Бабини спомени..
Спомням си някога,
като отидех при баба ,
В къща с ухание на топъл хляб.
Бучица масло и чаен аромат.
Котката тихо легнала на малкия диван ,
баба тихичко с прежда на клабце ,
плете и ми разказва с думи и с радост
за времето , когато и тя била дете..
Разказваше за дните ,
в които била малка като мене ,
и колко лудичко и диво ,
е било детството красиво.
Как играели са на жмичка,
и ловя ли са заедно с момчетата риба в близката рекичка..
Хубаво детство е имало ,
но отдавна е било ,
сега с компютрите
Не е същото!
И баба продължи да ми разказва,
как срещнала е дядо .
как с китка в ръка ,
предложил и жена тя да му стане …
Ах спомня си мойта мила баба ,
И с мъка на сърцето казва :
“ Помни и знай чедо младо ,
че в двадесет и първи век
от хубавото нищо не е остало!“
Е спомняше си баба ,
което помнеше поне .
Е спомняше си ,
за детството си,
буйно , младо …
И за това как й липсва,
ала времето тече ли тече…
Цвети Темелкова
