Това, което ще чуете сега, ми го разказа преди време мой приятел и колега от студентските години.
- Не бяхме се виждали доста време от завършването на гимназията – започна разказа си Цеци. – На площада имаше голямо тържество. И когато свърши на обяд, няколко от някогашните момчета и момичета от нашия клас се събрахме без предварително наговаряне, пред входа на читалището.
Бяхме десетина човека, което улесни организацията за един импровизиран следобеден излет до съседния баир над града. Повечето от тях бяха семейни двойки, само аз и още един от групата бяхме без жените си.
Набързо се разбрахме какво пиене и храна да вземем. Събрахме парите. Които живееха наблизо, отскочиха за одеяла.
Излетът започна много весело още с изкачването на баира. Намерихме равна полянка с отворен излет към града. Няколко момчета отидохме в гората, сбрахме сухи клони и напалихме огън. Сещаш се, че изпекохме на шишове месо и още някои неща, като сирене, кашкавал и кренвирши.
С отварянето на пиенето, се отвори и глътката. Киро дръпна струните на китарата и се получи прекрасно, неповторимо, нережисирано изживяване.
Забравих да ти кажа, че в групата беше и някогашната ми първа ученическа любов. Беше сама, без съпруга си. За името й не ме питай, защото живее в нашия град и не искам да я злепоставям. Нещата с нея, за които си спомням и сега с умиление, се случиха постепенно и непредвидено.
От поглед на поглед, от глътка на глътка…знаеш как стават тези неща. Просто ни предстоеше да изживеем за първи път това, което не можехме да си позволим в тогавашните ученически години.
Дали другите разбраха, че ни нямаше за известно време в групата, ни беше все тая. Още повече, че и двамата бяхме щастливо задомени. Това, което ни се случи беше по-красиво от първата открадната ученическа целувка. Бяхме откраднали цялото време, с които случаят ни дари да бъдем само двамата.
Неприятностите ми започнаха, когато със залеза трябваше да се прибираме в града. С всяка минута се приближавах към дома и колкото мракът се сгъстяваше, толкова повече се сгъстяваше и неприятното чувство в душицата ми от изневярата. Дори се усетих, че съм изтрезнял напълно.
Не ми беше за първи път да се прибирам по късна доба, но е било след поредния запой с приятели. Бях вече започнал да свиквам с натякванията на жената. Онази вечер, за която ти разказвам беше съвсем, съвсем различна.
Още повече, че дрехите ми бяха напоени от парфюма на приятелката ми… А го надуши жената, а ме е хванала за гушата!
Като се сетих за пиянските ми прибирания, ми текна в акъла една „хитринка”. Отбих се в първата попаднала ми кръчма и гаврътнах една чашка. Поисках и втора, като част от съдържанието напръсках по дрехите. Така се надявах да се премахне миризмата от парфюма на жената, с която бях следобяда…
С разтреперани крака, натиснах звънеца на външната врата. Както и очаквах, отвори ми жената, а не детето.
И ме започна още от вратата: - Пак ли си се наквасил?! Пак идеш от кръчмата, тържеството завърши още по обяд…С кого се събрахте пък сега?!
Понечих да кажа нещо, но: - Няма какво да ми обясняваш! И да си се напръскал с парфюм, пак миришеш на ракия!
След което се врътна и си влезе ядосана вкъщи.
Така е, като изгуби човек доверието си.
И слава Богу! Всяко зло за добро!
………………………………….
Когато написах разказаното ми от моя някогашен колега, реших да го прочета на жената, за мнение дали става за печат. И си добих беля на главата: - Разказа ти е много добър, може и да стигне до печат, но…ти сега ще ми кажеш името на жената. Всичко това, което си го измислил за Цеци-Меци, съученици, и не знам какви си там излети по баири, ги разказвай на старата ми шапка. Това не са случайни неща. Мен на такива излети не си ме водил. Целта ти е да увековечиш някогашната си голяма любов в разказ, та когато го четеш, да ти е винаги в главата.
Наистина ще ти е била не само първата, но и голямата ти любов от онези години. Щом и разказ си й посветил. Не споменаваш името, но на мен ще ми го кажеш. Само не ми излизай с номера, че не го помниш, нали живее в нашия град!
С голямо нетърпение чакам да го чуя! - Боже, що ми трябваше от мечка ремичка да й чета разказа?!.
Иди доказвай сега, че нямаш сестра!
Христо Христов
Етрополе – 10.01.2020 година
ЗАБЕЛЕЖКА: Разказът спечели първа награда на журито и наградата на публиката на Етрополската литературно-музикална зима 2020 година.
