Сред лозята на Ла Риоха
13.05. – дните на Пътя отлитат толкова бързо, досущ един мах на птиче крило. Пилигримството (поклонничеството) ти позволява да се върнеш в миналото, да се докоснеш до неговия дух и пространство, всеки ден да опознаваш настоящето и да помечтаеш за бъдещето. В този прекалено забързан и технологизиран свят, изпълнен с конфликти и проблеми, Пътят е място за общуване и запознанства, за смях и сълзи, за доброта и съпричастие.
След сладкия сън в общинското алберге, на излизане от Логроньо, преминах през „белите дробове“ на града – Кармен парк, едно от най-красивите места на града с голямо разнообразие на флора и фауна. Паркът разполага не само с множество кътове и алеи за почивка, но и с невероятно езеро с лебеди, патици и много риба за любителите на риболова. Логроньо има своите празници и един от тях е специален. Това е празника на гроздобера, провеждан през втората половина на септември и изпълнен с шествия, фолклорни изпълнения и кориди. Да не забравяме, че се намираме в известен винарски край и гледките край пътя ни го напомнят.
Безкрайни редове лозя, вълшебни макове, ярко слънце, керемиденочервена почва с цвета на презрели домати…и рози. Тези рози са се запечатали в паметта ми – жълти, розови, червени – в началото и в края на лозовите насаждения, а често и между редовете на лозите. Странно беше да видя цъфналите розови цветове точно на това място. И това не е случайно. Испанските лозари знаят, че розата играе ролята на „страж” и е индикатор за бъдещото здраве на лозята, защото паразитите нападат първо тях.
Вървя през Ла Риоха – най-малката от 17-те автономни области на Испания, всичко на всичко 100км от запад на изток, и същевременно най-богатия винарски район на Испания. Съществуват исторически доказателства, че отглеждането на грозде в тази част на страната датира от преди три хиляди години. Археологическите разкопки показват, че виното се е произвеждало в Риоха още преди пристигането на древните римляни, а те започнали да го разпространяват из цялата обширна империя. Маврите също не пречели на местното винопроизводство. Любопитно е, че в най-ранния известен текст, написан на съвременен испански език, вече се споменава местно вино. Този документ се пази в манастира Сан Милан де Сусо в Риоха, който се превръща в място на поклонение за пилигримите много преди да се чуе името Сантяго де Кампостела. През средата на 11 в. зад вратите на този манастир за първи път е изготвен в писмена форма документ, написан на кастилски.
Ла Риоха (La Rioja) или Риоха (Rioja) е най-процъфтяващия и известен в целия свят испански регион за производство на различни видове вина. Тя включва, освен едноименния регион, част от автономната област на баските(Еускади) на север и част от областта Навара на североизток. Тук се произвежда половината от всички испански вина – около 300 милиона литра вино или, приблизително, 400 милиона бутилки годишно. Качеството на своите вина Риоха дължи на страхотния ландшафт, близостта на Бискайския залив, който осигурява достатъчно количество валежи, а варовиковите и глинести почви съхраняват влагата за дълго време. Особенно бързо се развива винопроизводството в тази област към края на XIX век, когато практически всичките европейски лозя били унищожени от американската филоксерия – заболяване по лозята.
