Благотворителен турнир в Етрополе

Великденски благотворителен футболен турнир в Етрополе

На 27.04 ще се проведе Великденски благотворителен футболен турнир в двора на СУ “ Христо Ясенов „. Начален час 10:30 ч. Турнира ще бъде в памет на нашият приятел Илиян Пламенов Лазаров ( Ичи ). Телефон за контакт с организаторите: 0877-702-600

ЖЕНИТБА В ЕТРОПОЛЕ

С удоволствие продължаваме да споделяме архивни текстове с вас! В първата част, публикувана от Дипломната работа на Галина Тагамлицка, темата беше празничния календар. Сега продължаваме със семейната обредност и разказ за това как се е правила сватбата. И тук сме запазили оригиналния изказ и правопис на автора.

Женитба – стр. 59-68 от Етнографско и езиково изследване на гр. Етрополе. Ръкопис на Дипломна работа, представена в катедрата по Славянска етнография при СУ, 1938 г.

Автор: Галина Александрова Тагамлицка

Въпреки големите разстояния, които делят махалите на Етрополе, момците и момите имат възможност да се събират. Лятно време това става на полето, при задружната работа, дето местата на селяните граничат едно с друго; пък и когато някое семейство не може да смогне на работата си само, та търси помощта на близките, приятелите или (по-рядко) на наемници. Всяка неделя в града става пазар, където се стичат селяните и от най-отдалечените махали. Привечер там стават хора, където се веселят всичките моми и момци от местността.

Зиме събиранията стават по седенките, като често момците от една махала, отиват да „седенкуват” в друга. А понякога на гости пристигат и момците и от по-далечни селища (Правец, Осиковица и др.), което предизвиква ревността на местните момци. По такъв начин произлизат сбиванията. На седянката отиват победителите, а победените отиват да търсят друга седянка.

Много любопитни са етрополските седенки. Значението им в живота на младежта е голямо. Там се залюбват момите и момците, там се решават женитбите, затова всички взимат горещо участие в тях, очакват ги с нетърпение, а след това дълго време те са главният предмет на разговорите. Както при всички по-значителни случки в живота, те са свързани с цяла редица обичаи, които особено старателно се изпълняват на първата седянка. Всеки от тези обичаи има свое вътрешно значение, много от тях са шеговити, внасят веселие и живост.

Така например на първата вечер отмерят на котката опашката с вретено и после го отмерят на гърба на първия ерген, който дойде и като го забият силно в земята казват: „Ако можеш да извадиш вретеното със зъби да не идват ергенете, ако ли не можеш – да идват през цялата зима, да се навъртат.” Но докато момите се смеят на шегата, момците много се ядосват и се стараят да я избегнат. Но може този първи момък да излезе много великодушен и по свое желание да удари огъня с тояга, като каже: „Колкото свитки (искри) изскочат, толкова ергене да ви дойдат.” За същата цел въртят чекръка, да се въртят тука ергените, да не си отидат. Също така, на първата вечер момите влачат тиквите с лозите им около огъня, та да се влачат така момците около момите, после хвърлят тиквите в огъня, че както тиквите горят, така и ергените да горят. От жетвата са запазили сламки, които пукат. С тях се наклажда първата седянка, че да пукат ергените. А за самия огън се копае трап и се пали той от някой Рачо или Васил, или от някой, чието име започва с Р или В, та да е за радост и веселие. Момците пък набождат около огнището клони от трепетлика, че да треперят момите за ергените. Набождат и трева „въртика” (расте високо по горите, цъфти жълто на кичури). Момците и момите късат репеи, със смях и закачки ги хвърлят по дрехите и по косата един на друг. Ако някой замине седянката, пеят му:

                                      Който седенка замине,

                                      на пáт᾿а има два трапа,

                                      да си счупи и двата крака.

                                      На  пáт᾿а има две плочи,

                                      да си извади и двете очи. 

На седянката всеки взима някаква работа. Обаче това не пречи на песните (пеят се всякакви песни, но има и специални за седянка), приказките, пословиците, на задирванията и шегите. А понякога всички остават работата си, за да изиграят някаква игра. Много са обикнати и гатанките. Изобщо всеки се старае да изпее или каже нещо ново, любопитно, весело и да изпъкне пред другарите си.

За предназначението на седенките говори и обичаят да се почват седенките кога се разсипе месеца. Това се прави, за да се разсипят и седенките и всички да се оженят.

Захванатите по такъв начин отношения продължават и после. Зачестяват вижданията по хората, навсякъде където може, често тайно от строгия поглед на родителите. Момите са доста срамежливи и никога не търсят момъка сами. Но ако момъкът й харесва, тя в края на краищата се съгласява да си вижда с него. Ако те се харесат и се „сдумат”, всеки от тях отива при родителите си, за да им каже. Ако родителите на момата не са съгласни, момата пристава. Ако са съгласни, всичко тръгва по реда си. Женитбите обикновено стават през месеците след Коледа. И момчето и момата са обикновено по-стари от 20 години. Но случва се момата и да е по-млада, особено ако е хубава.

