Живеели някога в малък град хора, които мечтаели за чиста вода.
Години наред водата, която пиели, била мътна и тежка, затова всяка пролет, когато реката се разливала и помътнявала, хората въздишали с надежда:
“Нека дойде време и за нас да има чиста вода.”
Един ден, в града се появил човек, обещаващ да направи чудо – да построи пречиствателна станция за питейна вода. Рекъл той:
“Само изчакайте още малко, скоро водата ще стане чиста като сълза, имам готови проекти, шведска технология, ако трябва мобилна пречиствателна станция ще построя.”
Хората се зарадвали, благословили го и му повярвали, та кой не обича да вярва в чудеса, гласували му доверие че скоро ще пият чиста вода, без да се тревожат за здравето си.
Минали няколко години, а пречиствателната станция стояла само на думи в социалните мрежи и сайтове, а не на земята.
Водата по чешмите продължавала да тече все така мътна и тежка, а хората въздишали, но вече не с надежда, а с умора.
Тогава някои започнали да се питат:
“А дали въобще ще има пречиствателна станция? Или обещанията си останаха като мираж в пустинята?”
Отговори не получавали.
Минало още време, а станция така и не се появила.
Но хората научили своя урок – не само да чакат обещания, но и да търсят отговорност от тези, които ги дават.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
