Кирил Георгиев Писарски е роден на 17 февруари 1933 г. в с. Кондофрей, Софийско. Детството му преминало в съседното село Гълъбник. Завършва мъжката гимназия в град Дупница, а след това – Военното училище „Васил Левски” в София. Учи в Чехословакия и се дипломира в Пражкия университет със специалност „Телевизионна публицистика и операторство”. Сътрудничи на много чешки вестници и списания, на радио „Прага”. Една година е на работа в Чешката телевизия и кореспондент на БНТ. В българските вестници и списания Кирил Писарски публикува информации, очерци, репортажи, пътеписи, фейлетони, статии и др., а в изданията за деца – приказки, разкази и стихотворения. Редактор в БНТ от 1962 до 1993 г. Автор на популярните телевизионни рубрики „Бързи, смели, сръчни”, „Не се сърди, човече”, „Накъде в неделя?”, „При нас е весело”, „Весел старт”, „Прозорче към поезията”, „Парад на хвърчилата”, „Наслука!”, „У дома сме всички”, „Хубава си, татковино”, „Приказки за изкуството” и други. Eдин от основателите на Спортна редакция. Автор, оператор и режисьор на 36 филмови новели за деца и на 65 документални филми (пътеписи) от рубриката „Хубава си, татковино!”. Издадени книги: „При нас е весело” (1972), „Бързи, смели, сръчни” (1976, 1989), „Пионерски компас” (1977), „Команда Прилеп” (разкази, 1978), „Хайде да играем” (1981), „Спортно-забавни игри” (1982), „Пионерско ехо” (1983, 1990), „Жижи” (приказка, 1987), „За игри дошъл е час” (1987), „Весел старт” (1989), „Пионерско ехо” (очерци, 1983, 1990), „Нашепнати приказки” (1998, 2016), „Розите са с бодли” (стихове, 1998), „Обрулено време” (разкази, 1999), „Селско додекамеронче” (повест, 1999), „Есенни цветя” (поезия, 2005), „Аз бях Дядо Коледа” (2010), „Бандата на Пачо” (2016), „У дома сме всички” (2016), „Аз откраднах розата” (2016), „Разкази от кошчето” (2017), „Разнокалибрени раздумки” (2017). Член на СБП.
С Етрополе се запознах в края на месец май 1972 година. Доведе ме кореспондентката на в. „Работническо дело“ поетесата Елена Димитрова.
Направо в Етрополския манастир „Света Троица“. Ще снимам репортаж за „По света и у нас“ за телевизията.Омаяха ме черквата като невиждана арйитектура, иконите, имшната на ктиторите и…околностите.
Не пропуснах водопада, който тогава беше истинско чудо-пълноводен!
Но…поразиха ме руините. Околните сгради с чудентите в ъглите кули бяха се сгромолясали до земята. От великолепните чардаци заснех само дъски и греди. Четириминутен репортаж, придружен от плачевен текст за тази светиня и ЗОВ ЗА ПОДКРЕПА. Не пропуснах в началото да разкажа за възникването на манастира, за богатата книжовна дейност и за Апостола Васил Левски и образуването на Революционния комитет и скривалището.
След излъчването му по телевизията (два пъти), научих от местните ръководители, че лично Тодор Живков е наредил да се отпуснат осемдесет хиляди лева за ремонт. Това само за информация.
Иначе…
Иначе се срещнахле с местните ръководители, които споделиха с мен, че Правец задминава Етрополе и дали нямам идея.
„Имам“- отговорих им.
Създайте вилни зони и поакнете от София известни личности от всички области на изкуствата.
Тогава ме заведоха в Бойковец, под манастира и край „Изворите“ (Рибарника).
Предложиха ми да си избера и аз си избрах парцел до „Изворите“, в близост до река Малки Искър, защото съм риболовец. А реката гъмжеше от риба.
И се заселих в 1973 година, след време си построих и къщичка. Та чак до наши дни.
Обещах на ръководителите да се отплатя, използвайки моята работа в телевизията.
Заснех 25-минутен филм за Етрополе и околностите със заглавие „Разказвачът на Легенди“.
Филмът започваше със специално написана песен „Етрополски лесове‘ по текст на Димитър Михайлов (тогава главен редактор на детска редакция) и музика на Михайл Шопов.
С него създадохме в училището „Христо Ботев“ вокална група само от момичета. Нарекохме я „Звъника“.
Само след няколко месеца тя стана носител на много отличия в окръга.
Дадох трибуна за изява на децата от Етрополе в моите предавания „Сладкарница Захарно Петле“, „Не се сърди човече“, „Бързи, смели, сръчни“ и други.
Заснех и излъчихме в „По света и у нас“ репортажи от всички заводи и предпиятия в града:
„Метални изделия“, „Тодор Доков“, кооперация „Напредък“, „Първи май“, „Бук“ и други.
Даже снимах първата копка на „Елаците“.
Върхът ми беше завеждането на детския отбор в Братислава- Словакия, за участие в международното издание на „Бързи, смели, сръчни“ със словашките деца.
Отборът водеха Емилия Моновска и секретарят на читалището Димитров.
На следващата година децата от Словакия бяха в Етрополе.
На стадиона беше празник. Освен игри и състезания, имаше и програма от децата на града.
Щастлив съм, че се „заселих“ в Етрополския Балкан и станах почти етрополец. С много добри приятели от града.
Това е. Само споделено.
Ваш: Кирил Писарски, октомври 2023 г.
П.с. Моля да бъда извинен за допуснатите грешки.
Аз съм на 90 и кусур години и трудно виждам.
Публикувано без редакторска намеса.
С благодарности към г-жа Елисейка Кринчева, за предоставеното писмо на г-н Писарски, адресирано лично до нея.