Когато наближи времето, удобно за женитба, момчето заедно с родителите си отива в къщата на момата като носи половинка с ракия, а под половинката държи пари. Момата ги дарува с пешкир, риза, чорапи и от тогава се смята вече за сгодена.

Разбира се, случва се понякога момата и момъкът да не са се сговорили и въпреки това момъкът да прати годежари в момината къща. Тогава по-опитните годежари почват разговора от друго, после казват, че са отишли по търговия: „Дирим си една луница да си купим”. Ако родителите на момата не са съгласни, те се правят, че не разбират, а когато годежарите кажат направо , че са дошли за момата, в момината къща им отговорят, че не са готови, че момата няма прикя, или е много млада, а момъкът изглежда, че бърза, та да си потърси друга и т.н. Ако ли пък момините родители са съгласни, те казват в отговор на първото подсказване: „Ще ти дадем луница, ако има и друга да ги съешат (да ги съберат).” Тогава викат момата, тя целува ръка на всички и дарува годежарите, слага трапеза и гощава с това, което има в къщата – някаква гозба и ракия. Така се празнува малкият годеж. Обикновено той става в понеделник или сряда. На него още уговарят кое се иска от момичето и кое се иска от момчето един за друг и отделно за роднините, като върху всеки дар се забожда бележчица, да се знае, за кого е предназначена и през време на даруването да не стане някоя грешка.

Който иска може да се ограничи с малкия годеж, но някои правят и големя годеж преди женитбата. Той се прави след малкия и в зависимост от него – в четвъртък или събота. Ако малкият годеж е станал в сряда, в четвъртък преглеждат дара на момата, в петък месят квас при момчето, а в събота става големия годеж.

За големия годеж момчетата ходят из махалата …с ( не се разчита) ракия и калесват всички. Гостите отиват на гощавка при момата и й носят по една пита. Момата ги дарува с пешкири, като целува ръка на всички женени. Ергените стрелят вън, а после също влизат и целуват ръка на женените. На трапезата даруват с пешкири всички мъже, не само годежарите. По средата на трапезата лежи пита, омесена у момини, от някое момиче, което има живи родители. Върху нея гостите хвърлят пари – близките повечко, чуждите по-малко, кой колкото обича. Тогава казват, че „невестата събира крс (?)”.

Годената мома слага по-нови дрехи, сукмани, балтони, обикновено купувани от годеника. Но по-друго тя не се отличава от другите моми. Понякога годените заедно със свои близки отиват на гости у съседите. Понякога и момата дохожда в къщата на годеника, толкова повече, че грижата за даровете, а особено за угощението ( което се приготвя както от момината страна, така и от момковата) ги свързва.

В събота вечерта, дори ако големият годеж е минал в четвъртък, или дори ако съвсем не е бил празнуван, момчето, заедно с други гости и с музика отиват у момата да …(не се разчита) и да се повеселят. Там ги гощават и им даряват вино и ракия.

Приготвянето на момъка и момата за венчавката в неделя става доста тържествено. Момата се приготвя по следния начин: две свахи плетат косите й от двете страни наведнъж, като гледат плетенето да е успоредно. Момата седи на бяло чердже, а деверът й държи огледалото. Като свършат свахите взимат я за двете ръце и я дигат, а тя взема бъклицата и ги почерпи. През цялото време на обличането и политането свири музика. Свири тя и тогава, когато деверът бръсне годеника.

Момъкът тръгва за момата заедно със свои близки с песни и провиквания, така стига и там ги посрещат с „добре дошли”. Момата се крие, за да не види той нея пръв, нито тя него, а излиза така, че да се видят двамата отведнъж. Преди да тръгнат за църквата, годеникът и годеницата се спират, за да ги обиколят с вода. А като тръгнат пред тях се хвърля „заире”(жито, ечемик или др., може и с пари). Също преди тръгване на масата се слага пита, а върху нея слагат мена (пари) и половинка с ракия. Момата дава на баща си и на майка си от ракията и им целува ръка, после прави същото със свекъра и свекървата, после половинката отива от ръка на ръка наред, а момата остава при роднините на годеника.

Към църквата тръгват така: най-напред върви музиката, след нея момъкът, подир него върви момата, забулена, крепена от двама девери, единият от които непременно трябва да бъде от момковата рода (най-добре е да бъде момковия брат, ако съществува такъв). До невестата постоянно върви жена от нейния род, която пази да не мине някой между момата и момъка, или да не вземе нещо от невестата или друго зло да не стане. Подир тях вървят всички останали. На момъкът родителите присъстват на венчавката, майката на момата отива след дара, а бащата чак в понеделник. В църквата нищо не се хвърля.

