Това е заглавието на сборника с произведения на млади, непечатали другаде, автори.
Млади, по-млади и не толкова млади приятели,
ако пишете отдавна поезия или проза, но от скромност или по други причини сте отлагали във времето да ги предадете за печат;
ако все пак искате вашите произведения „да видят бял свят”;
ако се ориентирате трудно в обширния свят на книгоиздаването;
ако, накрая, все пак решите да изпратите някъде ваше литературно произведение;
Ние, група ентусиасти, с помощта на Сдружение „За Етрополе” изживели вашите трепети, можем да ви помогнем и да поемем сбъдването на вашата отколешна мечта:
с ваша помощ подготвяме сборник с произведения на автори, които никъде до сега не са давали нищо за печат;
нарекли сме го „ПРОЩЪПУЛНИК” – вероятно знаете значението на думата?!
вашите стихотворения, разкази, умотворения или всичко, което искате да отпечатате, можете да ни ги изпратите на имeйла със същото име: proshtapulnik@mail.bg.
нямаме претенции за качеството на материалите – щом на вас и вашите близки ви харесват, ще харесат и на нас. Ще ги качваме без сериозна редакторска намеса, поне що се касае до идеята и съдържането. Единствено и само като правопис.
няма значение възрастта ви, щом печатате за първи път ваше произведение, т.е. това е вашият литературен прощъпулник.
изпращайте неограничен брой произведения – поезия/проза.
за подарък на ваши близки, роднини ли приятели, ПО ВАШЕ ЖЕЛАНИЕ, може да получите, с предварителна заявка, повече от един екземпляр от сборника.
като съавтори получавате по 1 /една/ безплатна книжка. Ако вие искате да направите подарък, за всяка поръчана допълнително – 5 /пет/ лева.
Ще ви ги изпращаме по Eконт, с наложен платеж при получаването им или лично на автора.
Заедно с произведенията, изпратете кратка автобиографична справка и по една снимка.
Ако се решите да печатате при нас, или имате въпроси, можете да ни пишете на посочения имейл proshtapulnik@mail.bg или да се обадите на телефон 0885 523 398 – Христо Христов, гр. Етрополе.
Краен срок за изпращане на произведенията за първия брой – 30 ноември 2020 година.
На добър час, млади, по-млади и не толкова млади литературни творци!
По повод третата годишнина от старта на Сдружение „За Етрополе“, представяме на вашето внимание, това което постигнахме и онова което предстои да постигнем.
1. Поставихме указателна табела на разклона за Манастир „Света Троица“. 2. Стартира сайта www.zaetropole.com 3. Издадохме няколко разкази в картини (комикси), както и следните книги: 4. Комикс за „Железния генерал“. 5. Комикс „Етрополе – една история в рисунки“. 6. Книгата с разкази на Христо Христов – „Жажда“. 7. Стихосбирката на Виолета Томова – „Бяло обичане“. 8. Стихосбирката на Цветина Николова – „Стихове във времето“. 9. Книгата с разкази на Володя Вълов – „Да заровим томахавките“. 10. Организирахме конкурсите „Етрополец на годината- 2019“ и „Етрополе в обектива“. 11. Паметника на генерала от пехотата Павел Христов е факт. 12. Кандидатствахме по програмата на фондация „ЛАЛЕ“ – „Силата на семейството и общността“. Целите, които сме си поставили са следните: 1. Да реновираме чешмата при паметника на генерал Павел Христов. 2. Да проведем конкурсите „Етрополец на годината- 2020“ и „Етрополе в обектива“. 3. Да издадем сборника, които сме подготвили „Славни Етрополци“. 4. Да започнем работа по консервиране останките на еврейската кула „Колото“ в Етрополе. 5. Да издадем готовите нови три комикса свързани със гордата история на нашия град. 6. Подготвили сме за издаване и три книги на местни автори. 7. Да стартираме и осъществим проект за паметник на Апостола на Свободата Васил Левски в Етрополе.
С почит и уважение: Борил Караканов – председател на Сдружение „За Етрополе“
Сдружение „За Етрополе“ обявява процедура за номинации във второто издание на“Етрополец на годината“ и „Етрополе в обектива“ – 2020г.
