Стела Бобчева е висококфалифициран психолог и психотерапевт, провеждащ консултации, които могат да ви помогнат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др.
1. Какви са наблюденията Ви върху развитието и стремежите на младото поколение в България?
Децата на новото време са независими, будни, любознателни, талантливи, гледат на света положително и знаят какво искат.
За тях вътрешната мотивация е много по-важна от външната.
Тези деца не спазват правилата в името на правилата.
Тъй като не се влияят от общоприетите системи за обучение, изградени въз основа на метода на моркова и пръчката, те имат нужда от родители, които знаят как да преговарят и да правят компромиси.
2.По какво се отличава то от предишните поколения?
Родени в свят, в които технологиите са всичко, за тях съществува риск да се удавят във виртуалната реалност.
Наша отговорност е да им покажем, че животът навън е също така вълнуващ и пълен с приключения.
Да ги заразим с любопитство и ентусиазъм за истински преживявания.
3. Как родителите да определят точния момент за консултация със специалист във връзка с възникналите проблеми?
Когато загрижени родители ме потърсят за консултация, аз им отговарям смело, че не децата имат нужда от терапия. Няма война с една страна.
Родителите сме първата плочка от доминото. От нас тръгва всичко.
Наша отговорност е да видим своите грешки и заблуди във възпитанието и когато успеем да го направим и коригираме поведението си, взаимоотношенията с децата ни по естествен начин стъпват на друго ниво.
4.Кои са най-често срещаните грешки, които допускат родителите?
Един граф на Рочестър беше казал: „Преди да се оженя, имах шест теории за отглеждането на деца, сега имам шест деца и нито една теория.“
Каквото и да направим, все имаме усещането, че е грешно и недостатъчно.
На първо време бързаме да задоволим капризите им и така убиваме мотивацията им. Урокът за нас е да не бъркаме желанията на нашите деца с техните нужди, защото ги лишаваме от възможността да се борят.
Отложената награда изисква борба. Вместо да станат много добри в едно нещо и да положат усилия да го развият в дълбочина, те предпочитат да прескочат към следващото ново нещо в търсене на забавления.
Някой им предлага наркотик и те го взимат, така се чувстват щастливи на момента. Без усилие.
Нашата задача е да помогнем на децата ни да ценят пътя и да отлагат бързата награда. Това е начинът да са истински удовлетворени накрая.
На следващо място много родители потъпкват силния дух на децата си, съобразно своите стандарти за “нормално” и “добро”. Така им отнемат възможността да ги водят собствените им стремления и вярата, че могат да постигнат всичко, което пожелаят.
Нека бъдат диви коне, а не овце.
От изключителна важност е да преодолеем първосигналния импулс да превърнем детето си в наше копие.
Детето не е продукт, който се създава и управлява през призмата нарцисизма ни. Ние имаме собствен живот с провали и успехи. Детето има нужда да създаде свой.
И още нещо- днешните родители са свръхпредпазващи.
Има риск във всичко, което правим. В желанието да предпазим децата си, крадем от тях. Отнемаме им силата и самоувереността, които идват при всяка спечелена битка. Отнемаме им възможността да изпитат на свой гръб последствията от своите действия, да поемат отговорност за тях.
Нека реакцията на другите бъде техен коректив, а не нашите страхове.
Друга основна грешка е необходимостта ни да сме приятели с нашите деца.
Моят призив е да прекратим приятелството и да възстановим родителството.
Приятелят е помощник-пилот и лети с нас по време на полета, като се наслаждава на гледката и понася турболенцията.
Родителите следва да са само регулатори на въздушния трафик.
Те се намират в контролната кула и виждат неща, които пилотите не виждат.
Някой родители се опитват да бъдат и двете.
5.Кой е правилният стил на поведение в такива случаи?
Нужно е постоянство. Най-важните компоненти на родителството са комуникацията и доверието.
Децата малко учат от казаното, а по-скоро от показаното.
Правилното родителство е като да се качим на необязден кон на родео. Колкото сме по-сковани, толкова по-възможно е да бъдем изхвърлени.
Колкото сме по-спокойни и търпеливи, толкова по-добре ще предусетим посоката.
Не е идеята на пречупим духа на нашите деца, а да ги оставим да вдигат шум и да превърнат този шум в музиката, която те искат да чуят.
6. Какво бихте посъветвала хората, за да намерят пътя към успеха и щастието?
Щастието за мен е свободата да правя нещата, в които вярвам от цялата си душа и сърце. Да съм вдъхновена и изпълнена със страст.
Да съм благодарна за всички чудеса, които ми се случват.
Да мога да нарека чудо, дори изпитанията и трудностите, които изковават характера ни, разбуждат ни и ни позволяват да скочим на ново ниво.
Днешният ден е безценен дар.
Нека го изпълним със смисъл.
Успехът, както и щастието не могат да се преследват. Виктор Франкъл в една от любимите ми книги казва, че успехът трябва да последва като непреднамерен страничен резултат от посвещаването на човека на кауза, по-висока от самия него или като вторичен продукт от отдаването на друг човек. Колкото по-богат и успешен искам да бъда, толкова повече сърца трябва да докосна и толкова повече животи да променя.
Усещането за щастие идва, когато чувстваме, че сме реализирали пълния си потенциал, когато вярваме, че сме дали най-доброто, на което сме способни. Всичко по-малко от това ни залива с разочарование, затова нека сме смели да мечтаем, да творим, да добротворстваме, да предаваме нататък светлината, която е в нас, за да вдъхновяваме другите за велики дела.
А сега няколко лични въпроса!
1. С какво започваш деня си сутрин – кафе или чай?
Кафе
2. Каква искаше да станеш, когато пораснеш?
Космонавт. После се влюбих в правото.
3. Какво те вдъхновява?
Хора с топли сърца, които живеят истински и дръзко, не просто преживяват.
Хора, които милеят за общото благо и правят само нещата, в които вярват.
4. Любима фраза/ девиз/ мото?
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
А като терапевт постоянно си повтарям, че само 10% са фактите, 90% е начинът, по който се отнасяме към тях. Често нямаме контрол над тези 10%, но носим отговорност за начина, по който се справяме с останалите 90%.
5. Какво те накара да станеш терапевт?
Няколко забавни случайности, който се отвърнаха в съдба. Да си терапевт е мисия. Сякаш тя ме избра.
6. Има ли нещо от терапията, което прилагаш в ежедневието си?
Когато поемеш по този път следва да прилагаш това което проповядваш.
Иначе е фалшиво и се усеща от околните. Остава си само неинтегрирана, суха теория.
Всеки ден ми се налага да си взимам изпита и на практика да проявявам осъзнаванията, до които съм достигнала.
Да живея терапията и да поемам отговорност за живота си.
7. Обичаш ли пътешествията?
Да, но само ако са наситени с изживявания. Не обичам да почивам.
И най-невероятната ваканция, ако е свързана с часове лежане на плажа, не е невероятна за мен.
Обичам история, култура, природа и ако може да съчетани с динамични приключения.. това е идеалното пътешествие според моите представи.
9. Коя книга на тема психология би препоръчала на нашите читатели?
Всичко наготово” за възпитанието на децата и “Човекът в търсене на смисъл”
