Лопянската земя е родила много храбри мъже, които с чест са защитавали родината на бойните полета.
Сред тях особено се откроява Недко Генчев Цалов – Лопянски, чието име заслужава да остане в историята като символ на смелост, дълг и родолюбие.
Едър, снажен балканджия, Недко Лопянски не познавал страха.
В разгара на една тежка битка, когато вражеската атака заплашвала да разбие фронтовия участък, а картечницата останала без обслужващите я войници, той излязъл напред с решителния вик: „Аз поемам картечницата!“
Застанал зад нея, стиснал я здраво и извикал: „Давайте вода и патрони!“
И тогава, като истински български войн, превърнал се в жива преграда между врага и своите бойни другари, открил яростен картечен огън.
Куршум след куршум, без капка страх и без колебание, той устоял на вражеския натиск и спасил фронта от поражение. Съдбата била благосклонна към този български левент – върнал се жив и здрав в родното Лопян.
Там, под сянката на Балкана, създал голямо и крепко семейство, отгледал пет момчета и две момичета, оставяйки своята сила и дух в бъдещите поколения.
Нека помним и разказваме за Недко Лопянски , един от онези българи, които с делата си доказаха, че България се крепи на раменете на храбрите си синове!
