Даян Стефанов е на 23 години, роден в Етрополе. Живял и израснал в Испания заедно с родителите си до около 9 годишна възраст, когато заедно вземат решение да се върнат в България, за да може той да научи правилнен български език, както писмен така и разговорен. Още същата година класният му ръководител Мариана Лозанова (бивш преподавател на СУ „Христо Ясенов”) забелязва неговата музикалност и тембър и го предлага като участник в празника на училището. След което той продължава с музиката като се записва в народен детски състав „Звездица”, в който пее до около 14-15 годишен. След прибрането си в България се наложили непрекъснати пътувания между двете държави, докато не се установява в последните 3-4 години и така успява да завърши средното си образование в България, Етрополе. В тези последни години прекъсва връзката си с музиката и се занимава с други неща. След като завършва средното си образование, решава да кандидатства в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност „Джаз и Поп изпълнителско изкуство”, където научава много за историята на музиката, за вокалната техника, хармония, солфеж, инструменти и т.н. Накратко музикално се ограмотява, тъй като не е учил в музикално училище. Дипломира се с отличен успех тази година и се чувства готов да се потопи в светската музика и да се развива. Той създава и изпълнява музика още преди да завърши.
Занимавате се с музика. Знаем и сме гледали ваши фолклорни изпълнения. Скоро във вашата страница и в „YouTube” чухме и видяхме песента „Искал Караджа Гергина”. Изпълнението ви е разтърсващо настина! От кога е тази любов към музиката? Как разбрахте, че това е вашето призвание?
Любовта към музиката, не само при мен, а предполагам, че при всички певци, музиканти, изпълнители, е нещо от самото детство или е вродено. Музиката е нещо, което винаги съм харесвал, а и ми се отдава, или поне така казват. За песента „Искал Караджа Гергина” мога да кажа, че е една от най-красивите бавни песни на Йовчо Караиванов. Още първия път, когато я чух, привлече моето внимание и знаех, че някога ще я изпълнявам. В записа имах удоволствието да поканя добре познатият ни Етрополски музикант – Павлин Христов, който допринесе страхотно за атмосфера към песента с неговата тамбура.
Кой ви откри и ви помогна?
Мариана Лозанова. Тя наистина беше първият човек, който забеляза нещо специално в мен, подтикна ме да участвам в празника на училището и да се запиша в детския фолклорен състав, въпреки че беше първата ми година в България. Все още не познавах много хора, а и речника ми, най-вероятно, не е бил на нивото на останалите деца, но за музиката понякога не ти трябва да знаеш или да произнасяш перфектно думите, тъй като самата музика е отделен универсален език. Специални благодарности искам да изкажа също към Петя Цекова, която беше организатора на празника на училището в първата година, в която участвах. Тя също като музикант даваше напътствия, вярваше в мен и ми даде шанса да участвам в празненството и не само на мен, на останалите деца – участници също. В продължение на годините тя ни е подкрепяла и ни е давала много още възможности. Последно, но не по важност, благодарности към Диляна Гоцева, която беше ръководителя на детския състав във всичките години, в които аз съм бил част от него. С нея също научих много и несъзнателно е направила въведение на фолклора в моя живот.
Семейството и приятелите подкрепят ли ви? Как те ви помагат?
В семейството ми винаги са били адаптивни и подкрепящи спрямо това какво избирам в живота си. Именно за това позволиха да остана да живея в България при баба и дядо, макар да бях на 9 години. Това беше моя идея и до голяма степен това решение направи голяма промяна в живота ми, защото ми помогна от доста ранна възраст да бъда по-самостоятелен и отговорен. Така и с музиката. Винаги са се радвали на постиженията, които достигам и са подкрепяли избора ми с музиката. Баба ми и дядо ми са тези, които са ме отгледали като по-голямо дете или тийнейджър. Те много се радваха, че се занимавам с фолклор, тъй като самите те са пяли народни песни цял живот и до ден днешен, когато науча дадена народна песен и я запея на баба ми, тя моментално ми казва: „Знам я” и започва да пее с мен. От нея съм научил също много песни като една от тях е „Лале ли си, зюмбюл ли си”- прекрасна добруджанска песен. Тя беше първата бавна песен, която научих и първата ми солова песен в детския състав. До ден днешен харесвам да пея тази песен по концерти и участия.
Имате едно отклонение по пътя си в музиката. Как се случи? С какъв спорт се занимавахте? Защо все пак избрахте музиката? Има ли място спорта сега в живота ви?