На връщане от църквата у момкови ги посрещат свекърът и свекървата и им харизват нещо от добитъка. Ако няма свекър или свекърва, това нещо се върши от леля, стрина и т някой мъж от момковия род (може да е по-стар брат на младоженеца, брат на свекървата или някой друг.) Като стигнат пред прага на къщата, на невестата се дава мед и къделя вълна. С меда тя измазва цялата рамка на вратата и си изтрива ръцете от вълната. После и дават шише с вино, бяло котле с вода и цял хляб, който тя слага под мишницата и така натоварена прекрачва прага с десния си крак. Влезнала по такъв начин в жилището, тя веднага отива при огнището, дето е заровена в пепелта предварително омесената турта. Невестата я отравя с машата, изпухва я от пепелта, тогава свекървата я завежда в мазата, там взимат бучка сирене и я слагат върху туртата. След това невестата се качва горе при другите, чупи от туртата и сиренето и дава на всички. С настъпването на вечерта гостите си разотиват, остават само момковите роднини. А ако няма отделна стая за младоженците, когато дойде време да се приберат, то и сторите излизат и преспиват у съседите. В брачната стая остават само старите и една бабичка „ахчийка”, която им донася малко ядене и вино и паничка с брашно, и в нея забучени двете венчални свещи да горят. Момчето излиза, а бабата съблича невестата, облича я с една специална риза и ги оставя младите сами. След събирането бабата пак преоблича невестата в старата риза, а тази взима със себе си и ако момичето е било девствено, взима половинка с ракия и още през нощта, веднага отива с ракията при кръстника, при стария сват и майката на младата. А на сутринта вече майката обикаля съседи и роднини с ракията. Ако ли пък момичето не е било девствено, ракия не се носи, на сутринта свекървата кара младата да помете, да събере сметта в полата си и като нагази в река, да го хвърли по течението, та както сметта, така и злото да отиде по-далеч от нея. След сватбата невестата не се води за вода. Прикята се донася още в неделя от майката на невестата с кола, след като невестата се върне от църквата, почерпи майка си с ракия и й целуне ръка. Помагат и роднините от страна на невестата.

На другата сутрин като станат и се умият, неместата полива и на свекъра и на свекървата, за да се умият и те. А през деня има гощавка за родителите на невестата, но идват и други гости с …(не се разчита), баклава или др. Изобщо казва се, че в неделя сватбуват младите, а в понеделник гощавката е повече за женените. Тогава пият ракия греяна със захар и се даруват тези, които не са били на сватбата, а и сега има празнични гозби. Когато момчето е доволно от кума, дава му се за ядене най-хубавото, както и на стария сват. Още в събота се месят два хляба, кичат се с чемшир и цветя и се слагат пред кума и пред стария сват. Слагат се те и в неделя, но чак в понеделник те ги взимат със себе си. В понеделник невестата е още празнично облечена, но вече не е забулена. Тя посреща гостите и след тържеството изпраща кума и стария сват, които се отвеждат с музика и песни.

Във вторник се връщат у момата на повратки. В събота сутринта невестата взима всичките си мръсни неща и отива да ги изпере при майка си. Като ги изпере, тя си отива, за да дойде пак там вечерта с мъжа си „на повратки”. Канят се и други гости и се гощават. У кумовете си ходят на всичките „заговелки” с вино и баклава.

От деня на сватбата младоженците си спят заедно. Разделят ги само в събота срещу неделя, изобщо срещу празник, че ще ходят на църква. Невестата е подчинена на роднините на мъжа си. На свекъра и свекървата вика: „тато”, „майко”, на зълвите и деверите „како” и „бате”, ако са по-големи и на име, ако са о-малки.

При женитбата внимават младоженците да не са прекалено млади, че тогава по-лесно могат да се разболеят (?). Вдовец и вдовица се венчават в сряда, понякога у дома си, а не в църква. Подигравки към стари ергени или стари годеници не съм срещала.

По сватбата се правят следните дарове: най-много има пешкири, те се даряват почти на всички. Освен тях на сестрите на момъка се подаряват нощници, на свекървата – риза, престилка, чорапи и кърпа; на свекъра – чаршаф или килим, риза, чорапи; общо на двамата се дават пешкири и по една възглавница. На деверите дават по един пешкир и по една риза. Ако деверът е роден брат дава му се чаршаф, пешкир, риза. Приятели, приятелки или ортаци се даруват с ризи и пешкири. Кумът се дарува с риза, гащи, чорапи, чаршаф, възглавница и кърпа, дори и две, когато момчето е заможно и когато е доволно от кума си. По-хубавите дарове се дават на сестрите и братята на младите. Отплащат или с добитък или с пари, кой колкото обича. Понякога се подарява нещо от покъщнината – котли или др. Когато подаръкът е по-голям, не е задължително да се даде веднага. Понякога дарители го задържат у себе си до година и повече.

