*

Борил Караканов е превърнал своята любов към града в кауза и призвание. Той е човекът, който стои зад Фейсбук страницата „За Етрополе“ и сайта http://zaetropole.com, които впечатлиха нашия екип още в началото на нашата работа с информативността си. Надяваме се това кратко интервю да е начало на едно ползотворно сътрудничество.

Представете се с няколко изречения?

Казвам се Борил Валентинов Караканов, на 50 години, семеен с едно дете. Завършил съм начално, основно и средно образование в Етрополе – СОУ „Христо Ясенов” – Оператор на металорежещи машини с ЦПУ.
Притежавам и допълнително придобита квалификация – държавна диплома за Брокер на недвижими имоти.
От 2019г. съм студент във Висше училище по телекомуникации и пощи, специалност:
Киберсигурност на високите технологии – втори курс.
Изкарал съм обучение по програма BASE – Бизнес академия за стартиращи предприемачи на
фондация „Америка за България“.
Курс английски език – А1.

Преди малко повече от десет години направих Фейсбук-страницата „За Етрополе“, а през 2017 г. създадох и Сдружение „За Етрополе“, чийто председател съм. Искам да благодаря на Галя Бончева и Марин Кубетски, членове на УС на Сдружението, без тяхната помощ щеше да е изключително трудно! Благодаря Ви от цялото си сърце!

Представихме се пред света чрез:

  • сайта www.zaetropole.com
  • Youtube канала на Сдружение”За Етрополе”
  • Поставихме указателна табела на разклона за Манастир „Света Троица“
    • Реализирахме построяването и откриването на паметника на генерал Павел Христов – виден етрополец.
    • Издадохме няколко разкази в картини (комикси): „Железният генерал“; „Етрополе – една история в рисунки“; „Легенда за Зольовец”.
    • Издадохме книги на местни творци : „Жажда“ (Христо Христов); „Да заровим томахавките“( Володя Вълов); стихосбирките „Бяло обичане“ (Виолета Томова) и „Стихове във времето“( Цветина Николова).
    • Организирахме ежегодно провеждане на конкурсите „Етрополец на годината“ и „Етрополе в обектива“, като победителите бяха наградени.
  • Кандидатствахме успешно по програмата на фондация“Лале“ – „Силата на семейството и общността“, за съжаление, програмата беше спряна заради пандемията – Ковид 19.
    • Издадохме сборника „Славни Етрополци“.
    • Активно участвахме със събрани суми в каузите „Да помогнем на Рени” и „Заедно за Васко”.

Какво очакваме в бъдеще?

Да реновираме чешмата при паметника на генерал Павел Христов
Да поставим къщичка „Свободна библиотека”
Да започнем работа по консервиране останките на еврейската кула „Колото“ в Етрополе
Да направим албум „Етрополски спомени”
Да разработим проектни предложения, с които да участваме за външно финансиране и реализация на социални и образователни проекти
Да издадем сборник с материали „История на борбата в Етрополе“, както и втората част на „Славни Етрополци“. Да издадем комикса „Битката за Етрополе” свързан с Освобождението на града от Османско робство. Всички комикси издавани от Сдружението са рисувани и адаптирани от Отец Христо Бориславов Нинов при църква „Свети Архангел Михаил“ – гр. Етрополе. В обозримо бъдеще да стартираме проекта за изграждане паметник на Апостола на Свободата – Васил Левски в гр. Етрополе

И още много идеи и мечти за претворяване!

Разбира се, всички тези неща нямаше да се случат без щедрите дарения на „Геотехмин“ ООД – „Елаците-МЕД“ АД, Община Етрополе, Фондация „Въздигане“, както и с помощта на гражданите на Етрополе (и не само)!

От Етрополе ли са Вашите корени?

Да, едната половина от корените ми са от Етрополе – по майчина линия, а по бащина корените ми са от македонската част на България. Свързан съм и с китното ни село Брусен – Баба Иванка (по майчина линия) е от там. Неин баща е Цольо Вълков, а майка и – Неша Гойнова.
Тук бих искал да спомена и името на човека, който никога няма да забравя и който ме научи на много неща. Той оформи мирогледа ми за добро и зло, научи ме на чест, достойнство и човечност – моят дядо Борис Груев, лека му пръст, много се гордея с него.

