Винаги съм обичала пътешествията. И винаги съм ги свързвала с мечтите. Мечтите, както са казали умните хора, са безплатни и ни дават посока и цел. Затова ще започна една поредица за пътешествия. Ще ви разкажа за мои пътувания, но ще очаквам и вашите разкази. Ако не желаете да публикуваме името ви, просто изпратете анонимно текста. Много хора нямат възможност да пътешестват по ред причини. Нека им покажем кътчета и места, които те няма да видят с очите си, но до които ще се докоснат със сърцата си. Затова – пишете и изпращайте вашите вълнуващи пътешествия! Радвам се, че нашият сайт ме върна към едно от знаковите преживявания в живота ми. Сега за първи път отварям дневника, който си водех на Камино, и пред очите ми минават емоционалните моменти и срещи, които преживях тогава.
Преди години прочетох книгата „Дневникът на един маг” на Паулу Коелю и тя ми даде повод за размисъл и за поредна мечта. Но житейските обстоятелства към онзи момент оставиха тази мечта на заден план. После дойде книгата на Шърли Маклейн „Камино: Пътуване на духа”. И тя ме върна към Пътя. Може би ще ви се стори налудничаво, а и аз винаги съм мислела, че съм малко лудичка и авантюрист по душа, но Камино все едно ме повика. Припомних си думите на Паулу Коелю: „ Един ден ще се събудите и вече няма да имате време да направите нещата, които винаги сте искали. Затова, направете ги сега!”. Разбрах, че е дошъл моментът да тръгна. Приятели и познати ме питаха не ме ли е страх да се озова в непозната страна, без приятели, без хотелски резервации, без каквато и да било сигурност. Ами не, не ме е страх, защото знаех, че мечтата е по-силна от всичко! Започнах да обмислям подробностите, а те не са малко – самолетни билети, маршрут, обувки, раница, удобни чорапи(важни са), спален чувал, тениски, панталони и т.н. Изведнъж се озовах пред огромен куп багаж, който трябваше да намаля поне с 5 килограма, за да мога да го нося. Но имаш ли желание – има и начин. Странно беше усещането, когато вече държах самолетните билети в ръка и разбрах, че връщане назад няма. Спогледахме се с приятелката, която в последния момент реши да се присъедини към моето лудо приключение, и поехме към летище София на 6 май!
Сега ви предлагам пътеписа, който публикувах в сайта www.disagi.com през 2014 година, няколко месеца след завръщането ми от Испания. Ще го допълвам понякога с нови подробности и емоционални моменти. И, тъй като не е кратък, ще проследите това пътешествие в няколко последователни поста.
Ел Камино, Пътят към Сантяго
(Камино де Сантяго де Компостела или просто пътят Камино е името на всеки от поклонническите маршрути, които приключват пред катедралата в Сантяго де Компостела, Испания. В тази катедрала се счита, че е погребан Свети Яков, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Най-популярният маршрут е т.н. Френски маршрут, който започва от градчето Сен Жан Пие дьо Пор във Франция, преминава Пиренеите и пресича цяла Северна Испания. Дължината на маршрута е близо 800 км)
Самолетът от Барселона, който ни върна в България, кацна на пети юни в София. Но, всъщност, аз все още не съм се върнала напълно от Пътя. Все още гледам местата, през които минавам, с преценяващ поглед на пилигрим с раница на гърба. Все още ми липсва общуването с хора, общуване, което не е обременено от снобизъм и стремеж към материалното. Общуване, което носи заряда на човешкото съпричастие и приятелската усмивка. В следващите редове няма да мога да разкажа всичко, което преживяхме, но ще се опитам да дам възможност да видите Камино Сантяго през моите очи.
Пътят Сантяго де Компостела е първият европейски културен маршрут. Поклонническите пътища към Компостела са известни още през Средновековието и играят жизнена роля в развитието на европейската култура. Поверието гласи, че през IX век, по времето на Алфонсо II, испанският овчер Пелайо открил в нивите на Галисия тялото на Свети Яков Зеведеев/един от дванадесетте апостоли на Исус Христос/. Кралят издал заповед да бъде построена голяма катедрала на мястото на вече построен на свято място малък параклис. И така Камино де Сантяго се превърнал в третия поклоннически път, освен пътищата до Йерусалим и Рим. Пътят трябва да се измине пеша, с велосипед, на кон или магаре/както е било в миналото/. В днешно време може да го осъществите и на части, тоест да изминавате определени километри, като на следващата година продължавате оттам, където сте стигнали предишната. Не всеки може да си позволи дълъг период от време, което да посвети само на себе си или да отсъства от работа. Камино е успешно преминат, ако са изминати 100 км пеша или 200 км с велосипед, на кон или магаре. Символът на Камино от векове насам е жълтата стрелка и мидата на Свети Яков. Тя присъства и по самия маршрут като ориентир за посоката.
Всичко започна преди около две години. Вече бях прочела „Дневникът на един маг“ и „Камино – пътят на духа“.Знаех, че рано или късно ще мина по тези места, но тази мисъл не беше от първостепенна важност по онова време. За да извървиш този маршрут, трябва да разполагаш с достатъчно свободно време – поне един месец. Разбира се, ако не си любител на екстремните преживявания и предпочиташ да провериш предела на възможностите на собственото си тяло. И тогава видях филма „Пътят“ – филм за смъртта и промените в живота, обичта и приятелството между хората. Пътят все едно ме повика и тръгнах! С приятелката ми Вера пътувахме до Барселона, а вечерта взехме нощен автобус до Памплона.
Автор: Галя Бончева
