В първия брой на новата 2023 г. единодушно решихме интервюто за вас, читателите, да бъде с главния „виновник“, за да го има вестникът „Етрополе – вчера, днес и утре“. С Борил Караканов, председател на Сдружение „За Етрополе“, разговаряме за постигнатото до момента, за плановете за бъдещето, но и за човешката страна на нещата. Защото вестникът, сайтът, сдружението са такива ,каквито са, заради хората в тях. Затова е важно да познаваме от първо лице тяхната философия, визия и цели. А в случая всички те са в една насока: За Етрополе!
Г-н Караканов, каква беше изминалата 2022 г. за Сдружение „За Етрополе“? Кои са най-съществените постижения в обществена полза, които успяхте да реализирате?
Годината бе пъстра и изпълнена с хубави събития, свързани със Сдружение „За Етрополе“: Включихме се в няколко благотворителни кампании. Реализирахме къщичката за свободен обмен на книги до паметника на генерал Павел Христов. Издадохме две книги; участвахме с наш щанд на празника на Етрополе, на който представихме всички наши печатни издания. За четвърти път връчихме наградите „Етрополец на годината“.
Но „черешката на тортата“, ако мога така да се изразя, беше излизането на нашия вестник „Етрополе – вчера, днес и утре“. Смятам, че той се превърна в зона за свободен обмен на мисли и мнения; зона без цензура.
Промени ли се Вашата философия за дейността на сдружението от днешна гледна точка? И от какво никога не бихте се отказали?
Не, не се е променила и вероятно никога няма да се промени, защото дълбоко вярвам, че това е правилната посока: Само с показването на добрите примери, сме в състояние да променим в положителна посока случващото се около нас, а и вътре в нас. Само с целенасочена дейност в посока възвръщането на любовта и почитта към Родината можем да направим така че българщината отново да заеме подобаващо място в душите на хората. Именно заради това съм съсредоточил почти цялата дейност на сдружението в посока на етрополската история и култура.
Вашият поглед към последния конкурс „Етрополец на годината“ – как се разви инициативата, с какво тя допринася за възпитанието и облагородяването на нравите в нашия град?
Идеята за конкурса ми хрумна преди 4 години. Исках да намерим начин, с който да покажем на хората, че в Етрополе се случват добри неща; че има хора, готови да помогнат в беда; че самобитни таланти не спират да се трудят и създават. Именно този конкурс е тяхната трибуна.
Част от мисията на сдружението е стремежът да дадем своя принос за съхраняване на традициите, културата, историческото наследство на нашия град и страна.
С този конкурс всяка година насърчаваме и отличаваме: проявите на доброта и взаимопомощ; участие в социални дейности; оказване на помощ в хуманитарни акции; опазването и възстановяването на околната среда; подпомагане развитието на културните традиции и творческата креативност; опазването на културното наследство и др.
През тази година имаме намерение да включим и нова категория, която да отличи и литературните таланти, които Етрополе е дало и продължава да дава на България.
Какъв е читателският отзвук от вестник „Етрополе вчера, днес и утре“?
Отзивите са повече от положителни, какъвто е и вестникът ни – позитивен, цветен и интересен. Искам да уверя читателите, че както и до сега, на нашите страници няма да прочетат нищо свързано с насилие, чалга, пошлост и низки страсти. Защото всяко добро дело води след себе си още добро.
Непримирим сте по важни обществени теми за етрополци – незаконната сеч, чистотата на водата, състоянието на пътищата, тревожните данни за раждаемостта и смъртността в региона… Вярвате ли в силата на журналистиката да решава наболели обществени проблеми и има ли добри примери в тази насока – промени ли се нещо?
Безспорно вярвам в силата на журналистиката. Не случайно народната мъдрост е казала, че „Политик и муха се убиват с вестник“ – това в кръга на шегата, разбира се. Нашата цел обаче не е в тази посока. Вестникът и сайтът www.zaetropole.com са чудесен начин всички ние, поставяйки различни теми, задавайки въпроси, търсейки отговори, да подобрим не само околната среда, но и начина си на живот. Инак – защо съществуваме?
Какви са непосредствените планове на сдружението за 2023 г.?
Поставили сме си за цел да осъществим една наша отколешна мечта – да направим дълго отлагания ремонт на чешмата до паметника на Павел Христов. Ако е рекъл Господ, ще започне през май. За мое съжаление чешмата няма да стане така, както си я представях – монолитна, от гранит, тъй като бюджетът набъбва до около 50 000 лева – колосална сума за нас. Разбирате, че сега не е времето за подобни разходи. При всички случаи обаче чешмата ще изглежда отлично, компромиси няма да допусна. Предвиждам да издадем и втората книга на Светлана Бошов. През април ще стартираме и новото издание на конкурса „Етрополец на годината“.
