Николай Коев – Кофето е роден на 4 декември 1937 г. в гр. Оряхово. Той завършва с отличие гимназията в родния си град, след което завършва Минния институт в гр. Бургас през 1957 г. През 1965 г. се дипломира във Висшия икономически институт в гр. София специалност “Икономика на транспорта”. През 1986 г. завършва и Националната школа за художествени ръководители в гр. Пловдив „Режисура-естрадна сатира”.
През 1958 г. Николай Коев идва в Етрополе, което става негова съдба. Тук той открива истината на живота си – Таня, негов най-верен спътник и приятел, на която дължи всичките си успехи, щастливи дни и както той обичаше да казва „късмета ми да вляза в семейството и като заврян зет”. Дванадесет години е зам. председател на ОбС за култура в гр. Етрополе, художествен ръководител на сатирични състави в Студентски дом на Културата – гр. София 1959 – 1964 г., в Дома на народната армия – гр. Пловдив.
Николай Коев оставя трайна следа в културния живот на гр. Етрополе. Той е създател и режисьор на Естрадно – сатиричния състав и Детското театрално студио към НЧ „Тодор Пеев-1871”.
Николай Коев – Кофето бе достойна личност, обаятелна с чувството си за хумор, земен и скромен, раздаващ своята любов на хората. Той ни изненадваше с палитрата си от дарби, с които бе орисан: поет-сатирик, художник-карикатурист, музикант, автор на десетки естрадно – сатирични спектакли, скечове , фейлетони и пиеси. Автор е на поетичните книги „Обич наречена” и „Командировани думи”. През 2009 г. бе издаден неговият исторически роман “Кинжал зад иконостаса”. От дистанцията на времето тази книга и днес е актуална с посланието си към читателите, което авторът отправя – никога да не забравяме силата на българския дух, който през вековете ни е съхранил като народ.
Признание за таланта и самобитността на Николай Коев са десетките награди , с които е удостояван през годините.
През 1987 г. по повод 50 годишния му юбилей той е награден с орден “Кирил и Методий” – І степен за цялостната си културна дейност.
Името на Николай Коев ще остане завинаги свързано с историята на Етрополе и с празника на етрополските зетьове. Той бе не само създателят, инициаторът, вдъхновителят, творецът, художникът, сценаристът, карикатуристът – той бе сърцето и мозъка на този празник. Етрополци завинаги ще запазят в сърцата си споменът, уважението и признателността си към този неуморим радетел за издигане престижа на малкия планински град.
Признанието към човека и твореца Николай Коев, издигнал авторитета на община Етрополе в областта на културата е присъждането на званието „Почетен гражданин на Етрополе”, което му бе връчено на 4 декември 2007 г. от кмета на община Етрополе инж. Богомил Георгиев.
Завещанието, което ни остави Николай Коев, „бащата” на празника на етрополските зетьове е: „Запазете този смях, съхранете този празник, пренесете го през времето. Винаги ще има деца и слънце. Винаги ще има жени и мъже, достойни да се сродят и да продължат живота.”
След тежко боледуване Николай Коев почина на 7 юли 2008 год.
КОГАТО СЛЪНЦЕТО УГАСНЕ…
Навън градът заспиваше в нощта.
Фенерите
запалиха звездите.
Държах в ръцете
твоята ръка!
Сълзи задавяха очите.
Бе спуснала
на твоите завесите,
усетила май
края на пиесата,
когато те запитах:
Чии очи
би искала да видиш
за последно? …
Не проговори дълго.
Времето умря.
Но изведнъж
завесите открехна.
Погледна ме
и тихо промълви:
– Не знам кои очи.
Но знам
кого целунала бих
за последно…
Теб!
Надигна се със мъка от възглавето
и ме целуна по челото
с най-нежната целувка …
Така не беше ме целувала …