Източник: :“Търсачи на легенди“

Сайт:
https://legendsseekers.travel.blog/

Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8-2313290482227143/

Двадесет избирателни секции в община Етрополе на изборите за Европейски парламент

Със заповед №РД 15-111/20.03.2019г. на Кмета на община Етрополе във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент на 26 май 2019г. са образувани двадесет /20/ избирателни секции.
1.261800001-гр.Етрополе, кв.“8″, Снек-бар „Маркос“
2.261800002-гр.Етрополе, СУ „Хр.Ясенов“/кл.стая 1-ви етаж/
3.261800003-гр.Етрополе, СУ „Хр.Ясенов“ /кл.стая 2-ри етаж/
4.261800004-гр.Етрополе, СУ „Хр.Ясенов“, кл.стая, начален етап
5.261800005-гр.Етрополе, Сп.зала „Чавдар“, кафе-1 -ви етаж
6.261800006-гр.Етрополе , СУ „Хр.Ясенов“, Първи корпус, 1-ви етаж, 3 стая
7.261800007-гр.Етрополе, Сп.зала „Стоян Николов“
8.261800008-гр.Етрополе, НЧ „Тодор Пеев-1871“
9.261800009-гр.Етрополе, ОУ „Хр.Ботев“ /вход от към бул.“Руски“/
10.261800010-гр.Етрополе, ОУ „Хр.Ботев“ /вход от двора/
11.261800011-гр.Етрополе, ОУ „Хр.Ботев“ /стола/
12.261800012-гр.Етрополе, МБАЛ Етрополе
13.261800013- с.Рибарица /салона на кметството/
14.261800014-с.Ямна /м. Златичора, салона на кметството/
15.261800015- с.Ямна /м.Чертиград, салона на читалището/
16.261800016-с.Бойковец /салона на читалището/
17.261800017-с.Брусен, с.Оселна /Пенсионерски клуб/
18.261800018-с.Лопян, /ОУ „Хр.Ботев“/

  1. 261800019-с.Лъга /Пенсионерски клуб/
    20.261800020-с.М.Искър /салона на кметството/

Избирателните списъци вече са поставени на обозначените места и всеки, които има право на глас може да провери имената си в тях и съответната избирателна секция, в която може да гласува, съобразно своята адресна регистрация.
На 17.04.2019г. от 16.00ч. в Заседателната зала на Общинска администрация, гр.Етрополе ще се проведат консултации за формиране съставите на Секционните избирателни комисии, които ще са в състав 7 или 9 души.

Водещ онкоуролог консултира безплатно в София

Мит е, че след операция за изграждане на пикочен мехур пациентът ще живее с катетър, твърди специалистът

Проф. д-р Тахир Карадениз, уролог от високотехнологичната болница Liv Hospital в Истанбул, ще консултира безплатно пациенти в София на 24 април 2019 г. Проф. Карадениз е сред най-авторитетните специалисти в Турция в областта на онкоурологията, реконструктивната урология, урологични проблеми и уринарна инконтиненция при жените. Той пристига у нас по покана на Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“, в рамките на инициативата им да предоставят достъп на българските пациенти до последните достижения в медицината, като си партнират с едни от най-добрите лечебни заведения и специалисти от цял свят.
Заради уменията и опита му, към проф. д-р Тахир Карадениз обикновено се обръщат като към последна спасителна възможност пациенти с онкологични диагнози в сферата на урологията, най-често с рак на пикочния мехур. Това е диагноза, която се среща по-често при мъжете, но не е изключение и при жените. В ранен стадий е възможно заболяването да се овладее чрез медикаментозно лечение или ендоскопска операция. При много агресивни тумори или в напреднал етап, когато раковите клетки са обхванали мускулния слой, единственото лечение може да се окаже отстраняване на пикочния мехур. В това отношение има два стандартни метода: илеален кондуит (урината се извежда в торбичка на предната коремна стена) или изграждане на нов пикочен мехур от тънкото или дебелото черво на самия пациент, ако случаят го позволява. Един от често срещаните митове е, че след такава операция пациентът няма да може да уринира самостоятелно, а само с катетър.
„Пациентите често имат колебания относно тези операции: страхуват се, че няма да могат да уринират и ще им се наложи постоянно да живеят с катетър. Това обаче не е вярно. Ако хирургът и екипът му знаят как да направят тази операция, имат опит и са професионалисти, в никакъв случай няма нужда да се използва катетър“, категоричен е проф. Карадениз. В действителност, само първите дни или седмици след операцията пациентите не могат да задържат урината, и то основно през нощта, но впоследствие контролът върху уринирането се възвръща. За целта са необходими 6-7 месеца, докато новоизграденият пикочен мехур се разшири достатъчно, за да позволи нормален контрол над уринирането. Проф. Карадениз заявява, че досега в практиката си не е имал пациент, който да се нуждае от катетър дългосрочно.
Консултациите с д-р Тахир Карадениз на 24 април в София са безплатни, с предварително записване на тел. 0879 977 401 или 0879 977 402.

