Казвам се Александър Иванов Кринчев. Роден съм в София, но целият ми живот е тук в Етрополе. Средно образование съм завършил в СПТУ по Дървообработване в град Етрополе, което сега е професионална гимназия “Тодор Пеев”, специалност Мебелист.
Висшето си образование съм завършил в София в “Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия” със специалност Геодезия.
По образование съм инженер Геодезист с магистърска степен и специалност Приложна геодезия.
Работил съм в пътностроителна фирма в която се изграждаха пътища в цялата страна включително и магистрали. Имам зад гърба си над 42 километра направени пътища – част геодезия и полагене на асфалт на изпънати струни.
Работил съм също и в открит рудник за добив на мед и злато, като инженер Маркшайдер. Там отговорностите бяха много големи, както и риска за здравето и живота също.
По професия съм геодезист, но по душа съм пътешественик, турист и спортист!
Обичам природата, родът и страната си и хубавите неща от живота. Обичам истинските-честни хора на който човек може да се довери. Обичам фотографията и тя е тази която ме накара да започна да обикалям по Света!
Надявам се за в бъдеще да намеря подходяща работа за мен, където да намеря добра реализация и да се срещна с прекрасни хора.
Корени и семейство
Г-н Кринчев израснали сте в семейство с дълбоки етрополски корени. Какъв е най-ценният спомен от баща Ви и дядо Ви, който носите в сърцето си?
Когато бях малък баща ми ме запали по туризма и планинарството, като на шест годишна възраст изкачих връх Мусала в Рила планина! Всъщност то беше семейно изкачване на върха. От тогава обичам планините и обикалям навсякъде. От Рила, Пирин, Стара планина и Родопите та чак до Алпите!
От баща ми Иван Кринчев съм научил много, и знания, и умения и история.
Спомням си когато той говореше за Васил Левски! И именно тук е момента да отбележа, че в нашата стара къща са живеели поп Кръстьо и синът му поп Дончо, които са заклели тайния революционен комитет! Като съзаклятието става с Левски, Тодор Пеев и други видни етрополци! Баба ми Маруца е била очевидец на Левски. Обикаляла е и пазела къщата през ноща.
Кръста, камата и котлето от заклятието са подарени от баба ми Гина Кринчева на музея в Етрополе!
Баща ми знаеше много, и история и география, беше светски човек, добър оратор, родолюбец и истински патриот! Дела трябват, а не думи, казваше той. На думи всеки е велик, хайде да те видим какво си направил. Тези качества съм ги наследил от него. И целта е и ние да бъдем добри и почтенни хора.
За дядо ми Стоян Кринчев мога да кажа, че е първия началник на пощата в град Етрополе! Под негово ръководства се изгражда пощенската палата и до последно той е бил от първия до последният ден на работната площадка. Истински родолюбец, почтен и честен човек. Беше много внимателин, говерише бавно и винаги точно! Хората го познаваха и му имаха голямо доверие.
Една от големите случки в моя живот с него беше, когато отидохме в село Манастир в Родопите по повод 100 години от създаването на селото!
Там той е бил началник на пощата от 1938 до 1944г. По негова инициатива се изгражда водопровод с Манесманови безшевни тръби, които той поръчва от Германия и след като пристигат с влакова композиция до Асеновград са пренесени с мулета до село Манастир. Изграждат се още училище и църква в селото, а той дори е правел ски на тамошните деца и ги е учил да карат. Хората го обичаха! Това забелязах като пристигнахме в селото за първи път по случай празника 100 години от създаването му! Той беше посрещнат като национален герой. Всеки го канеше да отседне в домът му и разговаряха с него. Милееха за него! Баща ми Иван Кринчев каза, татко ние не сме те познавали! Толкова много неща си направил за тия хора тук, направо е невероятно!
Празникът беше голям, с откриване на мемориална плоча 100 години село Манастир. На празника беше ансамбъл Тракия и видния писател и режисьор Стефан Дичев, който е написал “Пътя към София” ! Селото е едно от най-високите села в България на 1500м.н.р. Това дава една малка представа за живота на дядо ми и отношението на хората към него!
Ще ги помня винаги с честноста, трудолюбието, всеотдайността, благородството и делата им!
Ако трябва с една дума да опишете духа, който сте наследили от тях, коя би била тя?
Трудно е да опишеш един човек с една дума, тъй като те притежаваха много качества! Но мисля че това е Честност!
Вярвате ли, че човек е толкова силен, колкото е силна връзката му с рода и земята му?
Да определено. Човек без история губи всичко. Важно е да знаем своя род и история, както и историята на своята родина, за да ги ценим и обичаме. Те ни правят по-силни и ни дават смелост да продължим напред!
Етрополе и духът на града
Какво за Вас е най-хубавото нещо в Етрополе, онова, което не може да се види с очи, а само да се почувства?
