В едно малко, някога спокойно градче, хората живеели трудолюбиво и почтено.
Те плащали данъците си, поддържали града си чист и се грижели за децата си, вярвайки, че кметът, когото избрали, ще работи за тяхното благо.
Но не щеш ли, след като заел поста си, кметът започнал да взима странни решения.
Първо, данъците се увеличили. – Пари трябват за подобрения! – казал той. После таксите станали повече – за пазара, за тротоарите, за документите.
– Това е за вашето добро! – уверявал ги той.
После въвел и нови налози – за всичко, за което можело да се събира пари.
– Така ще направим града по-модерен! – обяснявал.
Но хората не виждали никаква промяна към по-добро.
Училището било пред затваряне, болницата нямала средства и лекарства, улиците били в дупки.
А най-странното било, че кметът често отсъствал.
– Къде ли е? – питали се хората.
И един ден разбрали.
Видели го да се качва в служебния автомобил, този, който хората плащали със своите данъци – и да отпътува на конгреса на своята партия.
Но не бил сам.
До него, в друг служебен автомобил, седял заместник-кметът.
– Значи и той отива с общинската кола? – възмутила се една старица.
– Не им стига, че не правят нищо за града, а и харчат нашите пари за своите партийни събрания! – възкликнал един търговец.
– Това ли е „развитието“, за което говореха? – запитал млад учител.
Градът закипял от недоволство. Хората осъзнали, че кметът и заместникът му не мислят за тях, а само за себе си и своята партия.
И когато двамата се върнали от поредния конгрес, намерили не аплодисменти, а гневни хора, които вече не вярвали в техните думи.
Така приключила тяхната приказка, а градът се научил, че властта трябва да служи на хората, а не да се възползва от тях.
Всяка прилика с действителни лица и събития е не случайна!
