В просъница чувам тихите движения на хората, които вече са станали и и се готвят за тръгване. Нужни са ми няколко секунди, за да осъзная къде се намирам – в общинското алберге на Логроньо. Все оше не се е разсъмнало, но е време за ставане. Има дни, в които на човек му се иска да остане в топлия спален чувал и да даде почивка на уморените си крака и тяло. Но не може, няма начин! И това е част от изпитанията по Пътя – да станеш и да тръгнеш отново, независимо, че понякога вътрешното желание да спреш е толкова изкушаващо. Интересно как тялото се подчинява на духа и се променя с всеки изминал ден, когато е поставено в екстремна ситуация. Първата седмица за мен беше най-трудна – вечер краката боляха, въпреки удобните обувки, а гърбът и раменете бяха преуморени. Но се свиква с всичко и идва моментът, когато се чувстваш щастлив с тялото, което става все по-жизнено и пъргаво, независимо от увеличаващите се километри. И сега, в албергето на Логроньо, знам, че ще стана и ще тръгна след жълтата стрелка към следващата спирка по Пътя. Едно от нещата, които не мога да забравя са тези сутрини – синьото небе, което вече просветлява, свежия майски въздух, ароматната чаша с cafe con leche и усещането за свобода.
Но преди Логроньо има няколко места, за които искам да разкажа. Първото е Памплона – столица на областта Навара, един от най-старите и красиви градове в Испания. Градът е чудесен – чисти оживени улици, великолепни барокови сгради, старинни църкви и средновековни замъци. Памплона е сред най-зелените градове в Европа заради големия брой паркове и обществени градини. Паркът Таконера е най-старият от тях и днес е място за романтични разходки. За съжаление, не успяхме да присъстваме на празненствата около фестивала Сан Фермин, който се провежда от 7 до 14 юли и с който е известен града. За Памплона този празник е едно космополитно събитие, съчетаващо в себе си история, традиции, бикове, музика и шумни веселби. Баските наричат града Ируня и е разположен в централната част на областта Навара, по поречието на река Арга. Историята на Памплона започва през 75 година пр.Хр., когато римският генерал Помпей установява свой военен лагер в района на басконското селище Памплона. Той дава на селището своето име и така се ражда Помпаело, независимо от съпротивата на местното население.
Памплона може да се похвали и с вината, които се произвеждат тук. Всеобща тайна е, че вината с произход от Навара, са сред най-популярните в Испания. Местните жители са горди със своите традиции във винопроизводството, датиращи от повече от хилядолетие, а първите свидетелства за винарни в района датират от I век.
Винаги, когато разказвам за тази част от Пътя, не мога да не спомена едно панорамно място с интересни, изрязани от желязо фигури на пилигрими – Алто дел Пердон. Гледката е незабравима – все едно се рееш високо в планината, а край теб, по цялото протежение на билото, са разположени огромни ветрогенератори. Дългата метална скулптура, представяща поклонници пеша и на кон, отразява историческата и вечна природа на Камино де Сантяго. На него има испански надпис „donde se cruza el camino del viento con el de las estrellas“, което означава „където пътят на вятъра пресича пътя на звездите“.
След Алто дел Пердон спряхме за нощувка в Пуенте Ла Рейна (означава „Мостът на кралицата“ ) – първият град след мястото, където Френският път се пресича с Арагонския клон на поклонническия път, които оттук насетне вървят като един цял (с малки промени на някои места) към Сантяго де Компостела.
Да се върнем в града, за който споменах в началото – Логроньо. Той е столицата на областта Ла Риоха и е разположен на река Ебро. Впечатлиха ме динамичния живот на града, зелените паркове и любезното отношение на местните жители независимо, че през 17 век градът е известен като седалище на съда на баските вещици и част от Испанската инквизиция. Все пак всичко това е останало в миналото, нали? Уличките на стария град се промушват сред старинните сгради и те отвеждат до най-старата църква в града – Сантяго де Реал, а катедралата Санта Мария де ле Редонда се намира точно на няколко крачки разстояние и е характерна с бароковите си кули-близнаци. По очарование не й отстъпва църквата Санта Мария дел Паласио, която има висок 45 метра пирамидален шпил .
P.S. Следващият път ще разкажа повече за онова, с което е известна областта Ла Риоха, а именно – нейните вина.
Автор: Галя Бончева
