Христо Клинтов е роден около 1842 година. Христо заминава за Влашко през 1860 г. и се включва в живота на българската революционна емиграция. Той е в така нареченото второ отделение на комитета, пряко подчинен на „Централний съзаклятен българский комитет“. В Румъния той се свързва с Тодор Пеев, който е избягал след разкриване на обира на хазната. Заедно с другари българи той се премества от Галац в Турну Мъгуреле, където се качва на кораба „Радецки“ заедно с войводата Христо Ботев. На 17.05.1876г. 205 четници слизат и целуват българската земя при Козлудуй и поемат пътя към безсмъртието. На 18.05.1876г. Става първото сражение на четата в м. Милин камък с чети на черкези, помаци и редовна турска войска. Във вълшебното кътче от врачанската планина „Ритли“ на връх Вола загива един от апостолите на свободата Христо Ботев на 20.05.1876г. И четата е разбита и разпръсната.
Христо е между леко ранените четници и заедно с Никола Войновски се придвижват към дебрите на Стара планина, преследвани от башибозуците.
От хрониките от онова време четем, че над 20 четници от Ботевата чета са убити в Етрополската планина от потерята на Тосун ага.
По това време Христо Клинтов, заедно с Никола Кючуков се отправят към покрайнините на града, където живеела сестрата на Христо. В покрайнините ги срещат етрополци с брадви, които едва не ги посичат, но щом познават Клинтовчето го превързват и потеглят заедно за Етрополе.
За съжаление Христо Клинтов и Никола Кючуков са предадени на турската потеря от етрополецът Доно Шопа!
Христо успява да се спаси благодарение на Марко Браилеца и Гошо Спасов.
По време на руско-турската война той постъпва в четвърта опълченска дружина и геройски се бие на Шипка.
Не желае да се върне в Етрополе след Освобождението, защото силно му тежи предателството на онези етрополци, които го хванаха и предадоха. Живее в София, участва в Съединението. Умира през 1931г. в град Варна.
За кого се е бил този мъжествен етрополец – за себе си? Не! Борил се е за свободата на всички и за онези – предателите му, които заслужават единствено презрение!
Затова е добре всеки един от нас да премисли преди да предприеме действия, дали няма с това си действие да опозори себе си и рода си.
По мотиви от книгата „Етрополе през отминалите времена“ на Петко Величков Петков
САЙТА НЕ Е ОФИЦИОЗ НА НИКОЯ ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА АДМИНИСТРАЦИЯ – (ОБЩИНА)!
В НЕГО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧАСТНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ПРИДЪРЖА СТРИКТНО КЪМ ПРАВОСЛАВНИТЕ, ПАТРИОТИЧНИТЕ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
