Имало едно време едно градче, сгушено в долината на огромни тъмни гори, градче над което се извисявала Черната кула. Кулата била толкова висока, че изглеждала като част от самото небе, а хората в града отдавна свикнали със зловещия и силует.
Но малко от тях знаели, че в нея живеел Господарят на Черната кула.
Господарят бил известен с алчността си и с мрачните си дела. С години той натрупвал богатства, търгувайки с отрови и вредни вещества, които леко- полеко разболявали хората в града. Бизнесът му процъфтявал, защото никой не смеел да му се противопостави – отровите се прокрадвали в храната, във водата, дори в почвата, и жителите страдали, но нищо не можели да направят.
Господарят бил хитър и разбирал, че рано или късно хората ще започнат да търсят някого, който да ги защити.
Затова решил да си назначи владетел на града – човек, който на вид изглеждал благ и обещавал справедливост, но всъщност бил марионетка на Господаря. С този владетел начело градът останал под властта на Черната кула, а бизнесът на Господаря продължавал да процъфтява, без никой да се осмели да му се противопостави.
С времето, хората започнали да осъзнават, че животът им става все по-тежък, а децата им все по-болни. Някои шепнешком започнали да разказват истории за Господаря на Черната кула и за тъмните му дела, но дори и най-смелите се страхували да направят нещо повече от това да шепнат. Черната кула си стояла непоклатима, като сянка, която закриваше всяка надежда.
Но в един ден, когато над града се спуснала необичайно гъста мъгла, се появил непознат човек. Той не се страхувал нито от Господаря, нито от отровите му. Хората, удивени от смелостта му, започнали да му разказват за злото, което ги измъчва. Юнакът обещал, че ще опита да ги освободи от Черната кула, но само ако те самите намерят смелостта да се изправят срещу страхотията, която ги е поробила.
И така, с помощта на жителите, той проникнал в кулата и се изправил пред Господаря. След тежка битка, в която скитникът почти загубил живота си, той успял да извади Господаря на светло и да разкрие неговите дела пред всички. Хората най-сетне видели истината и се вдигнали срещу него, прогонвайки го завинаги.
Владетелят, разобличен като негов слуга, също бил отстранен, и градът най-сетне заживял свободен от отровите и мрака на Черната кула.
От този ден нататък градът разцъфнал, а хората не забравили историята за Господаря на Черната кула и юнакът, който ги освободил.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