С конкурса „Етрополец на годината“, сдружението има за цел да отдаде заслужено признание на участниците в доброволчески дейности, допринесли за подобряване на благосъстоянието, толерантността и солидарността в обществото.
Да насърчи проявите на доброта и взаимопомощ, социалната дейност, помощ в хуманитарните акции, опазването, развитието и възстановяването на околната среда, природозащитните акции, дейностите за подпомагане и развитието на човешките културни ценности, културното многообразие и креативност, опазване на културното наследство и др.
Правила за номиниране:
В конкурса могат да бъдат номинирани всички, които с действията си са допринесли за развитието на Община Етрополе.
Всеки може да предлага своите номинации на мейл: info@zaetropole.com или пък на съобщение тук: https://www.facebook.com/spasenieetropole до 01.11.2020 година.
Награди:
Първо място – Почетен плакет и Грамота
Второ място – Почетен плакет и Грамота
Трето място – Почетен плакет и Грамота
Подкатегория: „Етрополе в обектива“. Ще бъдат отличени снимките изпратени от Вас и качени във ФБ страницата „За Етрополе“, събрали най-много харесвания. Снимката класирана на първо място ще бъде отпечтена на календар за следващата година. Моля, участниците в „Етрополе в обектива“ да запазят снимката или снимките си в оригинален размер!
С този конкурс искаме да покажем, че в България се случват и хубави неща, че добрината и надеждата не са забравени, че нищо не е загубено и въпреки всичко съществуват и хора, които не са се отказали да ги случват.
Членовете на Сдружение „За Етрополе“ нямат право на участие в конкурса!
С уважение: Борил Караканов – Сдружение „За Етрополе“
На 02.11.2019г в 10.30ч., в гр. Етрополе, официално бе открит Паметника на генерал Павел Христов, известен като „Железният Генерал“. На събитието присъстваха: Росица Христова- ВрИД кмет на община Етрополе, проф.д-р Павел Павлов- роднина на ген.Христов, Павлин Бончев-председател на земляческо сдружение „Тодор Пеев“, общински съветници, директори на институции, граждани и гости на гр.Етрополе. Инициативата за изграждането на паметника е на Сдружение „За Етрополе“, с председател Борил Караканов. Общата стойност на проекта е в размер на 45 000 лв. Финансирането е осигурено от сдружение „За Етрополе“ , с помощта на дарители от цялата страна и с изключителното съдействие на „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД – „ГЕОТЕХМИН“ ООД. Проектът е реализиран и с подкрепата на Община Етрополе и личната ангажираност на кмета Димитър Димитров. Изработката е дело на д-р Митко Златанов-архитект и скулптор на бюст-паметника. По отделните фази са работили арх.Красимира Кралева, инж.Красимир Марков, ландшафт арх.Мая Ангелова и Зорница Николова. Строителството на площадката е дело на “ Маридел“ ЕООД и е дарение от страна на фирмата. Водосвет за здраве и благополучие отслужи отец Христо, а слово за живота и делото на ген. Христов произнесе Марин Кубетски- учител по история в ОУ „Хр.Ботев“ гр.Етрополе. За етапите по изграждане на бюст-паметника и естеството на използваните материали и символика разказа д-р Митко Златанов. Своите думи на възхищение от напревеното изказа и Ангел Добрев – служител в БНР и преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“. Монументът бе открит официално от Росица Христова и Борил Караканов, който видимо развълнуван отправи благодарствени думи към всички, които са допринесли за осъществяването на проекта и сподели, че сдружението има още идеи за реализация на подобни мащабни дейности.
До ден днешен, много от тактиките за укрепяване на защитни позиции в Българската армия се изучават и черпят извор от стратегиите на Владимир Вазов, героят от Дойран. Този бележит българин, когото дори и противниковите английски генерали уважават и ценят, се е изучавал на офицерско поведение от личността на която е посветена тази публикация – Павел Христов- „Железният генерал“.