Повече за „Медикъл Караджъ“:
Мисията на Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“ е да подпомага пациенти от България при разрешаването на техния здравословен проблем, като ги свързва с водещи лечебни заведения в Турция, Испания, Австрия, Израел, Чехия, Украйна, Германия, САЩ и др. Благодарение на изградените партньорски взаимоотношения с клиники в цял свят и на натрупания опит, „Медикъл Караджъ“ може да предостави възможности за второ медицинско мнение, диагностика и лечение за всяка диагноза. Здравно-информационният център съдейства във всеки етап от лечението – както за комуникацията с клиниките, така и за организацията около пътуването, като услугите са напълно безплатни за пациента.

Повече за Liv Hospital:
Наименованието на Liv Hospital е вдъхновено от принципа за „Leading International Vision“ (в превод – „водеща международна визия“) и от думата „live“ (живея). Днес болниците с бранда LIV посрещат пациенти от цял свят, като обединяват всички съвременни медицински технологии под един покрив. Високо квалифицирани медицински кадри, лично отношение и персонализирани терапии допълват концепцията за „медицина от бъдещето“. Всички медицински отделения са изградени в съответствие с подхода за 360-градусово обслужване, като обхващат профилактиката, диагностиката и лечението във всички сфери на медицината.

За допълнителна информация:
Звезделина Лютфи
Управител на Здравен информационен център
„Медикъл Караджъ“
тел. 0895 770 869
www.medikara.bg

Това е първата снимка на хоризонта на събитията на черна дупка

Чакането най-накрая приключи. Това е първата снимка на хоризонта на събитията на истинска черна дупка.

Две бяха черните дупки, които приковаха вниманието на проекта Event Horizon Telescope – Стрелец A* (свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път) и свръхмасивната черна дупка в центъра на друга галактика с название M87.

Стрелец А* е с маса 4 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето и с хоризонт на събитията, чийто диаметър е 44 милиона километра (около 30 пъти колкото Слънцето), и се намира на отстояние 25 640светлинни години.

Черната дупка в галактиката M87 е по-голяма – 6 млн. пъти масата на Слънцето. Тя е около 1500 пъти по-голяма от Стрелец А*.

Да се опиташ да заснемеш нещо подобно е все едно да искаш да направиш снимка на тенис топка на Луната през облаци прах. И въпреки това първата снимка на черна дупка е вече факт. И тя е на дупката в галактика M87.

“Дори едно дете знае какво е черна дупка. Най-доброто описание е направено именно от дете. Това е просто дупка, която не можеш да запълниш – казва Лучано Резола от Университета Гьоте във Франкфурт. – Може би се чудите откъде знаем, че това е черна дупка? Отговорът е прост – тя пасва идеално на това, което предсказахме на теория.“

Проектът Event Horizon Telescope стартира през април 2012 г., а данните от него са събирани от осем телескопа, разположени на различни точки по земната повърхност, включително на Южния полюс.

Екипът е убеден, че много скоро ще може да ни представи изображение и на черната дупка Стрелец A*.

Черната дупка е област в пространство-времето, която притежава толкова силни гравитационни ефекти, че нищо – дори светлината – не може да й се изплъзне. Това означава, че прякото й заснемане е невъзможно, тъй като видимата светлина отсъства изцяло. Освен това черните дупки поглъщат всички останали форми на електромагнитна радиация. Т.е. не можем да ги наблюдаваме и с помощта на радио вълни, рентгенови лъчения, гама лъчи и други подобни типове телескопи.

Това, което можем да направим, е да наблюдаваме хоризонта на събитията на черната дупка – точката, от която връщане назад няма. Отвъд нея нищо не може да се измъкне от гравитационните сили на този космически обект. С други думи – една потенциална снимка би представлявала „силует“ на черна дупка.

Източник: www.obekti.bg

Генерал от пехотата Павел Христов

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛА ОТ ПЕХОТАТА ПАВЕЛ ХРИСТОВ

До ден днешен, много от тактиките за укрепяване на защитни позиции в Българската армия се изучават и черпят извор от стратегиите на Владимир Вазов, героят от Дойран. Този бележит българин, когото дори и противниковите английски генерали уважават и ценят, се е изучавал на офицерско поведение от личността на която е посветена тази публикация – Павел Христов- „Железният генерал“.

