Имало едно време едно малко градче, сгушено сред планините, с прекрасни гори и бистри реки.
То било известно със своите спокойни улици, дружелюбни жители и красиви природни пейзажи.
Управлението на това градче било в ръцете на владетел, обграден от съветници – хора, които би трябвало да се грижат за добруването на местните жители.
Но в това градче се намирало и голямо рудодобивно предприятие, което носело на владетеля и съветниците добри заплати и уважение от собствениците му.
Всъщност, самият владетел и почти всички негови съветници били наети на работа там. Това предприятие било основен източник на приходи за тях и създавало усещането за стабилност в градчето. Но с времето апетитите на предприятието растели.
Един ден, рудодобивното предприятие подало заявление за разширение на концесионната площ. За да продължи да съществува и да носи печалби, то искало да разшири мината, като се доближи до самия край на градчето. Планът бил прост – повече добив, повече печалба. Но това означавало и повече шум, повече замърсяване на въздуха и опасности за здравето на хората, живеещи наоколо.
Много от жителите се разтревожили. Те се събрали на площада и започнали да си шепнат за това какво може да се случи с любимия им дом, ако плановете за разширението бъдат одобрени. Хората знаели, че само владетелят и неговите съветници могат да спрат разширението, защото само те имали правото да гласуват и да решават съдбата на града. И така, жителите написали петиция и с голяма надежда я представили на владетеля, молейки го да защити тяхното здраве и бъдеще.
Но щом получил петицията, владетелят се замислил само за миг, а след това поклатил глава. Той и неговите съветници знаели, че ако не одобрят разширението, може да изгубят работата и огромните си заплати или да си навлекат недоволството на собствениците на рудника. Накрая, въпреки всичките опасения и тревоги на жителите, владетелят и неговата група съветници единодушно гласували за разширението.
Вечерта, когато това решение било обявено, настъпило мрачно мълчание в градчето. Хората почувствали предателството и загубили вяра в своя владетел и съветниците му. Прахът от разширената мина скоро започнал да покрива улиците, реките помътнели, а въздухът станал тежък и задушлив.
Но както във всяка приказка, и тук надеждата не угаснала напълно. Най-младият жител на градчето – едно момче с мечти за чисто бъдеще – решил, че ще намери начин да промени съдбата на града. Той се обърнал за помощ към старите книги и древните легенди, търсейки съвет как хората могат да се обединят и сами да защитят своя дом, дори когато властта ги е изоставила.
С времето, вдъхновени от младото момче, хората отново се събрали, този път решени да отстоят правото си на чист въздух и здраве.
И така започнала нова глава в историята на малкото градче – този път написана от самите му жители, които се научили да се борят за правото си да живеят в мир и хармония със своята природа.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
