Петър Димитров Гаврилов е роден на 07. 08. 1933 год. в гр. Козлодуй в семейството на свещеник Димитър Гаврилов. От 1935 г. живее в Етрополе, където завършва основното си образование.
След това продължава образованието си в смесената етрополска гимназия. През 1958 год. се дипломира като инженер-физик в СУ “Св. Климент Охридски”.
Голяма част от кариерата му като учител по физика минава в СПУ „ Христо Ясенов”.
Ръководител е на клуба техническо научно творчество на младежта и е носител на златни значки. Ученическите разработки под негово ръководство печелят различни национални конкурси.
Благодарение на интереса, който запалва у своите ученици много от тях се реализират в областта на физиката. Някои от тях вървят по стъпките му като учители и са достойни негови наследници.
Сред възпитаниците му има двама професори – доктори на физическите науки.
Познат е на съгражданите си от Етрополе и като поет, сатирик, композитор и музикант.
Многобройни са изявите му на читалищната сцена и по местното радио „Етрополе „.
За цялостна творческа дейност и по повод 70-годишния му юбилей на 31. 07. 2003 год. е удостоен с „Почетен знак на община Етрополе”.
Той е не само добър учител по физика, но и добър математик, владее отлично и френски език. Той умее да превърне часовете по физика интересни и завладяващи, като в света на приказките.
Петър Димитров приобщава десетки етрополци към науката, оставя незабравими стихове и песни и винаги е душата на компанията със своя неподражаем хумор.
Останал е в паметта на етрополци като „даскал Петьо Попа“.
Петър Димитров е учител, с голямо сърце на творец и артист.
Петър Димитров умира през 2004 год.
Петър Димитров със своите ученици Мирослав Печев и Нарцис Найденов.