Посока Леон – Асторга
Старата арка при останките от манастира „Сан Антон” ни подсказа, че съвсем наблизо е живописното градче Кастройериз (Castrojeriz).
Пред очите ми се разстла пейзаж, който ми напомни за България – ширнали се до хоризонта поля с аленеещи макове, яркосиньо небе без нито едно облаче, лек вятър, разхлаждащ сгорещения въздух и ухаещ на треви и наближаващо лято. Огромен рой сини пеперуди, които летят пред мен и като че ли сочат посоката на Пътя….Денят беше прекрасен!
Кастройериз (Castrojeriz) се превърна в едно от любимите ми места по Пътя, защото там намерих вълшебното кътче Hospital of the soul (Болница за душата). Място за отмора и вглъбяване в своите мисли, за усещане на тишината и покоя вътре в себе си. Вратата на тази прекрасна къща е отворена и те кани да влезеш и усетиш прохлада и покой. Да чуеш тиха музика, която те води от стая в стая, в различни кътчета на двора, разказващ истории за древни времена и хора. Стени, изпълнени с картини, рисунки и снимки…Масички и уединени места за сядане, предлагащи книги, билки, ръчно изработени свещи и какво ли още не… Душата се лекува – от стреса, от умората, от проблемите и терзанията и изхвърля ненужните неща. Усещаш се лек и въздушен като перушинка, готова да литне по Пътя.
Скоро разбрах, че това незабравимо място вече е The Temple of Silence (Храмът на тишината), а над вратата има надпис Camino del Silencio(Пътят на тишината). За да почувстваш енергията там, е нужна тишина!
В албергето срещнахме американка, която е тръгнала по Пътя още в средата на април и има отворен билет за връщане без конкретна дата. Това е невероятна свобода – да можеш да вървиш със собствено темпо, да не зависиш от самолетен билет и времеви граници. Тук видяхме и познат немец, с когото се запознахме на Пътя и който минава Камино на отделни етапи за няколко години. Е, и той не разполага с неограничена свобода в ежедневието си!
Преди Фромиста крачим край едно от големите водни съоръжения в Испания – Canal de Castilia. Вървим километри край водата, която дава живот на всичко наоколо – обработените земи, полята, дървесните насаждения. Вятърът духа почти през целия ден и това се усеща особено силно тук, край канала. Цъфтят жълти ириси, които се чувстват на мястото си край водата. На различни места има поставени табели с характеристиките на местната флора и фауна. Отбелязани са толкова много видове цветя, треви и дори най-незабележимите малки птици. Каналът е строен около 100 години, до средата на 19 век, и напоява голяма част от Северна Испания. Независимо, че някои части от него не се използват, той е смятан за обект с културен интерес от 1991 г. и е защитен като част от културното наследство на страната.
Фромиста е малко градче, което ни предложи възможност да отдъхнем в общинското алберге, да оставим верните туристически обувки да си починат поне за малко и да поговорим с пристигналите пилигрими. Краката усещат отмора след дългото ходене, погледът се рее над покривите на околните къщи, мисълта се насочва към следващите дни и очакващите ме километри. След нощната почивка ставаме рано с желание да тръгнем бързо, за да избегнем очаквания дъжд. Жълтата стрелка ни насочва към пътя, който се вие край оживената магистрала. Денят се очертава доста студен, но не толкова ветровит. Почивка с горещ чай в първото населено място от днешния маршрут и по съвет на местния испанец, пожелал ни „Buen Camino”, потегляме по стария алтернативен път. И не сбъркахме! Вървя край местната река Roi Ucieza и се наслаждавам на кристалночистия въздух, изпълнен с многогласния хор на птиците и ароматите на месец май – зелени, цветни, носещи топлина и свежест. Вятърът гали листата на дърветата край реката и светлината на появилото се слънце проблясва между тях. Вървя с лекота и все едно се рея във въздуха, независимо от тежката раница на гърба. Наоколо цари мир и спокойствие!
Една от традициите на Пътя е вечерната меса в църквите, която най-често е посветена на пристигналите в този ден пилигрими. Слушаш чуждата реч и, макар че е неразбираема, усещаш топлината на думите и напътствията. Няма да забравя протегнатите ръце и прегръдките с непознати хора. Все едно обменяхме енергия, която те зарежда за следващите дни. Винаги ще помня срещата с бенедиктинските монахини от албергето в Карийон де лос Кондес (исп. Carrión de los Condes) и свещеника от местната църква, пожелал да благослови всеки един от присъстващите на месата пилигрими, споменавайки и държавите, от които идват. Трудно бих могла да предам вълнението и гордостта, които изпитах, когато сред названията на почти всички европейски държави, на Чили, Гватемала и Перу, Канада и Южна Корея, Австралия и Америка, чух името на България. Традицията на белите монахини да съберат всички в приемната на албергето, за да попее всеки на собствения си език, ме накара да си припомня песента „Пътнико свиден, пътнико млад”. Странно беше, че точно нейният текст се появи в ума ми, когато дойде ред да пея. В такъв момент усещаш, че наистина България е само една. Точно както се пее в песента! След импровизирания концерт всички заедно вечеряхме в трапезарията на албергето, като всеки от нас направи традиционна рецепта от своята страна. Трудно се описва задушевната и уютна атмосфера, която цареше на масата – усмихнати лица, разнородна реч и хора, тръгнали в една посока.
