Звън часовников във утринттабуди сънна, росна тишинаГалят легендарни ветровеетрополски горди върхове. Те мълвят под ясната зораприказки за женска красота,запленила лудото сърцена юнаци с майсторски ръце. Вплита се във струи светлинаромон на пророчица чешмаи през...
1Звън самоковен от пещи разжарениШарен мегдан с песни до днес незабравени.Малка легенда, в пазвите горски опазена.Вяра човешка – тъпкана, но непрегазена. Бистра сълза в нояи потайни отронена.И топлинка в зимите зли непрогонена.Рана хайдушка в кладенче горско...
Има някъде в стара планина малъкГрад тих и приказно красив.И за всички хора там си има часовниковаКула като чуят нейният глас да знаят колко еЧаса в този час.Балкана се простора все нагоре до детоПогледа ти стига.Дърветата са се разлистили и в планинатаВъздуха е чист...
В града на прочути хайдути роди се,на майстори знатни, творци и рудари.Тук твоята воля и мъдрост кали седа бъдат готови, часът щом удари. На Ботев ти беше опората близкаи с него делеше мечти неспокойнии верни си бяхте – радетели дръзки,по мисъл и сила за братя...
Аз нося мълком твойта орисия и любя те аз скритом, като раб. Изгарям с радост в твоята стихия: Безсилна ли си ти – и аз съм слаб. На морните ти угарни полета в душа аз крия тихата печал; зад теб селяк след ралото си крета,- за теб аз скиптъра на Зевс бих дал. Кога...
Стои една старинна кула край морето през тъмни вечери и утрини прозрачни - и там ридай заключена душата и сърцето сред хладните стени и сводовете мрачни. А светло е, и греят вън пространства необятни, но зная аз, че няма кой вратата да отвори, защото бог захвърли...
Щастие за мен голямое да кажа сутрин, МАМО!Аз незная по- чудесно,нещо толкоз лесно! Аз те обожавам, мамо;Ти за мен си най- красива;Не жена си, мила, мамо,а горска самодива! Ти живота си ми далаи над люлката ми бдяла;С благодарност ти се вричамаз докрай да те обичам!...
Не се измъчвайте, че в тъмно сте родени,във тъмното се ражда и сънят,онези, вечните вселени и неугасващиятзвезден път.Не се страхувайте от своята самотност,самотни ли са старите гнезда,които в зима пролетта сънувати пролетна е тяхната мечта.В гората слънце не...
Кучи студ през януари. Бавно пълзях някъде след Ябланица към Тетевен. Лед, коловози по пътя, феерични снежинки по стъклото на японската ми красавица и странни, многоцветни ефекти на слънчевите лъчи, пречупени през дебелия и бял като мляко сняг. Наоколо вятърът...
Той влезе в ресторанта на гарата в полунощ. Кимна небрежно на неколцината, допиващи последните си чаши, и седна на една от масите в ъгъла, над която висеше огромен стенен часовник. Срещу му някак изпитателно го наблюдаваше продълговато огледало. Бе мокър до кости....
