Познато ли ви е усещането, че искате да тръгнете по света, за да откриете нови и непознати за вас места? Да останете насаме със себе си и да проверите доколко преследването на една цел ви прави по-силни и устойчиви? Да срещнете нови хора, да усетите необичайни вкусове, да излезете от рутината на ежедневието? Камино де Сантяго е мястото, където всичко това се случва – всеки ден и всеки миг. Сега си тук, но след час ще бъдеш другаде, ще срещнеш погледите и лицата на хора от различни краища на света, ще усетиш аромата на непознатото и неизвестното от деня. И този ден ще бъде единствен и неповторим. „Животът бяга от теб. Затова побързай и го хвани” е реплика от италианския филм „Scusi, se esisto”. Побързай и хвани момента, съхрани в шепите си спомена за деня, в който живееш! Без да мислиш за работата, която те чака вкъщи или на работното място, за проблемите с децата или близките, за неприятностите, които често ни съпътстват в ежедневието.
Понякога споменът за този безкраен път пред теб ще се промъква в съня и мислите – с усмихнати лица, аромат на полски цветя и прясно окосена трева, безкрайно небе и руини от стари манастири и къщи. Тези останки са били дом и пристан за някого, а зад техните стени са живели хора със своите надежди, мечти, настроения и желания.
В деня, в който пристигнах в Бургос, разгледах старата част на града и си припомних някои подробности за него. Той е историческа столица на областта Кастилия и административен център на провинция Бургос в автономната област Кастилия и Леон. Река Арлансон пресича града и го разделя на стара и нова част. В богато орнаментираната катедрала „Санта Мария” лежат останките на воина Ел Сид, известния кастилски командир и политик от втората половина на XI век, герой на много фолклорни произведения. Със своите цветни витражи, изящни картини и стенописи тя олицетворява цялата история на готическия стил. Бургос е града, в който през 1512 са приети законите, с които за първи път се регламентират отношенията между испанците и коренното население на Америка.
Скитайки се по живописните уличките, изведнъж се озовах на площад с невероятна изложба от цветя. Какъв късмет! Жива трева се стелеще по целия площад, а колоритните щандове предлагаха прекрасно аранжирани мушката, хортензии, петунии, лилиуми, гербери и какво ли още не – стилно, красиво, ярко. Хората се спираха и любуваха на красотата, излязла от четката на Майката природа. Навсякъде се стелеше успокояващото ухание на билки – розмарин, лавандула, мащерка.
Бургос е невероятен при изгрев слънце – притихнал, спокоен, с измити пусти улици и свеж въздух. Тръгваме, както всеки ден, в ранни зори, а ежедневното оживление и човешката глъч все още не са изпълнили града. Слънцето се прокрадва между кулите на катедралата и приканва хората да започнат с усмивка новия ден. Диша се леко и като че ли ходенето носи все повече радост и удоволствие с всеки изминал ден.
Участъкът от Камино между Бургос и Леон е една от смятаните за доста еднообразни и недооценени части на Пътя. Минавайки през платото Месета на Централна Испания, вървим през пшеничени ниви, безкрайни долини и равнини, сочно зелени поляни и хълмове.
Пътешествието ме отведе до входа на арката и руините на манастира „Сан Антон”, които ме оставиха без дъх. Сегашните руини датират от 14-ти век. Посветен е на Сан Антонио Абад и е бил седалище на Ордена на Сан Антонио. Преминаваш през арката и пресичаш невидима линия, която те връща в миналото. И все едно се озоваваш в 14 век: с готическия дворец на крал Педро I от Кастилия, извисяваща се църква с огромна розетка, устремена към небесния простор и Бог. Цветята в градината се полюшват от вятъра, а в шкафовете под арката, които дълги години са били използвани от монасите, са оставени хляб и вино за хората, тръгнали към Сантяго де Компостела. Сред тези парченца от миналото имах усещането за присъствието на хиляди хора, живели или минали оттук със своите болки и радости, тъга и очаквания. Вглеждам се в поникналата трева на мястото на църковните прозорци и техните витражи, в останките от камбана, която като че ли очаква някой отново да чуе звука й…
В манастира Сан Антон са се лекували болните, които вървели по Camino de Santiago. На няколко места може да откриете изобразени щитове, което говори, че манастирът се е ползвал от закрилата на краля.
Старата арка ни подсказа, че вървим в правилна посока и съвсем наблизо е живописното градче Кастройериз (Castrojeriz).
Пред очите ми се разстла пейзаж, който ми напомни за България – ширнали се до хоризонта поляни с аленеещи макове, небе без нито едно облаче, лек вятър, разхлаждащ сгорещения въздух и ухаещ на сено и наближаващо лято. Огромен рой сини пеперуди, които летят пред мен и като че ли сочат посоката на Пътя….Денят беше прекрасен!
Довиждане до следващата среща, когато ще влезем в Castrojeriz, ще открием къщата, в която лекуваме душата си (Hospital of the soul), и ще продължим да крачим по пътищата на Кастилия и Леон!
Автор: Галя Бончева
