Христо Тотов е роден в Етрополе през 1871 година. Като малък заминава за София да чиракува в кафенета. Тук той приема идеята за освобождение на Македония и без колебание се заклева като поборник – участник в революционното дело на поробените български земи. През 1895г. Македонския комитет организира въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт Македония. През 1896г. Христо Тотов се сражава в редиците на четата на Иван Пашалията.
През следващите години Христо Тотов е редом до едни от най-видните революционери и войводи на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна организация и Върховния Македоно-Одрински комитет. Участва в четите на Дончо Войвода, наричан още Пиринския цар и Алексо Поройлията, който води редица сражения с турския аскер в района на Поройско и Петричко.
В началото на 1902г. Христо Тотов се връща за кратко в Етрополе. Тук на 17.03.1902г. Той пише дълго и прочуствено писмо до своите близки, с което се прощава с тях и заминава за втори път в Македония.
„Моето горещо желание в Македония – свобода или смърт. Ето и сега като не мога да се отърпа да слушам охканията оттатък Рила, и ето и днес като не мога да си въздържа разпалените духове, които ме постоянно влечат къмто борбата против мръсния тиранин. Братя, първо помислете за Левский, за Христо Ботев, за Стефан Караджа и други, и други много такива и за това недейте ме презира, но всички речете умре за чест и слава като българин…и га дойде поскоро часа и деня да дойдете и вие при нас на помощ. Сбогом отечество и земя, която си ни отхранила и отгледала, сбогом, сбогом…оставам за спомен името си Христо ТОТОВ“.
Най-вероятно Христо се връща в четата на Вангел Войвода. С нея, той се сражава при с. Караджово и с. Железница през март 1902 година. След това четата води сражения при с. Николич.
След което Христо Тотов става секретар на четата на Иван Карасулията. Иван Христов Орджанов, известен като Иванчо Карасулията е български революционер и войвода. За кратко време четата на Карасулията действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско. На 28.06.1902г. Двете чети – на Иван Карасулията и на Апостол Петков, водят сражение на връх Гъндач – Паяк планина срещу турски аскер. За това сражение Христо Тотов пише в своята автобиография, че от Гевгелийската чета след борбите в Македония са останали само той и Лазо Черния.
Този голям българин не остава настрана и участва във войните за национално обединение, Сражава се в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, за което е награден с бронзов медал „За заслига“.
След войните Христо Тотов работи като охрана на пътя в Арабаконак. В Етрополе се ползва с голям авторитет, включва се активно в обществения живот на града. Пенсионира се като горски служител, получава и пенсия като поборник.
Умира през 1958 година в Етрополе.
Източник: Исторически музей Етрополе
