След тричасов полет самолетът се снижавашe над Барселона. От едната ни страна оставаше синевата на морската шир, а от другата вече можехме да различим улиците, сградите и зеленината на парковете. Барселона е цветен и емоционален град, за който ще разкажа по-нататък. Задачата ни в онзи момент беше да намерим автогара Barcelona/Nord, от която тръгва автобусът за Памплона. Интересно, понякога сънувам тези моменти на спокойствие и очакване на непознатото. Топла майска вечер, в която цветовете наоколо се преливат един в друг: теменужено виолетово на небето, портокаловите лъчи на залязващото слънце, настъпващият сумрак около пейката, на която седя… Във въздуха се носят гласовете и веселите смехове на децата от близката площадка за игра…
Автобусът плавно потегля и се унасям в полудрямка. Но…предупреждавам всеки, който ще използва този начин на придвижване до Сен Жан Пие дьо Пор, че вечерният автобус от Барселона пристига в Памплона в 4 часа сутринта. Чуваш в просъница подвикването на шофьора „Памплона, Памплона” и скачаш, за да успееш да слезеш преди да си отпътувал към следващата спирка. С раница на гръб, недоспали и все пак заредени с емоционално гориво, излязохме от подземния автобусен паркинг. Изведнъж се озовахме в тъмното край голям безлюден булевард, настръхнали от предутринния студ, без да знаем как ще се доберем до Франция и началната точка на Пътя. От Памплона до Сен Жан има автобус, но през месец май той тръгва едва късния следобед. Затова бяхме невероятно щастливи, когато намерихме още двама пилигрими – Джорди от Валенсия и Съни от Корея, с които наехме такси до началната точка на тръгване във Франция. Средната цена на таксито е около 100 евро. Доста, нали?! Но интернационалната дружба е нещо прекрасно и всички дружно си поделихме сумата.
Навъсеният ден ни посрещна в Сен Жан Пие дьо Пор /Saint Jean Pied de Port/. Малкото градче вече се изпълваше с шума от преминаващите местни жители и кандидат-пилигрими.
Ето и ул. „Rue de la Citadelle“ №39 – мястото, което ще ви снабди с паспорта на пилигрима и мидата на Св.Яков. Срещу този паспорт можехме да спим в така наречените „албергета“ – местата за подслон на пилигримите. Всеки ден, във всяко алберге за нощувка се поставя печат в паспорта, защото това е доказателство, че Пътят е преминат.
Получили всичко необходимо и пожеланието „Буен Камино“ от планинския водач Филип, който много държеше да ни изпрати лично до изхода на градчето, тръгнахме към първата среща по Пътя – среща с Пиренеите. Пътят от Сен Жан до първата спирка в Испания – Ронсесвалес, е около 25 – 27 км.
Маркировката е чудесна и няма вероятност да се изгубите. На тази отсечка има чешма и чудесно крайпътно заведение, предлагащо храна, напитки и подслон.
Планината е невероятна – зелена, прохладна, с аромат на планински треви,… но се оказа не особено лесна за мен и моите спътници. 28 километра през Пиренеите, изкачване от надморска височина 200 метра до 1700 и обратно слизане на 1000метра. Десеткилограмовата раница ми се стори най-тежкото нещо, което съм носила някога! Винаги съм смятала, че знам смисъла на думата „умора“, но едва в Пиренеите разбрах нейното истинско значение. От друга страна, усещането да се изкачваш, да виждаш света отвисоко и да потъваш в плъзналата мъгла, е като да се разхождаш по страниците на фентъзи литература. Леко мрачно и тайнствено, а само над нас светлина и прокрадващи се слънчеви лъчи.
Все по-нагоре и по-нагоре…., докато не преминахме в автономната област Навара. Чували сте, вероятно, за баските и неуредиците между тях и официалните испански власти. Навара е част от историческия Баски регион на Испания, който е известен и с това, че никога не бива завладян напълно от когото и да било. Смята се, че не маврите, а именно баските побеждават Карл Велики в прочутата битка при “Roncesvalles”. Преминавайки през Навара, на не едно място виждахме надписи”Тук не е Испания, тук е Баския!”. Баските държат на своята национална и културна идентичност, носят барети и пеят свои химни. За произхода на техния език се водят много спорове. Не случайно баските са наричани най-тайнственият народ в Европа.
Привечер, пристигайки в Ронсесвалес, простичката ми човешка мечта беше да се добера до душ и спалния си чувал. Албергето, в което спахме, е част от манастирски комплекс и побира повече от 130 човека. Регистрирахме се, сложихме в паспорта на пилигрима първия печат, използвахме топлата баня и потънахме в дълбок сън.
Сутринта се почувствах като новородена след кроасан и ароматното кафе с мляко. Бяхме готови за старта на новия ден и километрите, които ни очакваха!
Автор: Галя Бончева
