Роден в гр. Етрополе на 25.06.1902г. Баща му е бил декоративен строителен бояджия. Майка му е била много добра народна певица, от която той още от най-ранни години е придобил голям интерес към народното творчество.
Основно и прогимназиално образование получава в Етрополе, а гимназия завършва в Ботевград. Учил две години в Свободния университет в София, но напуска поради липса на средства и домашни задължения към болната си майка.
Като ученик в прогимназията е проявил голям интерес към литературата и историята. През 1915г. става деловодител- библиотекар на сформираното ученическо дружество „Иван Вазов“. Според решение на дружеството започнал да записва народни песни и исторически материали от стари етрополци, които по-късно му послужили при написване историята на Етрополе и създаването на етрополския исторически музей. Като ученик в гимназията с група съученици редактирал в. „Нов живот“, където пишел статии и стихове. По-късно сътрудничил на в. „Орханийски новини“.
След военната си служба започнал да работи в София като бояджийски работник, във фирмата на баща си. През това време следвал Свободния университет в столицата. Там дружил с някои млади писатели, между които Атанас Душков и Николай Хрелков. От Христо Ясенов е получил уроците си по стихоплетство, с когото е имал приятелски отношения.
Работил всеотдайно в читалището като самодеен актьор, като режисьор на местната градска и училищна трупа. Бил е секретар и подпредседател на читалището.Като учител и счетоводител е служил в Професионално- техническото училище в Етрополе от 01.12.1916г. до 01.12.1962г. без прекъсване.
Допринесъл е много за укрепване на училището. В учителската си дейност винаги е бил атестиран като отличник. Работил е енергично за кооперативното дел в града като председател на контролния съвет на Трудово-производителна кооперация „Варовитец“, електрическата кооперация „Възход“ и др.
Основен деятел за създаването на Историческия Музей в Етрополе, като освен това, че е събирал чрез много свои съграждани исторически материали, той ги е обработвал и е ползвал помощта на видни български историци, археолози и други учени, като акад. Иван Дуйчев, акад. Александър белан, чл. кор. проф. Велизар Велков, проф. Христо Данов, проф. Александър Бурмов и др. Чен е на Софийското археологично дружество от 1934г. Освен събирането и обработването на исторически материали за Етрополе, той е проучил и диалектологичните особености на етрополския говор и ги е събрал в отделен труд. Събирал е и доста етрополски песни, като за част от тях е сътрудничил на учитела по музика в етрополската гимназия Манол Манолов, който е записвал мелодиите им.
Иван Кацаров през целия си живот е бил общественик, отдаден изцяло на любимия си роден град.
Проучил е и е оставил ръкописи за топонимията и етимологията на Етрополе и района му.
Починал 1975 година.
Етрополе през вековете