Генерал Павел Христов е роден в Етрополе през 1859г. в семейството на Христо Инджов (член на тайният Революционен комитет). Генерал Христов е представител на първата генерация български офицери, завършили Военното училище в София(1879г. – първият випуск), и отдали се на изграждането на първата Българска армия на Третото Българско Царство. Участва като командир на Бдинският полк, започва настъпление от Сливница към височините “Три уши”, които последователно са превзети от полка. Лично капитан Бендеров разцелува кап. Павел Христов и го нарича “Герой на деня”.

Защо железният ?

Вече споменах за първата генерация български офицери сред които е бил както Павел Христов, така и неговата пълна противоположност – генерал Радко Димитриев. В разгара на Балканската войнабоевете при Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912г. По вина на командира на 3-та армия генерал Радко Димитриев, 5-та Дунавска дивизия е изпратена без разузнаване в посока към Бунархисар, където понася много тежък удар. В срещното сражение при Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Павел Христов обаче взема решениеда не отстъпва, действа решително, заповядва всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. За това свое действие е наречен от руските наблюдатели „Железният Генерал”. Началникът на 3-та армия генерал Радко Димитриев, оценявайки тежкото положение на Дунавската дивизия изпраща писмена заповед до генерал Павел Христов: ”Умрете с дивизията на място. Нито крачка назад. На добър час!”. Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: ”Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!”

Благодарение на твърдостта и решителността на генерал Павел Христов дивизията успява да удържи всички турски атаки с цената на тежки загуби. Без нейният успех победата на 3-та и 1-ва армии в операцията на линията Бунархисар – Люлебургас е била под въпрос.

Генерал Владимир Заимов е категоричен: ”Генерал Христов – героят от Бунархисар!”. Когато турският генерал Махмуд Мухтар паша е изправен на военен съд за поражението в Балканската война, тoй казва: “Господа съдии, не забравяйте, че срещу себе си имах генерал Павел Христов!”

Защо настойникът ?

Генералът е известен с това, че освен строг, той е и много грижовен към своите поверени войници.

През 1887г. е назначен за ротен командир във военното училище в София. Това става след преврата в 1886г., когато дисциплината на юнкерите е силно нарушена и е необходим строг и взискателен военен и като такъв Павел Христов е изпратен в училището- да стегне дисциплината.

Още при първото учение подполковник Христов натоварил юнкерите повече, отколкото те са свикнали. Тръгнали за военното училище и той им заповядва да запеят маршова песен, но юнкерите запели с неохота и лошо. Павел Христов ги връща по “Цариградско шосе” и още с няколко часа удължава тренировката. Строява ги и им нарежда “Сега каналии ще пеете, както трябва” и ги повежда към училището. Юнкерите запели и Христов доволен ги закарва при бирената фабрика на братя “Прошек”, като там дава гуляй за своя сметка. Всички остават доволни и оттогава юнкерите знаят, че с Христов шега не бива.

На 01.01.1904г. Павел Христов е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 9-та плевенска дивизия до 1910г.Като командир на дивизията П. Христов задължил готвача на същата да изпраща всеки ден по едно войнишко канче войнишка чорба. Целта му е била да проверява с какво хранят войската.

А за да не го заблудят, че готвят специално за него, от време на време сам отивал в кухнята и карал готвача да разбърка добре казана с чорбата, да сипе в едно канче, което също изпращал вкъщи и сравнявал с докараното преди това. Тежко и горко на готвача и на началниците му, ако има разлика. Ето как освен строгост е проявявал и бащинска грижа към войниците.

Генерал-майор П. Христов през 1909 г. е член на Висшия военен съвет, а от март 1910 г. поема командването на 5-та пехотна Дунавска дивизия.Строг с подчинените си, той е още по-строг със себе си: ”Българският офицер не трябва да има собствена къща, не може да бъде закрепен за нея, неговият дом е казармата”.Въпреки родовото богатство до края на дните си няма собствена къща, а има пет деца – Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка, които отглеждат и възпитават със съпругата си.

​Защо уроци по офицерска чест ?

Когато през 1887г генералът е назначен на служба в Военното училище между юнкерите израстват много способни генерали, които по-късно говорят с обич и уважение за него.Това са ген. Жеков, ген. Колев, ген. Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов) и тн. Генерал Владимир Вазов разказва няколко случая:

Един ден ротния командир Павел Христов нарежда да се строи цялата рота. Намръщен едвам сдържайки яда си той започва:

„Господа бъдещи офицери, днес е станало нещо позорно, един от юнкерите е обидил взводния си портупей- юнкер!

