Пухтьо си живеел добре , мирно и тихо в родното Етрополе и сериозно се занимавал със занаята си. Бог надарил семейството му само с една дъщеря,която кръстили на баба и Станка. Родителите треперили над едничкото си чедо и майка и приготвила голям чейз, че да се отсрами на сватбата на единствената си дъщеря един ден. Пухтьо имал нива в с. Лъга, в съседство с чифлика на един бей.
Раснала Станка и пораснала. Майка й и баща й се гордеели с нейната голяма хубост. Тя била красива и много работлива.
Един ден отишла на нивата в Лъга да покопае царевицата и картофите. Изведнъж се появил бейският син, хваналя грубо, вързал я и я насилил!
Срама за момата и родителите бил голям. Пухтьо се оплакал на каймакамина и на бея, но те му се подиграли и похвалили насилиника!
Пухтьо бил много огорчен и за това събрал дружина, станал войвода и хванал Балкана. Заловили бейският син и го наказали със смърт. Не избегнали неговото наказание и други турци, които безчинствали с етрополското население. Турците все не успявали да заловят Пухтьо Войвода, защото както те казвали, тоя бил шейтан (дявол) неуловим!
Веднъж войводата разпространил слух, че омъжва дъщеря си в горната черква „Свети Георги“, но подготвил сватбата в манастира.
Постарал се обаче, турците да научат къде ще е сватбата и поради това, те обградили манастира в уречения ден. Пухтьо с дружината си, пък обградил тях и ги пленил всички до един.
Отказал се да ги убие, защото бил убеден, че турците ще проведат наказателна акция и ще подпалят града. За това направил следното предложение на бея: „Бей ефенди, ще ви пусна всички, ако ти ми се закълнеш, че вече няма да правиш зулуми срещу хората в Етрополе!“. Беят се съгласил, но от своя страна поискал Пухтьо да обещае, че няма да мъсти на турците. Съгласил се войводата и заминал за Влашко, от където не се върнал.
източник: „Гласове от миналото“ – автор Христо Кацаров
