*

Симеон Лазаров Подбалкански е роден в Етрополе на 6.ХІІ.1836 г. в семейството на Лазар Хаджимоцов – училищен настоятел, .църковен епитроп и борец за самостоятелна българска църква. Първоначално Симеон Лазаров учи при даскал Димитър Дидов и Манол Лазаров в Етрополе, а след това в Румъния /Брашов/. През 1853 г. се връща в Етрополе и е учител тук до 1855 г. После за две години е учител в Ловеч, а от 26.Х.1857 г. до 1861 г. е учител в Тетевен. Тук открива две училища – за момчета и момичета. Симеон Подбалкански поставя началото на взаимоучителния метод и девическото образование в Тетевен. Успоредно с организационно – педагогическите промени в обучението той въвежда изучаването на нови предмети – българска граматика, числителница, земеописание, краснопис, свещена история, катехизис и кратка българска история. Симеон Подбалкански е един от първите възрожденски учители, който въвежда литературното обучение във взаимното училище. Освен това той обръща голямо внимание и на възпитателната работа, той пръв въвежда в тетевенските училища „билети” за награждаване на проявилите се ученици. Освен с учителска и обществено –политическа дейност Симеон Подбалкански се занимава и с литературно-педагогическа дейност. През 1859 г. пише поемата „Марко Кралевичи”, която публикува в Цариградски вестник. Пише и някои учебни помагала и книги, останали в ръкопис. В продължение на 15 години – от края на 1861 г. до 1875 г. е учител във Враца, с прекъсване от две години /1863-1865 г./ когато учил юридически науки в Прага. Във врачанското училище „Св. Възнесение” по негово време съществувал образцов ред. Той е един от инициаторите за основаване на читалище във Враца през 1869 г. През 1875 г. става книжар. С. Подбалкански активно участва в дейността на Врачанския революционен комитет. Симеон Подбалкански е депутат от Враца в Учредителното народно събрание -Велико Търново, 1879 г. След Освобождението е заемал за кратко време длъжностите: председател на съва, кмет и председател на училищното настоятелство. Умира на 26.Х.1901 г. във Враца.

Източник: Исторически музей гр. Етрополе.