В процеса на растежа е нормално да има отклонения. Аз се насочих към спорта. Тренирах 4, 5 години волейбол в ВК „Етрополе” – юноши и ВК „Етрополе” – мъже. Не съжалявам за това прекъсване, защото всяка една дисциплина ти дава нещо полезно и винаги ще е в плюс.
Тази година сте се дипломирали в специалност „Джаз и поп изпълнителско изкуство”. Защо „Поп и Джаз”, а не „Народно пеене”? Какво ви даде тази специалност?
Записах се в специалността „Джаз и Поп”, защото в онзи момент за мен тези стилове бяха много актуални и исках да се развивам в тази сфера. Благодарение на тази специалност успях да науча, да възприемам и изпълнявам различни стилове, вокална техника в поп пеенето, пеене на гласове, хармония и още много.
Различно място ли заемат двата стила музика в сърцето ви?
Със сигурност двата стила заемат важни места в сърцето ми, тъй като в момента, ако трябва да избера да изпълнявам само един стил, няма да мога. Също така не обичам да се затварям в един стил или да съм етикетиран като фолклорен певец или поп певец, предпочитам думата изпълнител или артист. Според мен така е много по-мащабно, пък и в бъдеще не мога да кажа дали няма да се развия и в друг стил.
С какво се гордеете и кое е онова, което ви прави щастлив?
Гордея се с това, че в последните години започнах да се развивам, започнах да работя със себе си като продукт, който да мога да предлагам на аудиторията. Малко по малко навлизам в музикалния бранш. Все още имам много да уча, но живота ме сблъска с много лица, от които мога да черпя знания, което за мен е голям плюс. Гордея се с това, че вече срамът и неудобството от това какво ще кажат останалите за работата ми, не ми влияе толкова, особено когато не са обективни коментари, а просто искат да бълват негативизъм.
Какви са плановете и целите ви от тук натам?
Плановете ми за в бъдеще са да продължавам да се занимавам с музика, която харесвам. Да не се налага да творя и създавам музика само за бизнеса и парите, тъй като не ми е това целта. Последните проекти, в които съм замесен, са финансирани изцяло от мен и не получавам нищо в замяна, но поне е музика, която искам да изпълнявам.
Къде могат хората да ви чуят и видят?
Мога да насоча хората към социалните ми мрежи както във „Фейсбук” и „Тик-Ток” (където съм по активен), така и в „Ютуб” канала ми (където качвам официалните клипове и изпълнения). Последните видеоклипове също така се излъчват по „Зетра” ТВ, която се излъчва в Централна Северна България. Скоро предстои да обявя следващият ми проект, който ще бъде дуетна поп песен.
Вие сте още млад и бъдещето е пред вас. И след вас идват още млади мечтатели, които искат да успеят в различни сфери. Какво бихте им казали? Как бихте ги мотивирали?
Съветите, които искам да дам на младите са следните: да бъдат упорити, да бъдат перфекционисти в работата си, защото само и единствено те самите знаят как, кога и какво трябва да се случи, за да бъдат доволни. Да трупат знания, за да не се налага да разчитат на някой друг за всичко, да се учат от грешките си и да не съжаляват за тях, тъй като те градят човека и го правят по-голям, мъдър и успешен.
Лични въпроси:
Чай или кафе? – Чай (не пия кафе).
Опишете се с три думи. – Взискателен, перфекционист и нетърпелив.
Как се справяте с умората и стреса? – Нямам някаква тайна, с която да се справям с умората и стреса, но мога да кажа, че ежедневието ми е стресиращо. Умората е на лице в моя живот, особено липсата на сън.
Какво обичате да правите през свободното си време? – Все по-рядко имам свободно време, но напоследък гледам да прекарвам време с приятели, да ходя на фитнес или просто да си почивам.
Какво или кой ви вдъхновява? – Хората, които могат да кажат „съжалявам”, тъй като все по-трудно става, включвам се в това число.
Каква музика слушате? – Обичам да слушам разнообразна музика: както модерна поп музика така и ретро музика, регетон, арабска музика, електроника и разбира се, фолклор.
Какви книги четете? – Трудно се съсредоточавам, губя интерес и трудно мога да избера книга само по корицата. За жалост не мога да се похваля с богата прочетена литература.
Любима фраза/мото/девиз. – Фразата, която често използвам всъщност е на испански: „menos es mas”. Буквалният превод в българския език е: „малкото винаги е повече”, но може да бъде използвано като заместител на: „качеството пред количеството”.
Интервю: Светлана Бошов