Прекрасната природа и всички исторически и доблестни хора които притежава града. Мога още да спомена и празниците които има Етрополе!
Ако трябва да разкажете на едно дете какво означава “етрополски дух” , как бихте му го обяснили?
Бих го запознал с историята на града с нашите исторически личности, с хубавите празници, с природата на Етрополе и с патриотизмът който са проявявали нашите предци във воините за да бъдем живи ние сега.
Вие избирате да живеете именно в Етрополе, какво ви дава този град всеки ден?
От малък съм закърмен по родолюбието и съм отраснал в Етрополе! Харесвам природата му, хората му, говоря за истинските хора, празниците които имаме и спокойствието което предлага града. Градоустройствения план е много добър. Всяка година се правят положителни неща за града, като например тази година се направи нов пилон със знамето на Република България до братската могила, барелеф на Васил Левски на манастира Света Троица, както и новооткрития паметник на Апостола на свободата Васил Левски! Но мисля, че трябва да се помисли и за работната класа на града – откриване на нови работни места, фирми и предприятия.
Личен път и ценности
Кога за първи път осъзнахте, че носите отговорност да продължите пътя на предците си?
Това беше през далечната 1996 година, когато почина дядо ми Стоян Кринчев. Тогава завършвах средното си образование и разбрах, че ние сме тези които го онаследяваме и трябва да продължим по неговия път като достойни хора.
Другият силен момент е когато загубих баща ми Иван Кринчев. Тогава осъзнах, че трябва да продължим пътя му, това което той е създал-духовно и материално и аз да направя нещо вповече. Затова ще трябва за в бъдеще да творим и отстояваме позициите си за да ни помнят хората с добро!
Кое Ви е помагало в трудни моменти, думи, спомен, човек?
Силата на волята и мечтата която силно желаеш да постигнеш! Всичко става с много труд, разбира се. Сещам се за думите на баща ми: “Ако искаш да свършиш някаква работа, намираш начин, ако не искаш намираш си причина”. Това ме мотивираше да намирам начините, дори те и трудни за да постигам целите си.
Кое Ви дава най-голяма сила днес?
Вярата в Господ! Ако имаш силна вяра, здраве, знания и умения всичко можеш да постигнеш! Също мога да спомена, че човек трябва да бъде честен, почтен и добронамерен!
Бъдеще и вдъхновение
Какво искате да оставите след себе си в Етрополе, като дело, като спомен, като пример?
Иска ми се да направя повече положителни неща в полза на града, така че хората в мое лице да знаят, че имат достоен българин, достоен етрополец на който могат да се доверят! Като пример мога да спомена,че до сега съм направил над 42 километра пътища, част геодезия и полагане на асфалт на изпънати струни в страната, като 800 метра са на Бул. Руски в Етрополе. Наскоро направих и поднових три пейки с маса, пилон и знамето на България за “Кринчев камък” , така че да идват хора и да виждат най-хубавата гледка на Етрополе!
Какво послание бихте отправили към младите етрополци, тези, които днес тепърва търсят своя път?
Да бъдат трудолюбиви и търпеливи. Да се учат, защото без образование, знания и умения нищо не става. Хубаво е и да имат връзки, защото в днешно време пробиват хората с връзки и здрав гръб.
Като пример мога да отбележа, че преди 12 години кандидатствах за работа във фирма “Геострой” към рудничен комплекс “Елаците мед”, където след направеното ми интервю за работа постъпих като инженер Маркшайдер. Всичко беше много добре, като работа, като колектив, като заплащане. Имахме много добър директор, който беше стриктен и точен и организираше работата много добре. Всичко вървеше отлично, до момента в който през 2020 година ни прехвърлиха към фирма “Елаците мед”. За последните четири години научих много неща и най-лошото е пълното безхаберие за работата от страна на директорския състав. Те дори не си познаваха специалистите и работниците които работеха там. Не излизаха в рудника на оглед за да се запознаят с нещата. Разчитаха някой друг да им свърши тази работа. Слаба заинтересованост от това което се случваше там и за това губеха работници с по над 10 години стаж.
А заплатите бяха под всяка критика, общите работници в София взимаха по-големи заплати от нас инженерите! И се чудя, чак до такава ли степен трябва да стигне човек!
Най-лошото е когато ти увеличат работата двойно, а ти поискаш увеличение на заплатата и подобряване условията на труд, а те, да те уволнят на следващия ден! Или да бъдеш принуден да си подадеш молбата за напускане. Такъв беше и моят случай. Така, че живота е пълен с всякъкви изненади!
Ако ви попитат „Какво е щастието за Александър Кринчев?”, какво бихте отговорили?
Ще го кажа с един афоризъм;
“Съучастие в добрите човешки дела”.
Нека да правим добро, защото то ни прави по-добри хора и по-щастливи.
Нека да бъдем достойни хора за майка България!
Интервю: БВК