. Нека разкажа и за произхода на фамилното си име.

Действието се развива в едно малко селце Каменик, в близост до Дупница. По време на турското робство и еничарството, башибозукът дошъл да събере полагащият им се „кръвен данък” (периодичното събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през пет или по-малко години). Пра- пра дядо ми живеел в началото на селото. Когато изедниците пристигнали било вече късно вечерта. Той ги посрещнал и поканил да пренощуват в неговата къща, като им обещал, че на другия ден ще им покаже къде в селото има новородени мъжки чада. Приготвили им обилна вечеря, полята с много червено вино. Сити и упоени от силното вино, турците заспали тежък пиянски сън. По някое време през нощта, дядо ми извадил брадвата и ги убил. След това събрал най-необходимото от покъщината и цялото семейство, избягало в овчарските колиби, дълбоко в планината. След известно време местният ага изпратил нова потеря да провери какво се случва. Когато стигнали до Каменик и влезли в къщата, видели засъхналата кръв (черна на цвят) и възкликнали „кара кан, кара кан”, което означава черна кръв. И така всички започнали да наричат пра-пра дядо ми Каракан, от там идва и фамилията на нашия род – Караканов.

Разкажете ни нещо интересно за историята на града?

Историята на Етрополе е изключително богата. Нашият град е дал на родината ни достойни и почтени хора. Една от на-важните битки в Руско-турската война е на връх Шиндарника в етрополския дял на Стара Планина. Според много историци, именно тази битка е решаваща за крайния изход от войната, довел до обявяването на независимостта на България.

Но да не изреждам. Една от оновните цели на Сдружение „За Етрополе“ е именно тази – чрез разказите в рисунки (комикси), чрез публикациите в www.zaetropole.com, да покажем особено на подрастващото поколение, че могат с гордост да се наричат етрополци, че трябва да ходят с изправено чело, да отстояват правата си, да питат, да търсят отговори, да настояват, защото предците им са го правили, въпреки многократно по-тежките условия, в които са живели.

От къде черпите информация ?

Самият аз колекционирам всякакви материали свързани с Етрополе, спокойно мога да кажа, че имам събрани почти всички издадени книги по темата. От там черпя основната част от информацията. Тук искам да благодаря на служителите в библиотеката в Етрополе, много от материалите в сайта са осъществени с тяхна помощ.

Какво си спомняте от детството за начина, по който се празнуваха месните празници и обичаи?

Празникът на етрополските зетьове, „Свети Атанас“, „Заговезни“- като деца събирахме всичко което е възможно да бъде изгорено и палехме огромни огньове.

А как се честваха общоградските празници, свързани с локални исторически събития? Вие по какъв начин участвате в тях?

С оглед на времето в което живеехме, с манифестации и паради.

Спомняте ли си откога започна честването на празника на етрополските зетьове?

Спомените ми за този прекрасен празник датират от дете. Много важно е той да не се погуби, да не бъде забравен и да не остане в историята!

Как виждате развитието на град Етрополе в бъдеще?

Смятам, че трябва да се работи целенасочено в посока развитие на екологията и туристическия бранш – културния, зимния, еко, историческия и селския туризъм. Има какво да предложим на гостите на Етрополе. Но преди всичко, за да се случи това нещо, е необходимо да се осигури перфектен достъп до града ни. А както е известно, без отлична инфраструктура, не е възможно развитието в която и да е сфера.

Какво е необходимо, според вас, за да се превърне Етрополе в предпочитана туристическа дестинация?

Акцентите трябва да се насочат именно към историческите ни забележителности, към прекрасната ни природа, към местните обичаи и традиции. Всъщност, част от отговорите се съдържат и в предишния въпрос. Но преди всичко е изключително важно хората да повярват в себе си, да повярват в доброто, да бъдат задружни, да бъдат по-добри и мъдри, чак тогава ще дойде просперитетът, както за града, така и за населението на Община Етрополе. Това са и целите на Сдружение „За Етрополе“.

Източник: https://legendsseekers.travel.blog/ – с разширения и допълнения.