*

Петко Величков Петков е роден на 06.07.1943г. в гр. Етрополе в семейството на Стоянка Бончева Никовска и Величко Петков Гетов. Той е най-големия син-има двама братя и една сестра. Майка му Стоянка Никовска произлиза от големия хаджи Никовски род, от който са излезли много стойностни хора.
Начално, прогимназиално и гимназиалното си образование завършва в Етрополе с много добър успех. Завършва висше агрономическо образование във ВССИ “Георги Димитров“ в гр. София с отличен успех. Започва работа като участъков в Етрополе от 1968 до 1970г. В Етрополе сключва брак със съпругата си Румяна Ц. Петрова и имат една дъщеря. През 1971г. се премества със семейството си в с. Божурище, където работи като агроном до 1980г. От 1980 до 1985г. е ръководител на опитно поле в ОСЯК Костинброд, а от 1985 до 1990г. е агроном със самостоятелна задача в ИРЗ гр. Костинброд. Заедно със с.н.с. Вера Нацкова имат защитен патент за борба с оранжерийната балокрилка. От 1990 до 13.11.1991г. е председател на ВРИК общ. Божурище и негово дело са пускане в експлоатация на пощата в Божурище, изграждането на площада и началото на изграждането на църквата в гр. Божурище. През 1992 и 1993г. е председател на ОЗС – Софийска област включваща окръзите: Софийски, Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски. Негова е заслуата да не се получи недостиг на зърно за района през 1993 година. От 1996г. работи като служител в общинската администрация в гр. Банкя. През всичките тези години на нелек живот той не спира да мисли, че има една духовна мисия, която трябва да изпълни, а именно – да събере информация от стари етрополци и писменни източници, както и снимков материал за историята на гр. Етрополе. Тази задача започва да изпълнява от 1970г. и винаги щоми има свободно време се рови в Държавен архив, в архивите на БАН, НБМК и други институти, като се среща и с множество етрополци, отдавна преселили се в гр. София. Истинско удоволетворение изпитва, когато разкрие родови връзки или разпознае лицата от стари забравени снимки. Така с годините натрупва огромен материал – както копия на документи, така и снимков материал. Съставил е три тома със снимки на стари етрополци, които са опизани и голямата част разпознати. Изпитва огромно уважение към делото на предците, които въпреки тежките условия са постигнали много за развитието на Етрополе и особено към онези, дали живота си за свободата на България. Това го задължава да систематизира получената информация с цел да бъде споделена.
Автор е на следните книги „Етрополе през отминалите времена“ и „Нашенци“. Публикувал е над 25 научни разработки, статии и трудове свързани с Етрополе в различни списания и издания.
Петко В. Петков е един от инициаторите за преместването на паметника на загиналитевъв войните /1868-1918 г./ етрополци (от градинката при болницата в центъра на Етрополе).
Той е основния инициатор и двигател за поставяна на паметна плоча и оформяне на гроба на архимандрит Хрисант – до църквата в двора на манастира в Етрополе.