На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най – красивите български манастири – Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец”.
Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица” да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. – ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовността и просветата.
В годините на османското владичество в българските земи се твори висока духовна култура, фактор за съхраняване на християнската вяра и българската идентичност. Изникват множество манастири, които се превръщат в непреодолими крепости на народната свяст, в светилища на народностния дух. Църквите и манастирите стават средища на българската култура и просвета, средища на българската духовност.
Етрополският манастир ”Света Троица” с огромната си книжовно – просветителска дейност е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.
В миналото, а и днес, Етрополската котловина се оглася от тържествения камбанен звън на петте градски църкви – „Св. Петка”, „Св. Георги Победоносец”, „Св. Архангел Михаил”, „Св. Никола” и „Св. Пророк Илия”. Нашите деди са построили църквите така, че погледнати отвисоко, образуват кръст.
Етрополе заедно с петте си църкви и манастира „Света Троица” е уникално средище на духовен и културен живот. Подобни градски центрове с изявен поминък има много, но малко от тях имат богатата история на нашия град.
Линк към сайта на манастира:
