В началото на 1927 г. било организирано дружество „Свети Илия“, което трябвало да работи за прокарване на жп линия в Етрополе.
Предвиждала се дължината на линията да бъде 54 километра с обсег на обслужване следните селища:
Eтрополе – Лопян – Брусен – Джурово – Видраре – Калугерово – Своде – Караш – Хубавене – Куртово – Боженица – Манаселска река – Правешка лъкавица – Равнище – Осиковица – Ябланица – Голям Извор – Малък Извор – всичко 19 населени места.
Дори бил определен срока за започване на работа – 10.08.1927 г.
Ентусиазмът не само на етрополци, но и на жителите на всички останали селища бил много голям.
Поради загубване на топографските карти от страна на тогавашния кмет на Етрополе- Михал Кунов и прекратяване на концесията на дружеството, проектът бил замразен.
През месец октомври 1927 г. в Етрополе дошъл представител на английската финансова група с предложение да се даде заем на общината в размер на 100 милиона лева с годишна лихва 8,5%, за построяване на ЖП линия от Етрополе до гара Роман. Поради неизгодните параметри, проектът също е бил отхвърлен.
През 1934 г. общинският съвет на Етрополе получил предложение от дружество „Мургаш“ за построяване на жп линия Етрополе – Пирдоп.
Съгласно доклад на лесничея Александър Христов Котаров, сделката не била с достатъчен икономически резултат, вследствие на което отговорила уклончиво на дружеството, поради което и този път възможността за жп линия в Етрополе пропаднала.
С това приключват опитите през Етрополе да преминава железопътен транспорт.
Използвани материали:
„Етрополе през вековете“- автор Иван Кацаров