Българската архитектура през епохата на Възраждането отразява обществено-икономическите промени, настъпили в българското общество през този период. Всеки строеж излязъл от ръцете на народния майстор-строител е претворявал духа и идеите на епохата.
Старите възрожденски къщи в Етрополе са изграждани от камък и дърво. Приземният етаж от камък, а горният – от дърво и кирпич, измазани с глинен разтвор, примесен с плява. Отвън къщата е измазана с варов разтвор, а в края на Възраждането чардакът се остъклява, за да могат да затоплят по-лесно вътрешните помещения през зимата. Камъкът, дървото, варта и пясъкът са класическите материали, осъществяващи неразривната връзка с околната среда.
Етрополската възрожденска къща е била двуетажна. На първият етаж са били складовите помещения или работилницата на чорбаджията, на втория – жилищните помещения. Характерна особеност на жилищната архитектура е нейната здрава връзка с природната среда и околното застрояване. Къщата е ситуирана на най-доброто място на парцела. Връзката с улицата са били тежките и високи дървени порти с големи стрехи. Високи каменни зидове ограждат двора от всички страни, а площта пред самата къща, където са посрещали гостите, е бил с калдъръм и покрита с астма.
И днес запазените възрожденски къщи в Етрополе – „Павелпанчовата”, „Арнаудовата”, „Вълчевата”, „Хаджигригоровата” и др. въздействат с неувяхващото си обаяние и емоционалност. Тяхната художествена стойност е непреходна, защото наред с романтичния полъх на миналото, в тях пулсира жив непреклонният, съзидателен дух на една историческа епоха – епохата на Българското Възраждане.
Вълчевата къща
Хаджигригоровата къща
Арнаудовата къща отвътре
Павелпанчовата къща
Източник: Туристически Информационен Център Етрополе
