Имало едно време едно малко градче, наречено Средно Поле, където хората живеели скромно, но задружно. Всички в градчето се познавали и заедно решавали важните въпроси на общността. Най-често тези решения се взимали на събранията на общинския съвет, където всички вярвали, че техните представители ще защитават интересите им.
Сред общинските съветници имало една дама на име Вера. Тя била умна и начетена и дълго време хората я уважавали и вярвали, че винаги ще гласува за това, което е най-добро за тях. Но след известно време Вера започнала да работи за голяма компания, която искала да изгради фабрика в покрайнините на градчето. Фабриката щяла да донесе доходи, но имало и рискове – замърсяване, трафик и шум.
Когато дошло време за гласуване в съвета дали да се разреши построяването на фабриката, хората от градчето очаквали, че Вера ще бъде на тяхна страна. Те били убедени, че тя ще гласува против проекта, защото това би означавало да защити техния чист въздух и спокойствие. Но в решителния момент Вера вдигнала ръка в подкрепа на фабриката. Тя аргументирала избора си, като казала, че това ще донесе работни места и ще развие икономиката на градчето.
Хората се почувствали предадени и разочаровани. Те знаели, че всъщност тя гласува така, защото искала да угоди на своя нов работодател и да запази работното си място. Думите за икономически растеж не могли да успокоят страховете на жителите, които виждали, че малкият им град може да се промени необратимо.
Оттогава насетне, хората в градчето разбрали един важен урок – че представителите на властта трябва да се избират внимателно и че когато човек забрави за кого всъщност работи, той губи доверието на тези, които му вярват. Вера продължила работата си, но вече нямала доверието на хората.
Градчето продължило да съществува, но този случай останал като спомен и урок за всички – че истинската власт е в ръцете на обикновените граждани, стига те да помнят кой на кого служи.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
