Христо Клинтов е роден около 1842 година (град Етрополе), в епоха, когато българският дух тлее под игото на османския поробител, но жаждата за свобода кипи в сърцата на родолюбивите българи.
През 1860 г. той напуска родните си земи и се отправя към Влашко, за да се присъедини към редиците на българската революционна емиграция – онези непокорни синове на Отечеството, готови да дадат и последната си капка кръв за свободата на народа си.
В Румъния Христо става част от така нареченото второ отделение на „Централний съзаклятен българский комитет“ – организация, в която пламъкът на революцията гори неугасимо.
Той се свързва с Тодор Пеев, герой, който избягва в Румъния след разкриването на обира на хазната – действие, насочено не към лична облага, а към святото дело на българската революция.
Със своите другари Клинтов се мести от Галац в Турну Мъгуреле и на 17 май 1876 г. се качва на легендарния параход „Радецки“ заедно с безсмъртния войвода Христо Ботев.
В онзи съдбовен ден, 205 непоколебими четници слизат на свещената българска земя край Козлодуй, коленичат и я целуват с благоговение.
Те не стъпват просто на родната земя – те пристъпват към безсмъртието!
На 18 май 1876 г. започва първото сражение на четата в местността Милин камък срещу ордите на османските поробители – черкези, помаци и редовна турска войска.
Малобройни, но водени от непоколебим дух, Ботевите четници се бият като лъвове.
Само два дни по-късно, в прегръдката на величествения Балкан, на връх Вола, пада в боя един от най-великите синове на България – Христо Ботев.
Четата е разбита, но духът на нейните герои остава несломим!
Ранен, но непреклонен, Христо Клинтов заедно с Никола Войновски успява да се оттегли в дебрите на Стара планина, преследван от башибозушките орди.
Хрониките разказват как над 20 четници са жестоко избити в Етрополската планина от потерята на Тосун ага.
В тези страшни дни Христо Клинтов и Никола Кючуков търсят подслон в покрайнините на Етрополе, където живее сестрата на Христо.
Но съдбата ги изправя пред изпитание – срещат група етрополци, които, заслепени от страх и предателство, вдигат брадви срещу тях.
Само едно нещо ги спира – разпознават Клинтовчето!
Вместо да вдигнат ръка срещу един от най-смелите си съграждани, те му оказват помощ и го превързват.
Но предателството не спи – етрополецът Доно Шопа ги издава на турците!
Само благодарение на верните си другари Марко Браилеца и Гошо Спасов, Христо успява да се спаси и да продължи борбата.
С настъпването на Руско-турската война Клинтов не се поколебава – записва се в четвърта опълченска дружина и като истински български лев участва в епичните боеве на Шипка.
Там, сред грохота на оръдията и свистенето на куршумите, се ражда свободата на България! Но дори след Освобождението раните от предателството не заздравяват.
Христо не се връща в Етрополе – не може да забрави онези, които с лека ръка предадоха братята си. Вместо това, той се установява в София и продължава делото на своя живот, участвайки в Съединението – още един триумф на българския дух!
Умира през 1931 г. във Варна – далеч от предателите, но близо до Отечеството, което обича повече от живота си.
За кого се би този велик българин?
За себе си?
НЕ!
Той се бори за България!
За нейната свобода!
За бъдещето на всички нас, включително и за онези, които срамно се поддадоха на страха и предателството.
Нека помним неговия подвиг и никога не позволим страхът и алчността да опетнят честта ни!
България се е изправяла срещу многобройни врагове, но най-страшният от тях е предателството отвътре!
Затова, когато настъпи моментът на изпитание, нека всеки един от нас се запита:
Ще бъда ли достоен за великите ни предци, или ще опозоря себе си и рода си?
Само един отговор е достоен за българина: СВОБОДА И ЧЕСТ НАД ВСИЧКО!