В продължение на темата от вчера за наложената пълна цензура в нашия град, днес трябва да си припомним още един тревожен факт.
Преди близо две години, веднага след встъпването си в длъжност, новоизбраният кмет на Етрополе, Владимир Алексадров и неговият тесен кръг приближени, наричани от самите себе си „Нова Епоха“, предприемат първото си „знаково“ действие: закриването на официалната фейсбук страница на общината.
Тази страница не беше просто профил в социалните мрежи.
Тя съдържаше историята на последните години от развитието на Етрополе, архив от инициативи, събития и проекти от управлението на Богомил Георгиев, както и от двата мандата на Димитър Димитров.
Беше своеобразна хроника на града, в която се виждаше реално свършеното, с всичките му успехи, трудности и обществен отзвук.
Днес тази история е заличена.
Напълно съзнателно и целенасочено.
Новата администрация не просто изтри дигиталната памет на града, но и сложи тежка ръка върху свободата на словото.
В новосъздадената официална страница на общината коментарите под публикациите са забранени. Никой гражданин няма право да зададе въпрос, да изрази мнение или критика.
Това е прецедент в историята на Етрополе, нещо, което нито един кмет преди не си е позволявал.
Цензурата обаче не спира дотук.
Скоро след това и местните интернет медии ограничиха възможността за коментари.
Публичният дебат беше напълно заглушен.
Но най-показателното е, че дори във фейсбук групите, създадени от граждани за свободно обсъждане на проблемите в Етрополе, също бе наложен контрол.
Неподходящи мнения се трият, критични публикации се премахват, а техните автори– блокират.
Групи, които някога бяха средище на обществено мнение, днес са превърнати в добре охранявани виртуални крепости, където се допуска само удобното за властта.
Така наречената „Нова Епоха“ всъщност се превърна в епоха на мълчанието.
На едно мълчание, зад което се крият страх, зависимости и отказ от прозрачност.
А когато едно управление започне да трие миналото и да забранява думите на хората, това вече не е демокрация, а подмяна.
Истината е, че свободата на словото в Етрополе днес е под обсада.
И ако гражданите не я защитят, утре може да се окаже, че няма кой да говори– нито за миналото, нито за настоящето, нито за бъдещето на нашия град.
