Имало едно време един малък град, закътан в хълмистите земи, известен с единственото си голямо предприятие- стар рудник- и множеството кафенета, пръснати по улиците му. На пръв поглед, това било спокойно място, където хората живеели без големи амбиции, доволни от малкото, което имали. Но под повърхността на този привиден уют назрявал един голям проблем, който малко по малко се превръщал в бреме за хората.
Рудникът, старата златна мина над града, осигурявал работа за почти всички жители. Бащи, синове и дядовци работели там, често в тежки условия, с надеждата за скромен, но сигурен доход. Проблемът бил, че рудникът вече не давал такава сигурност, както преди. Рудата започнала да се изчерпва, а работата ставала все по-рискова и нестабилна. Често се говорело, че рудникът скоро може да бъде затворен, но градът така и не правел нищо по въпроса. Вместо да планира бъдеще с нови предприятия от леката промишленост, такива, които не нанасят щети на околната среда, местните управници само откривали нови кафенета, където хората се събирали, сякаш всичко било наред.
Кафенетата били навсякъде. Някои хора се опитвали да направят малък бизнес, но отваряли само още кафенета, сякаш това било единственото решение. Всяка улица имала по три- четири заведения, а вместо нови фабрики, работилници или малки магазини, на всеки ъгъл отваряли ново място за кафе. Изглеждало, че хората не виждат проблем в това, или поне се опитвали да го избегнат, като сядали на по едно кафе и пренебрегвали бъдещето.
Младите хора започнали да усещат тежестта на липсата на разнообразие. Те гледали към големите градове, където хората имали възможности да се развиват, да изучават нови професии и да преследват мечтите си. В техния малък град обаче, перспективите били затворени в рудника и поредното кафе. Мнозина напускали с надеждата да намерят нещо по-добро, оставяйки градчето все по-обезлюдено и забравено.
С времето, когато рудникът наистина затворил, останалите в града осъзнали колко зависими са били от една единствена индустрия. Липсата на други бизнеси се оказала пагубна за града. Без работа, хората вече не можели да поддържат дори кафенетата, които преди им носели утеха. Постепенно и те започнали да затварят, а улиците на града се изпълнили с тишина и изоставени заведения.
Може би, ако градът бе вложил усилия да развие разнообразие от малки производства, магазини и занаятчийски работилници, хората щяха да имат бъдеще. Може би, ако местните управници бяха направили нещо повече от това да откриват кафенета, младите хора щяха да останат и да се опитат да създадат нов живот тук. Но сега вече било късно.
Така малкият град, който някога се славел с рудника и кафетата, се превърнал в поредното забравено място, погълнато от собственото си нежелание да погледне към бъдещето.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
