*

Частните предприятия обикновено се стремят към висока ефективност и иновации, за да останат конкурентоспособни и да увеличат печалбите си. Когато един бизнес е държавен, стимулите за подобряване на ефективността и въвеждането на иновации намаляват, тъй като липсва конкуренция и директна пазарна мотивация. Това често води до по-бавни технологични подобрения, ниска производителност и забавено развитие.

Държавното или общинското управление на предприятия често води до усложнена бюрокрация и риск от корупция. Липсата на директен натиск за постигане на печалба и контрол от страна на пазара може да доведе до занижени стандарти, загуба на контрол върху разходите и неефективност. Наемането на персонал и назначаването на ръководители може да се извършва на базата на политически мотиви, а не на квалификация и опит, което допълнително подкопава продуктивността на компаниите.

Често държавните, общинските предприятия са по-склонни да работят на загуба, защото не се подчиняват на същите пазарни закони, както частните фирми. В случай на загуби държавата, общината е принудена да субсидира тези компании с публични средства, което означава, че данъкоплатците финансират неефективни предприятия. Това води до натиск върху бюджета и пренасочване на ресурси от други важни сектори, като здравеопазване и образование.

Национализацията може да доведе до монополизация на определени сектори. Липсата на конкуренция води до по-ниско качество на услугите и продуктите, както и до повишени цени за потребителите. Частните компании в конкурентна среда са мотивирани да предоставят по-добри продукти и услуги на по-ниски цени, докато монополите често предоставят ограничени възможности и по-слаба грижа за потребителя.

Държавните, общинските компании често са обект на политическо влияние и контрол, като решенията за техния мениджмънт и стратегия могат да се вземат с оглед на политическите интереси, а не на пазарната логика и дългосрочния икономически интерес. Това води до нестабилност и непредсказуемост в работата на предприятията, защото стратегията и приоритетите може да се променят с всяко ново управление.

Национализацията често обезсърчава частната инициатива и свободното предприемачество, като оставя по-малко възможности за развитие на частния сектор. Това пречи на развитието на малкия и среден бизнес, който е гръбнакът на икономиката в много държави и осигурява значителна част от работните места.

Когато частният сектор види, че държавата може да експроприира активи и да национализира компании, това отблъсква както местните, така и чуждестранните инвеститори. Несигурността и рискът от национализация водят до по-малко частни инвестиции, което вреди на икономическия растеж и пречи на внедряването на нови технологии и практики в производството.