Генерал Павел Христов е роден в Етрополе през 1859г. в семейството на Христо Инджов (член на тайният Революционен комитет). Генерал Христов е представител на първата генерация български офицери, завършили Военното училище в София(1879г. – първият випуск), и отдали се на изграждането на първата Българска армия на Третото Българско Царство. Участва като командир на Бдинският полк, започва настъпление от Сливница към височините “Три уши”, които последователно са превзети от полка. Лично капитан Бендеров разцелува кап. Павел Христов и го нарича “Герой на деня”.
Защо железният ?
Вече споменах за първата генерация български офицери сред които е бил както Павел Христов, така и неговата пълна противоположност – генерал Радко Димитриев. В разгара на Балканската войнабоевете при Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912г. По вина на командира на 3-та армия генерал Радко Димитриев, 5-та Дунавска дивизия е изпратена без разузнаване в посока към Бунархисар, където понася много тежък удар. В срещното сражение при Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Павел Христов обаче взема решениеда не отстъпва, действа решително, заповядва всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. За това свое действие е наречен от руските наблюдатели „Железният Генерал”. Началникът на 3-та армия генерал Радко Димитриев, оценявайки тежкото положение на Дунавската дивизия изпраща писмена заповед до генерал Павел Христов: ”Умрете с дивизията на място. Нито крачка назад. На добър час!”. Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: ”Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!”
Благодарение на твърдостта и решителността на генерал Павел Христов дивизията успява да удържи всички турски атаки с цената на тежки загуби. Без нейният успех победата на 3-та и 1-ва армии в операцията на линията Бунархисар – Люлебургас е била под въпрос.
Генерал Владимир Заимов е категоричен: ”Генерал Христов – героят от Бунархисар!”. Когато турският генерал Махмуд Мухтар паша е изправен на военен съд за поражението в Балканската война, тoй казва: “Господа съдии, не забравяйте, че срещу себе си имах генерал Павел Христов!”
Защо настойникът ?
Генералът е известен с това, че освен строг, той е и много грижовен към своите поверени войници.
През 1887г. е назначен за ротен командир във военното училище в София. Това става след преврата в 1886г., когато дисциплината на юнкерите е силно нарушена и е необходим строг и взискателен военен и като такъв Павел Христов е изпратен в училището- да стегне дисциплината.
Още при първото учение подполковник Христов натоварил юнкерите повече, отколкото те са свикнали. Тръгнали за военното училище и той им заповядва да запеят маршова песен, но юнкерите запели с неохота и лошо. Павел Христов ги връща по “Цариградско шосе” и още с няколко часа удължава тренировката. Строява ги и им нарежда “Сега каналии ще пеете, както трябва” и ги повежда към училището. Юнкерите запели и Христов доволен ги закарва при бирената фабрика на братя “Прошек”, като там дава гуляй за своя сметка. Всички остават доволни и оттогава юнкерите знаят, че с Христов шега не бива.
На 01.01.1904г. Павел Христов е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 9-та плевенска дивизия до 1910г.Като командир на дивизията П. Христов задължил готвача на същата да изпраща всеки ден по едно войнишко канче войнишка чорба. Целта му е била да проверява с какво хранят войската.
А за да не го заблудят, че готвят специално за него, от време на време сам отивал в кухнята и карал готвача да разбърка добре казана с чорбата, да сипе в едно канче, което също изпращал вкъщи и сравнявал с докараното преди това. Тежко и горко на готвача и на началниците му, ако има разлика. Ето как освен строгост е проявявал и бащинска грижа към войниците.
Генерал-майор П. Христов през 1909 г. е член на Висшия военен съвет, а от март 1910 г. поема командването на 5-та пехотна Дунавска дивизия.Строг с подчинените си, той е още по-строг със себе си: ”Българският офицер не трябва да има собствена къща, не може да бъде закрепен за нея, неговият дом е казармата”.Въпреки родовото богатство до края на дните си няма собствена къща, а има пет деца – Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка, които отглеждат и възпитават със съпругата си.
Защо уроци по офицерска чест ?
Когато през 1887г генералът е назначен на служба в Военното училище между юнкерите израстват много способни генерали, които по-късно говорят с обич и уважение за него.Това са ген. Жеков, ген. Колев, ген. Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов) и тн. Генерал Владимир Вазов разказва няколко случая:
Един ден ротния командир Павел Христов нарежда да се строи цялата рота. Намръщен едвам сдържайки яда си той започва:
„Господа бъдещи офицери, днес е станало нещо позорно, един от юнкерите е обидил взводния си портупей- юнкер!
