Някога, някъде имало едно бедно селце, скрито в полите на висока планина. Хората там били скромни и трудолюбиви, но често се сблъсквали с недоимъка и глада.
Един ден в селото пристигнал чудат и добре облечен непознат човек. Той носел с него кошници с храна, съдове с вино и музикални инструменти, каквито никой от селяните не бил виждал.
Непознатият с усмивка казал на хората:
— Хора добри, днес съм дошъл да ви даря с празник! Защо да не се веселите и не се насладите на истинска гощавка, такава, каквато никога не сте имали?
Селяните били удивени и поласкани, а в глада и бедността си не се замислили много.
Те приели поканата и се събрали на площада. Музика засвирила, а масите се изпълнили с ястия, каквито никой не бил вкусвал – изобилие от печено месо, сладкиши и кани с благоуханно вино.
Селяните пирували цяла нощ. Смехът и песните огласяли селото, а непознатият ги черпел и зарадвал всеки един от тях. Към края на вечерта, когато месечината се издигнала високо над планината, той заговорил:
— Мои нови приятели, доволен съм, че ви донесох радост. Но дойде време да поискам своето. За тази щедра гощавка трябва да ми платите – но не с пари, а с нещо много по-ценно.
Той размахал ръце и сякаш магия обхванала селото. Хората почувствали как вярата, радостта и душевният им мир започват да ги напускат. Непознатият се засмял и продължил:
— Аз вземам вашите надежди, вашето спокойствие и вашите мечти. От днес нататък, вие ще живеете в страх и съмнение, а всяко ваше щастие ще бъде краткотрайно.
Селяните били ужасени, но нищо не можели да направят. Селото опустяло и се разпаднало, а хората останали без дух и цел. Те разбрали, че никога нищо не идва даром – а когато изглежда, че е така, може би трябва да се пазят най-много.
Поука:
Бъди внимателен с неочакваните дарове и хубавите обещания.
Често зад тях се крие цена, която не се вижда на пръв поглед, но може да се окаже твърде висока!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
