Димитър Димитров е роден през 1961 г. в гр. Етрополе.
Завършва Висш институт за физическо възпитание и спорт (ВИФ) „Георги Димитров, специализирани курсове в Дипломатик Секюрити Сървис в САЩ, квалификационни курсове във Висшия инстиут за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД-МВР) и стратегически курс във факултета „Национална сигурност и отбрана“ на Военна академия „Г. С. Раковски“.
От 1987 г. е служител на на Управлението за Безопасност и Охрана.
Преминава всички степени на йерархията на УБО и НСО.
От юли 2004 г. е заместник-началник на Националната Служба за Охрана.
На 22 юни 2011 г. е награден с орден „За военна заслуга“ първа степен за големите си заслуги и дългогодишна безупречна служба за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България.
С президентски Указ номер 132 от 26 април 2007 г., считано от 15 май 2007 г., за началник на НСО е назначен бригаден генерал Димитър Димитров.
Със същия Указ той е удостоен с висше военно звание „Генерал – Майор“.
На 3 май 2010 г. му е присвоено званието Генерал – Лейтенант.
Негови заместници са бригаден генерал Стоян Томчев, а от октомври 2009 г. и полковник Тодор Кюджейков.
След приключването на работата си в сферата на сигурността, Димитров насочва усилията си към местното управление.
През 2015 г. е избран за кмет на град Етрополе, заемайки поста до 2023 г.
През този период общината реализира значими инфраструктурни проекти, укрепва финансовата си стабилност и развива социални и спортни инициативи.
От 2023 г. Димитров е общински съветник и председател на групата съветници „Заедно за Етрополе”, където продължава да отстоява политики, насочени към развитието на града и подобряването на условията за неговите жители.
Разговаряме отново с г-н Димитров по повод последните проблеми и събития.
Г-н Димитров, каква е вашата оценка за досегашното управление на кмета Александров?
Оценката вече е дадена дори във вашия вестник. Достатъчно е да си припомните заглавието от преди няколко броя – то само по себе си отговаря на този въпрос (брой 22).
Но по-важният въпрос е: Как стигнахме дотук и още по-важно: Какво предстои за жителите на нашата община?
Нека обаче бъдем последователни. Трябва да си зададем основния въпрос:
Как Александров стана кмет и какви бяха управленските му решения през първите шестнадесет месеца от мандата му?
Добре. Нека да започнем от там. Как според вас г-н Александров спечели изборите?
Основните му предизборни тези се основаваха на груби лъжи, манипулации и натиск.
И за да не звуча голословно, ще дам конкретни примери.
Начинът, по който бе проведена кампанията, подкрепяна от неговия ментор, не позволи на г-н Александров да направи реален анализ на свършеното през предходните мандати. Ако беше подходил разумно, щеше да коригира пропуските и да надгражда, но вместо това, управлението му започна с хаотични и разрушителни действия.
Кмета Александров, дали от некомпетентност или воден от личното си его, предприе редица решения, които само за една година доведоха общината до критично състояние.
Какво беше първото му действие като кмет?
Първото му действие като кмет беше да отстрани доказани професионалисти от общинската администрация, служители с опит и подходящо образование.
Тяхното място заеха лични протежета, назначени по партийна линия или по линия на „Елаците”.
Логичният въпрос е: дали по този начин г-н Александров не освободи Драгомир Драганов от задължението да плаща заплатите на тези „ценни” кадри?
Но най-фрапиращото е друго: На освободените служители бяха изплатени над 70 000 лв. обезщетения, пари на данъкоплатците, хвърлени на вятъра. Вместо да инвестира в общината, новият кмет реши да започне мандата си с повишаване на заплатите, както своята, така и на председателя на Общинския съвет – г-жа Керемидска. Това се случи без те да са свършили каквато и да е работа в полза на гражданите.
Какво се случва със здравеопазването и болницата в града?
Първо иска да попитам: Знае ли кметът, че благодарение на усилията на предходното управление и ръководството на болницата, дълговете на лечебното заведение бяха изчистени?
Говорим за сума от около 400 000 лв., с което бе предотвратен запор на сметките.
В същото време бяха реализирани ключови ремонти: основен ремонт на родилното отделение и модернизация на петия етаж на болницата.
Г-н Александров обаче не си направи труда дори да оцени тези постижения, но пък побърза да ги представи като свои заслуги.
А какъв е неговият реален принос?
Обеща да увеличи раждаемостта и да реши демографската криза. Очевидно не е успял – резултатът е пълен провал.
Медицинският център, който въпреки трудностите функционираше, сега е на ръба на колапса.
Това се дължи на скандали, вътрешни конфликти и некадърни кадрови решения, наложени лично от кмета.
Важната тема, която разбуни духовете е свързана с образованието в града. Какви грешки бяха допуснати в тази сфера?
Десетки години децата в училищна възраст получаваха безплатна храна, но и това бе съсипано.
След като сътвори невероятна каша с храненето в училищата, месеци наред не успяваше да реши проблема.
В резултат, родителите сега плащат 50% от стойността на храната – „голямо постижение”!
Но тук има един още по-фрапиращ въпрос: Къде изчезнаха спестените над 600 000 лв. за една година?
Пари, които можеха да бъдат използвани за подобряване на условията в училищата, но вместо това няма отчетност къде са похарчени.
Отлагането на решения за училище „Христо Ботев” доведе до опасност от закриването му.
За учебната 2024-2025 г. няма записани първокласници – а това означава, че през 2025-2026 г. няма да има и първи, и втори клас.
Това ли е стратегията за образованието на нашите деца?
Какво се случва с инфраструктурните проекти?
Г-н Александров не само че не успя да реализира вече осигурени инфраструктурни проекти, но и провали ключови обществени поръчки.
Така например две спортни зали, за които имаше осигурено държавно финансиране, не бяха реализирани.
Вместо това, кметът се опитва да ги пренасочи към пряко договаряне.
Това ли е неговата представа за „прозрачно управление”?
Същото се случи и с ремонтите на детските градини и административната сграда на бул. „Руски” – проекти, осигурени още от екипа ми.
Как бихте обобщили управлението на г-н Александров до момента?
Само за шестнадесет месеца управлението на г-н Александров успя да съсипе всичко постигнато.
Общината е в хаос, институциите се разпадат, спортът е в криза, а важни инфраструктурни проекти пропадат.
Най-големият въпрос остава:
Това ли е управлението, което жителите на Етрополе заслужават?