За тази си постъпка го наказвам с един месец гаупт вахта (максималното наказание), защото дисциплината и зачитането на началниците е основат, гръбнакът на армията. Ако не го осъзнавате, Вие не сте годни да ставате офицери. Но станалото е нещо по-позорно и по-грозно. Взводния портупей-юнкер, който ще става офицер и ще води хората да мрат, вместо да вдигне приклада и да спуха главата на този, който го е обидил, идва при мен като баба да ми се оплаква. Вие, които ще ставате офицери, трябва да знаете, че офицера сам трябва да брани честа си. За това и него наказвам с един месец гаупт вахта.”

Ето и другият случай, за който разказва в спомените си ген. Вл. Вазов. Непосредствено преди да бъдат произведени офицери в класа ни дойде м-р. Павел Христов, ето какво ни каза той:

„Възложени ми е да Ви науча как да се държите в обществото, за да не се посрамите, но аз няма да Ви говоря за това, а за нещо по-важно- Как ще ви посрещнат в полковете и как да си намерите приятели сред офицерите.

Като поживеете в полка ще видите, че офицерите се разделят на няколко групи. Едните си гледат съвестно работата, но от ученията веднага се прибират вкъщи и там си гледат имота и семейството.Тези не са добър пример за вас. Другите са гуляйджии и картоиграчи, будни и весели. Ще ви търсят и канят, но тръгнете ли с тях, ще пропаднете. Третата група ще намерите в читалните, за тях службата не е само в казармите, а искат да научат нещо повече. Те ще ви приемат резервирано, но между тях са истинските военачалници. Дружете с тях.”

Какво значи да си неподкупен ?

През 1888г. е назначен за началник на домакинското отделение във Военното министерство, но не се задържа дълго там, заради честният си характер. В министерството е сформирана комисия за закупуването на 200 коня за армията. Когато конете пристигат в Лом (от Унгария), майор П. Христов разбира, че комисията е получила подкуп от фирмата- конете не отговарят на стандартите и изискванията на армията!

Той без разрешение на министъра назначава нова комисия, която установява, че само един кон от всичките 200 отговаря на изискванията.

Павел Христов е извикан лично от военния министър пол. Муткуров за обяснение, под влиянието но двореца му е наложено мъмрене. Един от участниците във фирмата- прекупвач е бил принц Филип- брат на Фердинанд.Майор Христов не отстъпва и сделката е развалена.

През 1920 г. е назначен за софийски градоначалник от БЗНС. По това време при него идва търговецът и депутат Никола Гендович и му предлага подкуп в злато. Резултатът: ”Когато Гендович се опитал да подкупи генерал Христова с един висок стълбец наполеони, генералът побеснял, грабнал наполеоните, зашлевил го с тях в лицето, набил го, изпокъсал му дрехите и вън от себе си от възмущение, заповядал на ординареца да изхвърли като парцал ”този каналия”.Този суров и достоен български генерал умира на 7 юли 1921.

Носител е на следните ордени:

  1. Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
  2. Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
  3. Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
  4. Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно.
Павел Христов със съпругата си и с едно от петте си деца

Безплатни консултации за бебе с топ специалист от Гърция

На 20 април 2019 г. двойки с репродуктивни проблеми ще имат възможността да се консултират в София с водещ лекар от Гърция. Д-р Харалампос Карпузис е водещ специалист в южната ни съседка в областта на репродуктивната медицина, лечение на инфертилитет и лапароскопски гинекологични операции. Топ специалистът ще гостува у нас по покана на Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“, в рамките на инициативата им да предоставят достъп на българските пациенти до последните достижения в медицината, като си партнират с едни от най-добрите лечебни заведения и специалисти от цял свят.
По повод Световния ден на здравето 7 април, „Медикъл Караджъ“ и д-р Карпузис ще подарят 50 процента отстъпка от стойността на донорската програма на една българска двойка, при която по медицински причини е възпрепятствано постигането на бременност със собствени яйцеклетки. Подробностите за инициативата са публикувани на фейсбук страницата на „Медикъл Караджъ“.
Д-р Карпузис е основател и научен директор на Pelargos IVF – група от медицински специалисти, които предлагат холистичен подход в решаването на гинекологични и репродуктивни проблеми. Преди да се завърне в родината си през 2013 г., д-р Карпузис е специализирал и работил в едни от най-натоварените болници в Лондон, Великобритания. Сертифициран е от British Fertility Society и от British Society of Colposcopies and Cervical pathology. Твърди, че в работата си следва международно възприетите принципи, но не се бои да прилага иновативни протоколи в трудни случаи.
Световните статистики показват, че 65% от жените успяват да заченат до 6 месеца след началото на опитите за постигане на бременност, а в рамките на година забременяват около 85%. След изтичане на този период се препоръчва двойките да се обърнат към лекар, а ако жената е над 35-годишна възраст това трябва да стане след 6 месеца неуспешни опити.
На гръцки език Pelargos означава „щъркел“, затова и от екипа на Pelargos IVF вярват, че този символ на сбъднатата мечта за бебе им помага да постигнат високата успеваемост, с която се гордеят. Но освен това разчитат на персонален подход, внимание и иновативни методи. Освен главния консултант д-р Карпузис, който е известен АГ-специалист в Атина, екипът включва хематолог, ендокринолог, уролог, дерматолог, психолог, диетолог и дори специалист по йога и шиацу. Всички те работят заедно за осигуряване на холистична грижа.
Когато случаят го налага, двойките могат да се възползват от донорските програми, които се изпълняват по международни протоколи и стандарти, с успеваемост 75-85%.
Консултациите с д-р Харалампос Карпузис на 20 април в София са безплатни, с предварително записване на тел. 0879 977 401 или 0879 977 402.