Бих искал да се обърна към представителите на бизнеса, будните граждани и общинската администрация – за активна подкрепа на Сдружение „За Етрополе“. Със своята дейност сдружението работи не срещу, а За Етрополе.
Какво се случва с проекта за реставрация и консервация на останките от еврейската кула?
Тук положението е аналогично с това на чешмата. Необходимата сума за проекта е приблизително 60 000 лева. Поради тази причина ще отложим реализацията му за по-добри времена, надявам се още догодина. Надявам се до края на пролетта да стартираме нашето интернет радио „За Етрополе“. Продължаваме да работим по проекта на паметника на Васил Левски в Етрополе. В края на есента ще представим пред обществеността концепцията си за него.
Каква е Вашата визия за Етрополе – родния град?
Малкото ни китно градче, сгушено в полите на планината, от година на година се превръща в привлекателна туристическа дестинация. Искрено се надявам да се появи инвеститор, който да вложи желание и средства за изграждането на СПА център в нашия град. Защо не и ски писта, ски влек, макар такава да има на хижа „Стражата“. Както знаете, ние от Сдружение За Етрополе правим всичко възможно да рекламираме нашия град, да го покажем на света и смятам, че се справяме успешно. За мен това е посоката за развитие – целогодишен туризъм и развитие на инфраструктурата до и в града.
Въпрос, който не ви зададохме, а смятате, че е важен?
Може би: Какво направихте за нашия град до момента?
Построихме паметника на генерала от пехотата Павел Христов. Поставихме указателната табела на разклона за Етрополския манастир. Поставихме къщичка за книги. Дарихме 150 медицински маски от най-висок клас в началото на пандемията. Участвахме активно в няколко благотворителни каузи в нашия град. Организирахме ежегодния конкурс „Етрополец на годината“. Стартирахме сайта www.zaetropole.com. Издаваме вестник „Етрополе – вчера, днес и утре“.
Издадохме книгите: „Жажда“ (Христо Христов); „Да заровим томахавките“ (Володя Вълов); „Бяло обичане“ (стихосбирка на Виолета Томова); „Стихове във времето“ и “Сълзи и спомени от душата” (Цветина Николова); „Непознатата“ (Светлана Бошова); „Славни Етрополци“ I и II чaст. Също и комиксите: „Железният генерал – Павел Христов“, „Етрополе – Една история в рисунки“, „Етрополски легенди – „Легенда за Зольовец“ и „Пухтьо войвода“.
Нещо лично…
Чай или кафе?
Кафе
Опишете се с три думи.
Целенасочен, упорит и не много социален.
Как се справяте със стреса?
Слушам музика, свиря на китара или чета!
Разкажете ни забавна случка от работата ви?
Тук се сещам за нещо, което се случи преди няколко години на връх Коледа. Както знаете това е времето в което се изпращат поздравления под формата на СМС, мейл, вайбър и т.н. Та изпратих СМС със следния текст „Обичам те“ предназначен за жена ми. На другия ден бях потресен като разбрах, че по погрешка съм го пратил на шефа ми… Голям конфуз беше.
Какво обичате да правите през свободното си време?
Свободното ми време е рядкост в последните години. Сдружението е кауза, кауза, която запълва много от него. Всеки проект трябва да обмисля и преценя внимателно, да претегля плюсовете и минусите – дали ще е полезен за обществото, има ли смисъл от него? Щастлив съм да кажа, че до момента няма проект, по който да съм работил, и да не е станал така както трябва. За мен е изключително важно качеството и естетиката. С това компромиси не правя.
Иначе – обожавам хубавата рок музика и не спирам да я слушам.
Какви книги четете?
Фантастика. Любимата ми книга е „Пътеводител на галактическия стопаджия“.
Каква музика слушате?
Хеви Метъл, а напоследък и много Блек Метъл.
Любима фраза/мото/девиз.
Любими са ми думите на Стив Джобс, те ме крепят и дават сила, когато имам нужда:
„За лудите. За аутсайдерите. За бунтарите. За размирниците. За кръглите пирони в квадратните дупки. За тези, които виждат нещата различно. Те не обичат правилата. Те не изпитват уважение към статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото което не можеш да направиш, е да ги игнорираш. Защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред. За някои те може да са луди, но за други гении. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят“.
„Основната цел на Сдружение „За Етрополе“ е чрез разкази в рисунки (комикси), чрез публикации в www.zaetropole.com и „Етрополе – вчера, днес и утре“ да покажем на хората, особено на подрастващите, че могат с гордост да се наричат етрополци; че трябва да ходят с изправено чело; да отстояват правата си; да питат; да търсят отговори; да настояват! Защото предците им са го правили, въпреки многократно по-тежките условия, в които са живели“.
Борил КАРАКАНОВ