От началото на новата местна власт в Етрополе един рефрен звучи като мантра:
„Старият кмет е виновен за всичко.“
Всяка непопулярна реформа, всяко увеличение на данъци и такси, всяка институционална разруха се представя като наследствен проблем, сякаш настоящото управление е просто безпомощен наблюдател на собствените си решения.
Първото нещо, което забелязаха жителите на града, бяха новите финансови тежести.
Данъците се повишиха– иронията е, че за това не е „виновен“ бившият кмет Димитров.
Общинските такси също скочиха, като към тях се добавиха още 27 нови.
Кой има полза от това?
Със сигурност не гражданите.
Общинските наеми също нараснаха, поставяйки допълнителен натиск върху бизнеса и домакинствата.
Едно от най-иконичните училища в града е на път да бъде закрито – решение, което предизвиква недоумение и възмущение.
В същото време, учебните заведения са принудени да поемат разходи за поддръжка, които досега бяха общински ангажимент.
Родителите, от друга страна, вече поемат половината от цената на купоните за храна на децата си.
Ако това е „прогрес“, то явно е прогрес в грешната посока.
Футболният отбор на града– някога повод за гордост– вече не съществува.
Общината не успя или не пожела да запази тази част от идентичността на Етрополе.
В същото време гробищните паркове тънат в занемареност, а здравеопазването в града е на път да колабира напълно.
Кой всъщност управлява?
И тук стигаме до най-голямата ирония– когато сегашният кмет представи отчет за дейността си за 2024 година, 98% от свършеното се оказа дело на бившия кмет Димитров.
Проекти, разработени и одобрени от предишното управление, сега се представят като собствени заслуги.
Но има нещо, за което наистина можем да обвиним Димитров – че остави проекти и визия за развитието на града, които сегашното управление просто реализира, без да има идея как да надгради.
Докога ще слушаме „Димитров е виновен“?
И кога ще започнем да питаме:
„Какво всъщност прави новата власт?“