Повече за „Медикъл Караджъ“:
Мисията на Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“ е да подпомага пациенти от България при разрешаването на техния здравословен проблем, като ги свързва с водещи лечебни заведения в Турция, Испания, Австрия, Германия, Израел, Чехия, Украйна, САЩ и др. Благодарение на изградените партньорски взаимоотношения с клиники в цял свят и на натрупания опит, „Медикъл Караджъ“ може да предостави възможности за второ медицинско мнение, диагностика и лечение за всяка диагноза. Здравно-информационният център съдейства във всеки етап от лечението – както за комуникацията с клиниките, така и за организацията около пътуването, като услугите са напълно безплатни за пациента.

За допълнителна информация:
Звезделина Лютфи
Управител на Здравен информационен център

Ученици търсят легенди в Етрополския край

През месец юни 2018 г. в гр. Етрополе започна реализирането на проект „Търсачи на легенди“ – да опознаем родното място”. Той се изпълнява от Академично етноложко сдружение-СУ и е финансиран от Национален фонд „Култура, програма „Културно наследство“ на Министерството на Културата. Основната му цел е популяризиране на нематериалното културно наследство чрез организирането на съвместни дейности между ученици и представители на специалност „Етнология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – студенти, докторанти и преподаватели. В резултат от това взаимодействие беше създаден т.нар. Клуб „Търсачи на легенди“.
Срещите на клуба бяха организирани с любезното съдействие на администрацията на СУ „Христо Ясенов” и на тях учениците имаха възможност да се запознаят с понятието културно историческо наследство, и как то трябва да се изучава и съхранява. Същевременно децата бяха насърчавани да издирват разкази, легенди, предания, и артефакти от миналото на своите баби, дядовци и роден край. Благодарение на съвместните усилия и интереси бе създаден интернет блог „Търсачи на легенди“, насочен към ученическата аудитория, но и към всички любители на историята на Етрополе и региона.
Последователите на блог-пространството непрекъснато се увеличават, а проектният екип ще продължава да издирва различни източници и материали, свързани с миналото и настоящето на града. Авторите се надяват, че един ден това ще бъде споделена територия, в която да се популяризират различни дейности и инициативи за съхраняване на общото ни културно и историческо наследство. Амбицията на създателите на този проект и блог е това да бъде първата стъпка към развитието на нова практика за съвместна работа между различните образователни институции, в които учениците да могат да надграждат своите познания, а студентите да придобиват практически опит за работа по специалността си извън стените на университетските аудитории.

На 13-ти април срещите на Клуб „Търсачи на легенди“ ще продължат в Историческия музей на Етрополе, където съвместно с музейните работници и читалището ще се организира ателие за „плескани” яйца. Млади и стари са добре дошли след 12.00 ч., когато ученици и студенти по Етнология ще слушат разказите за специфичните изображения, с които етрополци от незапомнени времена шарят яйцата си за Великден.

Може да разгледате блога „Търсачи на легенди“ на следния линк: www.legendsseekers.travel.blog.

Сдружение ”Онкоболни и приятели в Ботевград и региона” организира ехографски прегледи

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

Сдружение ”Онкоболни и приятели в Ботевград и региона” организира ехографски прегледи на млечна жлеза, щитовидна жлеза и коремни органи.
Прегледите ще се извършват на 13.04.2019 г. /събота/ в град Етрополе, в клуба на инвалида от 9.00 до 16.00 часа от Д-р Мариела Доросиева – Н-к отделение ”Образна диагностика” в УМБАЛ ”Света Анна”– София.

ЦЕНА НА ПРЕГЛЕДА – 10.00 ЛЕВА
ЗАПИСВАНЕ НА ТЕЛ. 0878 488018

Николай Петков - Етрополе

НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ПО ТАЕКУОНДО

Етрополеца Николай Петков завоюва Европейското злато на провеждащото се в Италия (Римини) европейско първенство по таекуондо!

На оспорваният финал Николай победи руснака (Световен и европейски шампион), титлата бе решена в допълнителните трети и четвърти рунд.

Поздравления и респект пред нашия съгражданин!