Активен общественик, политик, администратор, педагог, историк, филолог и журналист – един от „Строителите на съвременна България“.
Роден в Етрополе на 18.11.1878г. Завършва прогимназия в родния си град, а след това учи в известното по онова време Педагогическо училище в Лом. В самия край на XIX и в началото на ХХ век е основен учител в Ново село,Кула, в с. Поганово- Цариградско и в родния си град Етрополе. Дипломира се в Софийския университет- Историко филологическия факултет- специалност История.
В родния си град пръв организира: любителска театрална група, ловно дружество, детска библиотека, вечеринка за ученици, „старинарска“ сбирка и полага основите на музейното дело в града. Бъдещия поет Христо Ясенов е един от неговите ученици.
Като студент в Софийския университет, през 1904г. организира многобройната етрополска колония в София, в културно-просветното сдружение „Етрополска дружба“ и пише нейния устав. Първообраз на Дружбата, е основаното от него земляческо дружество на етрополци още през 1901г. То е първото по рода си земляческо дружество в столицата. Редактор е на издаваното от Дружбата списание „Етрополски преглед“, в което публикува много свои статии. В продължение на повече от 30 години е член, деловодител, секретар, председател и почетен председател на организацията. Има значителен принос за превръщането на Етрополе в курортен център, за подобряване и разширяване на автомобилния транспорт, строежа на пътища и телеграфни връзки, възхода на кооперативното движение, развитието на икономическия, културния и обществен живот в общината. Активно подпомага работата на етрополската община и местния Комитет за културно и икономическо повдигане на Етрополе.
По време на неговото председателство, през 1926г. Дружбата издига в центъра на Етрополе Паметника на загиналите във войните до 1918г. етрополци.
Паметникът става един от основните символи на града и общината, дала относително най-много жертви в България през тези войни.
Десет години Александър Тацов е директор на прогимназията, виден общественик и представител на гражданското общество в града.Основател или участник в почти всички граждански и стопански сдружения в Етрополе. Радетел и организатор на кооперативното движение в града. Председателства Учителското дружество на класните учители, Райфайзеновата каса, Земеделското спестовно заемно дружество, читалище „Напредък“, множество обществени комитети и др. След като напуска Етрополе и се преселва в София, никога не забравя родният си град и продължава да работи за неговото културно и икономическо повдигане до последния си дъх.
Важно събитие в негови живот е назначаването му за Секретар на Столична община и Началник на административното и отделение на 10.04.1924г., при кмет Паскал Паскалев. Работи най-продължително с кмета 9 генерал-лейтенант Владимир Вазов- от 1926 до 1932 година.
Като опитен и напредничав администратор, постепенно реорганизира службите на административното отделение и архива на общината, и ги поставя на модерни, европейски начала, за което получава достойна оценка от своите съвременници и лично от кмета Вл. Вазов. В този период са положени основите на такива културни институции като Столична градска библиотека, Музея на София, Столичен архив и Градската галерия.
Като секретар на Столична община и виден общественик, той активно подпомага и пропагандира жилищно- кооперативното строителство в София. По онова време то е в разцвет и в столицата се издигат десетки жилищни кооперации, за които общината осигурява необходимите терени.
Александър Тацов е един от малкото български будители, които са имали честта а бъдат председатели на настоятелствата на две читалища, в два различни града. Той е първия председател на възроденото в началото на века етрополско читалище под името „Захари Попов“- наследник на основаното през 1871г. читалище „Напредък“ преждевременно прекратило своята дейност.
По време на неговото председателстване започва строежът на първата читалищна сграда в Етрополе. В периода 1933-1938 г. е председател и на читалище „Алеко Константинов“ в София.
Бил е почетен член на Съюза на руските ветерани от Освободителната война в България.
Изявен оратор, общественик и патриот. Като истински будител, той изнася стотици речи и сказки за историята на Етрополе. Публикува десетки статии, изследователски материали и книги, посветени на града. Организатор е на много вечеринки и лотарии за набиране на средства за различни обществени и хуманитарни проекти в столицата и в родния си град.
Още в младежка възраст, Ал. Тацов започва делото на своя живот и слага началото на дългогодишно изследване на рахеологията, етнологията и етнографията, ономастиката, рударството и металургията, религиозния живот, църквите и манастирите, великата етрополска книжовна и калиграфска школа, революционно движение през Възраждането, стопанското развитие на етрополския край и много др.
Четири десетилетия издирва и анализира документи и факти за историята на града в библиотеки, църковни, обществени и лични архиви, родови хроники и тн.Разпитва и записва спомените на десетки възрастни етрополци. Стотици са проучените и съхранени от него народни песни, предания и обичаи, исторически факти и данни за видни етрополци и техните родове. Разработил е 140 родословни дървета на известни етрополски фамилии, с подробни бележки за тях.
Така постепенно се ражда монументалното научно изследване „Етрополе във вековното си минало“ – първата и единствено до днес цялостна, професионална история на Етрополе до началото на XIX век. Плод на десетилетия изследователска работа – ръкопис от над 1300 листа голям формат с подробна и значителна по обем библиография, и много приложения.
Дългото боледуване и смъртта му през 1940 г., не му позволяват да направи последна редакция на ръкописа и да издаде своя труд.
За неговите заслуги като общественик, историк и администратор, с Указ на Н.В. Цар Борис III, през 1939г. Александър Тацов е награден с орден „За Граждански Заслуги“ IV степен, с корона и дъбови листа. Същата година Общинският съвет на Етрополе, в знак на признателност за неговия принос в културното и стопанско въздигане на града, приживе преименува улица „Свети Георги“, на „Александър Тацов“.