Спомняте ли си статията във вестник „Труд“, а и не само там, озаглавена „Кмет и брат имат първи частен град“, публикувана на 29.09.2023 г.?
Само дни преди местните избори в Етрополе, тази „медийна бомба“ бе хвърлена с една-единствена цел: да взриви общественото доверие и да подмени истината с предизборна клевета.
Всяка лъжа има срок на годност, а този на „големите разкрития“ срещу бившия кмет на Етрополе Димитър Димитров изтече окончателно в залата на Върховния административен съд (ВАС). С решение № 899 от 28.01.2026 г., висшите магистрати сложиха точка на една от най-агресивните кампании в историята на града, зачерквайки с юридическа сила твърденията за „злоупотреби“ и „конфликт на интереси“.
Механизмът на една манипулация
Припомняме, че всичко започна три години по-рано, когато тогавашните „будни граждани“ и настоящи управляващи Владимир Александров и Йордан Гаврилов, активно подпомагани от своя ментор, заляха институциите със сигнали. Днес фактите сочат друго.
Съдът не просто отменя актовете, на които Александров и Гаврилов градяха своята политическа кариера, но и осъжда Антикорупционната комисия да заплати разноските по делото.
Парадоксът е пълен: заради неоснователните сигнали на сегашните управници, държавната хазна (т.е. всички ние) ще плаща за тяхната амбиция за саморазправа.
Битката за истината:
Как би трябвало да бъде?
Въпреки че г-н Димитров казва, че не си заслужава да им се обръща внимание, неговото смирение поставя пред нас въпроса за обществената хигиена и за това как би трябвало да се постъпи оттук нататък:
Би трябвало клеветниците да имат доблестта да се извинят публично в същите тези национални и регионални медии, които използваха за очерняне на г-н Димитров и неговото семейство. •
Би трябвало онези, които изградиха кампанията си върху измислицата за „Частния град“, днес да признаят пред съгражданите си, че са ги подвели с фалшиви новини само за да спечелят изборите.
Би трябвало справедливостта да излезе докрай, чрез граждански дела за клевета, които да докажат персоналната вина на тези лица.
Урокът на времето
Преди три години торбата с лъжите беше пълна.
Днес тя е празна, а документите на Върховния съд тежат повече от всяка поръчкова статия.
Би трябвало този случай да послужи за урок на всеки бъдещ политик: власт, взета с манипулация и очерняне на противника, е морално несъстоятелна.
Ред е на гражданите да решат дали искат управление, което дължи успеха си на клеветата, или такова, което уважава истината.
