Земята, пропита с кръвта на герои, бойното поле, където пламна огънят на една от последните велики битки в Руско-турската освободителна война!
Малцина знаят, че именно тук, в сърцето на Етрополската Стара планина, железният юмрук на руските войски и българските опълченци нанесе смъртоносен удар по османската империя.
Тук паднаха последните надежди на поробителя, тук врагът разбра:
България не ще бъде вече верига на нозете му!
И само няколко седмици след този съдбоносен сблъсък османците капитулираха напълно!
И днес земята пази ехото на битката- гилзи, копчета от шинели, разкъсани щикове… безмълвни свидетели на онзи ден, когато етрополци, рамо до рамо с руските воини, се изправиха и запечатаха с кръвта си пътя към свободата.
Но защо Шипка е в съзнанието на всички българи като върховният символ на Освобождението?
Защото там ехти гласът на Иван Вазов!
“Опълченците на Шипка” запечатва в народната памет величието на саможертвата, превръщайки този връх в олтар на свободата.
Ние обаче не трябва да забравяме и другите свети места на нашата борба!
Шиндарника е едно от тях – бойно поле на непоклатим дух, на геройство, което заслужава своето място в народната ни памет!
Истина, която лежи под тревите на Шиндарника и казва:
“Не ме забравяйте!”
“Аз също съм свободата на България!”
