„Кланяме се на Свети Валентин и Хелоуин, а затриваме нашите празници”
„За съжаление чалгата „засмуква” и някой от моите студенти”
Ангел Добрев е завършил Националното училище за фолклорни изкуства в гр.Котел със специалност гъдулка, а след това и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр.Пловдив със специалност музикален фолклор и педагогика.
От 1982 г. до днес работи като солист в Оркестъра за народна музика при БНР. Има записани над 300 авторски пиеси във фонда на БНР. Член е на Съюза на българските композитори. Автор е на няколко диска, издадени в България и чужбина и да двете книги „Да свирим на гъдулка-1 и 2 част”, преведени и на английски. Има защитен докторат по музикална педагогика в СУ „Св.Климент Охридски”.
Роден е североизточно от София в красивото село Ямна, сгушено в Балкана. „Природата много ми липсва”, – казва гъдуларят. Земен, естествен, обича да копае в градината, да присажда дръвчета, когато си ходи в бащината къща в Етрополския Балкан. Там е и бабината му къща. „Тук съм вкусил най-хубавите домашни питки със нашенско сиренце. Още помня аромата на хляба, който баба ми приготвяше, на качамака…”
Освен че свири, Ангел Добрев прави концерти, издава дискове и преподава в Софийския университет и в Националното музикално училище „Л.Пипков” в София. „В сравнение със студентите преди, днешните са объркани, немотивирани, с несигурност в бъдещето си”-казва Ангел Добрев. „Преди имаше разпределения и много възможности за работа, имаше художествена самодейност. Имахме идоли, на които се опитвахме да подражаваме, докато намерим себе си. В изкуството днес се наслои много пошлост. Животът ни стана чалгообразен. Това ме дразни и съжалявам, че машината „Пайнер” засмуква много наши студенти.”
Едновременно с това, се забелязват наченки на „събуждане” на българския дух. Иначе сме загубени. Валякът на глобализацията ще ни смачка и обезличи. И без друго българите сме податливи на чужди влияния и склонни да се кланяме на другите постижения и идоли, а да забравяме българското и родното. Това е много опасно. Не казвам, че трябва да се обединим конкретно около народната музика – това е само едната страна. Добре е да почитаме традициите и обичаите си. Те ни правят българи. Ако мислим, че ще станем по-големи човеци, като почитаме Хелоуин и Свети Валентин, а да затриваме хубави празници като Гергьовден, Тодоровден, Лазаровден, Еньовден, много жалко.
Питаме музиканта и за Валя Балканска, с която имат съвместна песен в албума „Открийте красотата на българската народна музика”. За това той разказва следната случка. „Уговорихме се с Валя да отида в нейната къща, която се намира на една „бърчина” над Смолян, за да сключим договора за бъдещия ми диск. Пристигнах в Смолян с автобуса, а тя ми каза, че на което и такси да се кача всички знаят къде живее. Да, ама всички ми отказваха, защото пътят до там бил много лош. Един се съгласи! Пристигнах и се оказа, че Валя Балканска я няма. Мъжът й беше жив тогава – прекрасен човек! Боже мой, приличаше на Хемингуей! С хубава черна брада и коса, с прекрасно лице! Погледът му беше като на орел. Няма да забравя това лице никога! Оказа се, че леля Валя Балканска е хванала чувала и е отишла в гората за гъби. Казвам „какви гъби, какви гъби…”, нали имаме уговорка с нея, аз съм дошъл от София. И той каза, че ще поскита по гората, па ще се върне. По едно време се прибра с голям чувал с гъби Прегърнахме се, целунахме се. Седнахме на масата. Разбира се по стар народен обичаи имаше ракия, салата! Свършихме прекрасна работа, а песента, която направих с нея, се получи уникално. Валя създава неземна атмосфера с пеенето си.”
Текстът е публикуван във в. „Златна възраст“
Автор Драгомира ИВАНОВА