За тази си постъпка го наказвам с един месец гаупт вахта (максималното наказание), защото дисциплината и зачитането на началниците е основат, гръбнакът на армията. Ако не го осъзнавате, Вие не сте годни да ставате офицери. Но станалото е нещо по-позорно и по-грозно. Взводния портупей-юнкер, който ще става офицер и ще води хората да мрат, вместо да вдигне приклада и да спуха главата на този, който го е обидил, идва при мен като баба да ми се оплаква. Вие, които ще ставате офицери, трябва да знаете, че офицера сам трябва да брани честа си. За това и него наказвам с един месец гаупт вахта.”
Ето и другият случай, за който разказва в спомените си ген. Вл. Вазов. Непосредствено преди да бъдат произведени офицери в класа ни дойде м-р. Павел Христов, ето какво ни каза той:
„Възложени ми е да Ви науча как да се държите в обществото, за да не се посрамите, но аз няма да Ви говоря за това, а за нещо по-важно- Как ще ви посрещнат в полковете и как да си намерите приятели сред офицерите.
Като поживеете в полка ще видите, че офицерите се разделят на няколко групи. Едните си гледат съвестно работата, но от ученията веднага се прибират вкъщи и там си гледат имота и семейството.Тези не са добър пример за вас. Другите са гуляйджии и картоиграчи, будни и весели. Ще ви търсят и канят, но тръгнете ли с тях, ще пропаднете. Третата група ще намерите в читалните, за тях службата не е само в казармите, а искат да научат нещо повече. Те ще ви приемат резервирано, но между тях са истинските военачалници. Дружете с тях.”
Какво значи да си неподкупен ?
През 1888г. е назначен за началник на домакинското отделение във Военното министерство, но не се задържа дълго там, заради честният си характер. В министерството е сформирана комисия за закупуването на 200 коня за армията. Когато конете пристигат в Лом (от Унгария), майор П. Христов разбира, че комисията е получила подкуп от фирмата- конете не отговарят на стандартите и изискванията на армията!
Той без разрешение на министъра назначава нова комисия, която установява, че само един кон от всичките 200 отговаря на изискванията.
Павел Христов е извикан лично от военния министър пол. Муткуров за обяснение, под влиянието но двореца му е наложено мъмрене. Един от участниците във фирмата- прекупвач е бил принц Филип- брат на Фердинанд.Майор Христов не отстъпва и сделката е развалена.
През 1920 г. е назначен за софийски градоначалник от БЗНС. По това време при него идва търговецът и депутат Никола Гендович и му предлага подкуп в злато. Резултатът: ”Когато Гендович се опитал да подкупи генерал Христова с един висок стълбец наполеони, генералът побеснял, грабнал наполеоните, зашлевил го с тях в лицето, набил го, изпокъсал му дрехите и вън от себе си от възмущение, заповядал на ординареца да изхвърли като парцал ”този каналия”.Този суров и достоен български генерал умира на 7 юли 1921.
Носител е на следните ордени:
Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно.
Павел Христов със съпругата си и с едно от петте си деца
ПРОЕКТАНТСКИ ЕКИП: скулптор-д-р Митко Златанов, проектант-арх. Красимира Кралева, конструкция-инж. Красимир Марков, геодезия-С. Николов, ел.-инж. В. Василева, паркоустройство-л. арх. Мая Ангелова, 3D визуализаци-арх. Атанас Киризиев, Сдружение „За Етрополе“
Основна цел на Сдружение „ЗА ЕТРОПОЛЕ“, предвидена в устава му, е да работи в областта на образованието и културата на територията на Община Етрополе.