В Ла Риоха се отглеждат предимно червени сортове грозде – темпранийо, гарнача(гренаш), грасиано и масуело, от скоро са включени и матурана тинта, матурана парда и монастрел. Чудесно е, че испанските лозари спазват традицията на местните сортове, които преобладават при производството на вина. За качествата на вината на даден регион следи специална институция – Консехо Регуладор (Consejo Regulador). Състои се от две палати: на лозарите и винопроизводителите. На дългата маса техните представители седят винаги разделени по определен начин: отдясно – лозарите, отляво – винопроизводителите. В съвета влизат 200 човека, а за да се приеме нов закон той трябва да събере не по-малко от 75% от гласовете. Съветът е създал специален кодекс от правила – «Контрол за признаване на произхода», който е задължителен за всички винари. Само онези, които са изпълнили всички изисквания, имат право да поставят на своите етикети името ”Rioja”, да получат специалния етикет D.O.C., потвърждаващ автентичността на продукта, и едва тогава да се появат на пазара. Любопитно е, че такива световноизвестни сортове грозде като каберне совиньон или шардоне са забранени за отглеждане в Ла Риоха, за да не нарушават уникалността на региона. Изключение е направено само за няколко лозови масиви, в които се отглеждат тези сортове преди да се приеме съответното правило през 1925 година. Вината се разделят на няколко категории:
Cosecha – млади вина, държани половин година в дъбови бъчви и още не по-малко от половин година в бутилка. Тези вина са леки, свежи и евтини.
Crianza – „възпитано” вино, то се е отлежало в избата не по-малко от две години, една от които в дъбова бъчва.
Reserva – общият срок на отлежаване е не по-кратък от три години, като поне една от тях е в бъчва. За белите вина срокът е намален на две години. Изразът „не по-малко” означава, че виното може да престои и повече, защото цената на виното расте, колкото по-старо е то.
Gran Reserva – виното отлежава не по-малко от пет години. Минимум две от тях трябва да отлежава в дъбова бъчва и три в бутилка. От тази категория се пазят вина само от добри реколти. Обикновено на пазара гран резерва излизат на възраст шест – девет години, а цената им е доста висока.
Пристигаме в Нахера – „град между скалите”, както са го нарекли арабите. Разположен по поречието на река Нахериля, градът е древна резиденция на кралете на Памплона. Общинското алберге е светло, чисто и изпълнено с пристигнали пилигрими. Навсякъде се чуват оживени разговори на различни езици. Потропват прибори и се носят аромати от кухнята, в която се приготвят интернационални ястия. Интересно е да наблюдаваш хора, които не се познават и едва ли ще се срещнат отново, но се държат един с друг като стари приятели.
Отново на път – към Санто Доминго де ла Калсада. Място, създадено от порива на един свят мъж Доминго де ла Калсада /Свети Доминик на Пътя/, посветил живота си на поклонниците по пътя на св. Яков. И хората, живеещи на това място, помнят и са благодарни на този човек. От витрините на малките магазинчета надничат фигурки на белобрадия светец, облечен в препасано расо, а неговото име може да видите върху някои от старите сгради. За наш късмет, в средновековното китно градче, носещо днес името му, има местен празник, посветен на неговия създател. Наоколо е невъобразима феерия от колоритни фолклорни костюми, характерни за всеки квартал на градчето, шумни разговори и смехове, аромат на безплатната паеля, която дими в огромни казани и скоро ще бъде раздадена. Във въздуха се лее детска глъч, която се смесва със звуците от музикалните изпълнения на местния оркестър. Макар и чужденец, усещаш, че си част от духа на тази общност и този цветен майски ден.
И отново вървя – километър след километър… Белорадо…Сан Хуан де Ортега…Слънцето грее все по-силно, тревата наоколо се люлее от майския вятър, дните стават все по-дълги…
Озовавам се сред оживлението на улиците и площадите на Бургос в автономната област Кастилия и Леон. Бургос (Burgos) се превърна в един от любимите ми градове по Пътя. Основан през 884 година, той е важна спирка за поклонниците по пътя им до Сантяго де Компостела. Сърцето му е уютният средновековен Бургос с типична артистична атмосфера. Най-важната забележителност на историческата част е готическата катедрала „Санта Мария“, чийто строеж е започнал през 1221 г. и е продължил чак до XV век. Тя е трета по големина след катедралите в Севиля и Толедо. Обявена е за Световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.
До следващата ни среща на Пътя и следващата част от дневника, драги пътешественици!
Автор: Галя Бончева