Следващата среща беше с древния град Леон. Основан е от римските легионери, откъдето идва и названието му – от думата“легион“. През 29 година пр.н.ера на това място е бил базиран лагера на VI Римски легион, побеждавал в не една битка. Скоро към него се присъединил и още един – VII легион. Леон се превърнал във важен военен пункт на Рим в Пиренеите. През ранното Средновековие градът няколко пъти е сменял господарите си – римляни, вестготи, маври, испанци, и става важен елемент от испанската корона, явявайки се столица на кралство Астурия и кралство Леон. Освен това, тук се е появил първият парламент в Европа през 1188 година. Своите архитектурни забележителности дължи на времената на католическото Средновековие, Ренесанса и по-късните епохи. Ярки примери са манастирът „Сан Маркос”, основан през XII век, а в днешно време превърнат в петзвезден хотел от веригата Parador, и впечатляващият площад Сан Марсело, на който е разположена едноименната църква. Фасадата на Convento de San Marcos обхваща 100 метра и е едно истинско архитектурно бижу. Началото на изграждането на манастира откриваме през ХII век, за да побере поклонниците, които вървят към Сантяго де Компостела. Видният архитект Антонио Гауди е оставил и тук своя следа – Каса Ботинес, една от трите сгради, проектирани от него извън пределите на Каталуня. Неговата бронзова фигура може да открием приседнала на пейката пред творението му.
Базиликата „Сан Исидоро” и катедралата на Леон са едни от главните забележителности на града. В тях се съхраняват множество старинни ръкописи и книги, включително древен календар и Свещения Граал, според местните легенди. Между тях има реликви на повече от 1000 години. В архитектурно отношение Катедралата „Санта Мария де Леон” е една от най-красивите в цяла Испания, известна като Дома на светлината. В нея се намира кралския пантеон и мавзолея. С прекрасен розов прозорец на фасадата, изпълнен с невероятни витражи, тя привлича вниманието на всеки посетител на града. Преди нейната поява тук е имало римски бани, датиращи от 2 век. Строежът на катедралния храм е започнат в чест на победата над маврите и като благодарност към Бог. Базиликата „Сан Исидоро” носи името на местния светец – Исидоро от Севиля, почитан като един от най-значимите учени и теолози на Испания от епохата на вестготите. Неговите мощи били пренесени в Леон след нахлуването на арабите.
Отново крача по Пътя ….и вече виждам очертанията на Асторга – града на вълшебен шоколад, приказни замъци и богата минало.
Възникнал на мястото на древно келтско селище, Асторга получава името си от названието на римската колония Asturica Augusta и съществува повече от 2 000 години, от XIV век пр. н. ера. Накъдето и да се огледаш, погледът ти ще срещне руините на антични постройки, открити в хода на археологически разкопки – древноримски пътища, крепостни стени, римския форум и т.н.
По-късно градът става един от най-крупните християнски центрове в Западна Испания и пресечна точка на Пътя на последователите на св.Яков. Тук са се пресичали пътищата, идващи от Южна Франция и Тулуза, както и пътя през Пиренеите (Ронсесвалес), обединявали се и са продължавали до Сантяго де Компостела. Затова и наричат Асторга „града на поклонниците”.
Местните жители твърдят, че първият в Европа шоколад от какаови зърна, донесени от испанските мореплаватели, бил произведен точно в Асторга. В чест на това поверие тук е открит и Музей на шоколада, където може да се научи всичко за историята на този продукт, да разгледате инструменти, които се използват при неговото приготвяне, да опитате някои видове и да си купите истински испански шоколад.
Витрините на малките магазинчета в града бяха отрупани с цялото многообразие на местното шоколадово производство и изкушаваха всеки минувач с пъстрите си опаковки и аромат на какао. Сред най-известните забележителности на Асторга са още Музеят на пилигрима, помещаващ се в Епископския дворец, проектиран от Антонио Гауди, и катедралата „Санта Мария“.
На сутринта отново тръгвам… Пътят ме вика…
Автор: Галя Бончева