Представеният проект е за бюст-паметник на Генерал от пехотата Павел Христов. Избраното за реализация място като част от важна културно, институционално, исторически наситена обществена зона от центъра на гр. Етрополе кореспондира с инициативата за увековечаване на делата и идеалите на този значим национален герой. Решението на проекта е изведено съобразно необходимостта съоръжението да се вплете като органично свързан елемент в ансамбъла на конкретната архитектурна среда. На него се разчита да допълни и обогати композицията от съществуващите бюст-паметници, разположени спрямо бул. „Руски“ и сградите на ОУ „Христо Ботев“, Съдебна палата, Исторически музей. Двустранната връзка с бюст-паметника на Й. Кесяков спрямо сградата на училището, оста на булеварда, мрежата от пешеходни и зелени площи и други пространствени и функционални фактори до голяма степен определят характеристиките на общия вид на решението. От друга страна, то притежава и самостойна цялост, собствена и неповторима идентичност, целящи да потопят посетителя в уникалния мемориален контекст.
Пресичането на главния и страничния подходи в мемориалната площадка на монумента извежда правоъгълник в настилката, от който пирамидално и прогресивно израства постаментът за да извиси увенчаващия скулптурен образ. Тук е потърсено кулминационно степенуване на зоните – от ежедневно към сакрално. Както и – от статично към динамично. Статиката на архитектурното устройство препраща към устойчивото, трайното, непреходните ценности, стоящи зад убежденията на Павел Христов. Динамиката на скулптурното изображение насочва към напрегнатия устрем, трудността, житейския сблъсък в отстояването на тези идеали от страна на изстрадалия военачалник и боец.
Суровостта и твърдостта, волята и силата, смелостта и решителността, несломимостта и непримиримостта, благородството и скромността, безкористността и интелекта са качества, чиито израз е потърсен като основен акцент в неговия образ. Въпреки най – високите си отличия и звания, той е изобразен в бойна униформа, неподвластен на показността и комформизма. Той не е застинал в покой, нито е застанал в поза за снимка. Той е видян като герой в действие – извършил и готов да извърши безброй велики подвизи, помитащ всичко по пътя си и жертвайки самия себе си. Още – подобно на съдник, връхлитащ пороците и неправдите на времето. И като стожер, вперил взор в бойното поле на живота. Но всъщност отвъд него – там където царуват истината и справедливостта. В този смисъл ликът му не е само портрет. Той е и алегоричен образ на общочовешките ценности, чиито изразител е неговия дух.
Бюстът и надписът на колоната се предвижда да бъдат изпълнени в бронз. Постаментът – от монолитни гранитни блокове. Настилката – от гранитни плочи. Освен качествата на изключително траен, дълговечен камък, гранитът носи символиката на твърдост, устойчивост, непреходност, нетленност. Бронзът, от своя страна, резонира с внушението за живия и действен човешки порив.
Финансиране на проекта:
Финансирането на проекта ще се осъществи от Сдружение „ЗА ЕТРОПОЛЕ” чрез организиране и провеждане на дарителска акция и ще бъде от дарения на физически и юридически лица, обществени институции, държавни и местни организации.
По предварителни разчети, необходимата сума за реализация на проекта е около 45 000 лева.
Цел на проекта:
С поставянето на бюст- паметника, генерал Павел Христов ще намери полагащото му се място сред хората, които с действията си, са допринесли за това, славата на гр.Етрополе, да бъде разспространена не само в родината ни, но и далеч извън пределите й. Подвигът на този велик българин, Етрополец, трябва да се знае, помни и предава на поколенията. Поставянето на негов паметник ще допринесе за засилване на националната гордост и самочуствие на гражданите на Община Етрополе.
Следващи стъпки:
1. Внасяне проекта за съгласуване в НИНКН.
2. Защита на скулптората в СЕСИИ – Специализиран експертен съвет за изобразителни изкуства към Министерство на Културата.
3. Внасяне проекта за съгласуване в Министерство на Отбраната.
4. Внасяне проекта за съгласуване в Община Етрополе и последващото издаване на Разрешение за монтиране.
5. Старт на кампанията за набиране на средства.
С уважение:
Борил Караканов- председател наСдружение „За Етрополе“
Скъпи приятели, с радост съобщаваме, че „Сдружение За Етрополе“ успешно реализира и втория си проект – разказ в картини за делото на един велик етрополец – генералът от пехотата Павел Христов.
Идеята за изданието се роди преди два месеца. Водещо беше желанието ни да достигнем до подрастващото поколение в нашия град.
