Николай Пламенов Петков е на 26 години. Роден в Етрополе, но в момента живее в София. Занимава се с Таекуондо от шест-годишен. Завършил е в ЮЗУ „Неофит Рилски” – специалност „Треньор по вид спорт – Таекуондо”. Баща му е бивш полицай, а майка му работи като началник склад. Брат му също се занимава със спорт, но футбол като е част от тима на Левски и е национал на България по футбол. Неговата цел е да бъде здрав и да се състезава колкото може по-дълго.
Брат ви се занимава с футбол. Защо избрахте таекуондо за ваш спорт? Кой и какво ви „запали”?
Като малък постоянно боледувах и имах бронхиална астма. Трябваше да тренирам някакъв спорт, за да се излекувам.
Един ден баща ми ме заведе в залата само да погледам и на мен много ми хареса. Запалих се. Заведоха и брат ми като порасна и на него му се отдаваше повече отколкото на мен, но просто не беше неговото. Бързо загуби интерес, но го намери във футбола.
Какви са вашите постижения? С кое или с кои се гордеете най-много?
Най-големите ми постижения са: Световен шампион 2017 г. в Пхенян, Северна Корея на спаринг в тежка категория +85кг. и Вицесветовен, пак в тежка категория на спаринг +92кг. в България, Пловдив. Ставал съм и три пъти Европейски шампион, като най-много се гордея със световната си титла през 2017 г. и първата ми европейска през 2019 г. в Италия.
Освен тези успехи какво ви даде таекуондото?
Най-вече калена психика и добри приятели.
Не е малко. Подкрепят ли ви семейство, приятели и близки? Колко важна е тяхната подкрепа и насърчаване?
Подкрепят ме и винаги са ме подкрепяли. Според мен за всеки е важно да знае, че близките и приятелите му са зад него.
С какво щяхте или ще се занимавате, ако не бяхте открил призванието си в спорта?
Нямам представа. Цял живот се занимавам със спорт и така ми се е устроил живота, че просто не знам с какво друго бих се занимавал.
Имали сте контузии, тежки моменти. Казва ли ли сте си: „Стига толкова. Спирам!”? Какво ви мотивира да продължите?
Казвал съм си, даже съм спирал да се състезавам. От време на време продължавам да си го казвам, но вътрешно в себе си знам, че няма да се откажа, просто защото ми е станало начин на живот.
Защо е важно да имаш образование?
Предполагам, защото вече е така устроен светът, че навсякъде е нужно за професионална реализация.
Какви са желанията ви в бъдеще? Има ли нещо, за което мечтаете свързано с вашия спорт?
Мечтая за много неща, но ще си ги спестя, мисля, че е очевидно.
Тъй като имате вече завършено такова образование бихте ли работили като треньор?
Да, просто още не мисля, че ми е дошло времето, но в бъдеще със сигурност.
Без значение спорта, кажете ни защо е важно да тренираме, да сме дейни?
Важно е, за да сме здрави физически и психически, да изграждаме силна имунна система и да не сме болни.
На какво бихте искате да научите децата? Какво да вземат от вас като пример?
Да спортуват, без значение, дали се състезават, или не. Иначе бих ги посъветвал да се занимават с това, което им харесва и да не се отказват, докато не постигнат целите си.
Лични въпроси:
Чай или кафе? – Кафе.
Опишете се с три думи. – Целеустремен, мотивиран и упорит.
Как се справяте с умората и стреса? – Почивам си добре вкъщи.
Какво обичате да правите през свободното си време? – Ходя на тренировка, виждам се с приятели или си почивам вкъщи.
Какво или кой ви вдъхновява? – Честно казано, като малък взимах доста мотивация от анимационните герои. Иначе, като спортист ме вдъхновява Кристиано Роналдо.
Каква музика слушате? – Всякаква, зависи от настроението, предимно стара музика.
Какви книги четете? – Не чета често, но ми допада фантастиката и трилърите.
Любима фраза/мото/девиз. – Бъди верен на себе си!
Интервю: Светлана Христова
