Имало едно време в едно малко градче кмет, който бил много хитър човек. Той управлявал града и уж гледал да е добре за всички, но понякога повече мислел за себе си и своето семейство.
Кметът имал брат, а братът – бензиностанция.
Бизнесът вървял, но не толкова добре, колкото братът на кмета искал. Един ден двамата седнали на по чаша кафе, и братът казал:
– Братко, ти си кмет, а аз съм твой брат. Не може ли да направиш нещо за моя бизнес? Виж, всички общински коли – автобуси, коли, дори снегорини – да зареждат само от моята бензиностанция.
Кметът се замислил и отговорил с усмивка:
– Добра идея, братко. Хем ще си помагаме, хем никой няма да разбере.
На следващия ден, без да подписва никакви документи, кметът прошепнал на общинските шофьори и ръководители:
– От днес всички общински автомобили ще зареждат гориво само от една бензиностанция – тази на брат ми.
Шофьорите се почудили, но никой не посмял да противоречи на кмета. „Така е наредил“, казали си те, и започнали да зареждат от братовата бензиностанция.
Бизнесът на брат му започнал да процъфтява. Резервоарите се пълнели, парите се сипели, а братът бил доволен. Но в града започнали да се шушукат странни неща.
– Защо винаги зареждаме от една и съща бензиностанция? – питали шофьорите помежду си.
– Нима няма други места?
И постепенно слуховете стигнали до ушите на жителите.
Хората не били глупави. Разбрали, че не е честно кметът да помага само на брат си, докато в града имало и други търговци, които също се борели за препитание. Един ден се събрали на площада и повикали кмета:
– Обясни ни, кмете, защо всички общински коли зареждат само от една бензиностанция? Това ли е твоето „справедливо“ управление?
Кметът се опитал да отрече:
– Това са само слухове! Аз не съм издавал такова нареждане.
Но шофьорите се изправили и казали:
– Истината е, че това беше устна и тайна заповед от самия теб.
Хората се разгневили. Те поискали кметът да се извини публично и да прекрати тайните си уговорки. Някои дори настояли за нов избор на кмет.
Кметът нямало къде да се скрие. Той бил принуден да отмени заповедта и да върне реда в града. А брат му? Неговата бензиностанция отново започнала да се посещава само от тези, които искали, а не защото били принудени.
Оттогава хората в града казвали:
„Властта е като огъня – ако не я използваш внимателно, може да изгори не само теб, но и доверието на хората.“
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