Вярваме, че именно делата на нашите предци са примерите, които в днешно време ни учат що е Достойнство, Морал, Почтеност, Честност и Родолюбие!
За да я има България и българщината…
„Сдружение За Етрополе“ благодари от сърце на всички, взели участие в реализацията на изданието: • На Христо Бориславов Нинов – Свещеник в църква „Свети Архангел Михаил“- гр.Етрополе, за прекрасните рисунки и текстовете към тях.
• На Петко Величков Петков – краевед, историк, автор на книги за Етрополе. • На „Иззи Принт“ ЕООД –за оформлението и предпечатната подготовка. • На „ГЕОТЕХМИН“ ООД – без тяхната подкрепа, днес изданието нямаше да го има.
Книжките се разпространяват безплатно. Поради ограничения първи тираж, са предоставени за разпространение на ОУ „Христо Ботев“ и СУ „Христо Ясенов“ – гр. Етрополе.
Надяваме се, че в скоро време ще издадем и втори такъв.
С уважение:
Председател на „Сдружение За Етрополе“,
Борил Караканов
Скъпи приятели,
Искам да споделя с Вас, че на проведената вчера сесия, Общинският съвет- гр. Етрополе даде съгласие за поставяне на бюст-паметник на генерал-майор Павел Христов пред УПИ I „за училище”, кв.96 по плана на гр. Етрополе. Решението бе взето с единодушие на всички членове на съвета. Инициативата е на сдружение „ЗА ЕТРОПОЛЕ”.
Към момента, в подкрепа на проекта за изграждане на бюст-паметника на генерал-майор Павел Христов застанаха:
1. г-н Димитър Димитров – Кмет на Община Етрополе.
2. г-н Марин Маринов – Председател на Общински съвет Етрополе.
3. г-н Илиян Тодоров – Областен управител на София Област.
4. г-н Николай Пехливанов – Областен управител на София-град.
5. г-н Марин Кубетски – Преподавател по история в гр. Етрополе.
6. г-н Димитър Дачев – Главен архитект на Община Етрополе.
7. Общински съвет – гр.Етрополе.
8. Исторически Музей Етрополе.
9. г-н Цветан Тацов – Общественик и историк.
10. г-н Христо Георгиев Христов – Общественик, педагог, журналист в botevgrad.com- раздел Етрополе.
Бюст-паметника на генерал-майор Павел Христов ще бъде ситуиран по продължението на бул. “Руски“, в карето ограничено от ул.“Христо Ботев“ и ул.“Христо Ясенов“. Мястото е в озелененото пространство пред УПИ I “за училище“, кв.96, по плана на гр. Етрополе. Навремето имаше будка за продажба на вестници (Гъбката).
Около мястото са поставени четири бюст-паметника на видни Етрополски граждани и са разположени важни за града обществени сгради – на съдебната палата, историческия музей, училище “Христо Ботев“. В близост има богато озеленено пешеходно пространство.
Предвижда се ефектно нощно осветление, вградено в нова настилка, както и свободно стоящи ниски осветителни тела.
Бюст-паметника ще бъде изработен от бронз, фундамента от гранит.
Финансиране на проекта:
Финансирането на проекта ще се осъществи от Сдружение „ЗА ЕТРОПОЛЕ” чрез организиране и провеждане на дарителска акция и ще бъде от дарения на физически и юридически лица, обществени институции, държавни и местни организации.
По предварителни разчети, необходимата сума за реализация на проекта е около 30 000 лева.
Цел на проекта:
С поставянето на бюст- паметника, генерал Павел Христов ще намери полагащото му се място сред хората, които с действията си, са допринесли за това, славата на гр.Етрополе, да бъде разспространена не само в родината ни, но и далеч извън пределите й. Подвигът на този велик българин, Етрополец, трябва да се знае, помни и предава на поколенията. Поставянето на негов паметник ще допринесе за засилване на националната гордост и самочуствие на гражданите на Община Етрополе.
Визуализацията която предлагаме на вашето внимание е първоначален- принципен вариант.
В момента се разработва 3D подробен модел и макет, които скоро ще бъдат представени в средствата за масова комуникация.
