Публикации

ЕТРОПОЛСКА ДРУЖБА – СОФИЯ

В края на 2017 г. се навършват 113 години от учредяването на Етрополската културно-просветна Дружба в София – чийто правоприемник е земляческото ни дружество „Т. Пеев” – София.
Етрополската Дружба е едно от първите подобни сдружение в столицата и страната. Но не и първото земляческо обединение на етрополци в София.
Още през 1899 г., група етрополци, учащи се в София, замислят организиране на едно младежко сдружение, което да работи за културното повдигане на родния им градец. Сред тях са Ал. Тацов, Н. Драмсъзов, Хр. Кобиларов,, В Перчемлиев, Ив. Гроздев, Ж. х. Костов, Ив. Гръбчев, Ив. Кисев, Хр. Кубиларов, Мих. Транчев и други.
В началото на 1900 г., в тогавашния хан „Арабаконак” в центъра на София (между днешните улици „Сердика” и „Веслец”), етрополските младежи организират първото в София дружество на етрополската колония, наречено „Съединение”Приемат неговия устав и избират първото му настоятелство. По това време в столицата няма и помен от землячески организации на други колонии.
Дружество „Съединение” не могло да развие значителна дейност и не просъществувало много дълго. Основната причина за това са организационни проблеми и най-вече противоречията между „стари” и „млади” в етрополската колония – ”младите” били игнорирали „старите” при организиране на сдружението. Това скоро налага организиране на ново, общо сдружение на колонията.
В началото на декември 1904 г. Ал. Тацов, П. Винаров, М. Парапанов и П. Павлов отправят позив до етрополците в София, за организиране на ново дружество. В резултат, по-първи етрополци се събират в тогавашната бирария „Витоша” и създават комитет за организиране сдружение на всички етрополци в София. На 12 декември същата година е свикано Учредителното събрание на сдружението, наречено „Етрополска дружба”. Приет е устав на сдружението и се избира първото му настоятелство, председателствано от именития етрополец Илия Вълчев.
При направените проучвания не установихме категорични данни за наличие на други подобни землячески организации в София преди 1900 г. или пък преди декември 1904, с едно изключение – Калоферското сдружение в столицата, чийто учредително събрание е на 5.ХІІ.1904 г.

Миналото и делото на Етрополската дружба в София е една поучителна история за етрополските будители, за ролята и значението на Гражданското общество.

Дружбата има неоценими заслуги и принос в икономическото, социално и културно въздигане на Етрополе и района. В продължение на повече от четири десетилетия Настоя -телството на Дружбата и редовите й членове са работили неуморно, всеотдайно и напълно безвъзмездно за:
– популяризиране славната хилядолетна история на Етрополе;
– строежа на нови пътища, телеграфни и телефонни съобщения;
– подобряване и разширяване на автомобилния транспорт;
– възхода на кооперативното движение и стопанския живот в общината;
– културното повдигане и развитието на Гражданското общество;
– и не на последно място – за пропагандиране красотите на града и Етрополския Балкан и превръщане на селището в известен курортен център, притегателно място за много софиянци.
Дружбата активно подпомага работата на общината и местния Комитет за културно и икономическо повдигане на Етрополе и лобира през централните власти за решаване проблемите на града и района.
През 1926 г. Дружбата издига в центъра на Етрополе един от най-величествените войнишки монументи в страната – в памет на 318-те четници и опълченци , офицери, подофицери и войници от общината, загинали за Родината в периода 1864 -1918 г.
В началото на есента на 1926 г. строителството на паметника е завършено. Открит е официално лично от Н.В. Цар БОРИС ІІІ на връх Петровден 1927 г. Тази дата и досега е официален празник на нашия град!
Дружбата има и свой печатен орган – периодичното списание „Етрополски прегледъ”, излизало през 1926, 1927 и 1930 г. в общо пет книжки. В тях са отпечатани десетки статии за забележителната история на Етрополе, за неговото стопанско и културно развитие, чийто автори са имените етрополци.

Богатият архив Дружбата, събиран с огромна почит и старание от дългогодишния заслужил деятел и секретар на организацията – Кръстьо Матеев, днес е разпилян, а част от него недостъпен или унищожен.

Автор: Цв. Тацов

На снимката: Подготовка на градинката около паметника за тържественото му откриване – 12.07.1927 г.

Етрополски манастир „Света Троица“

На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най – красивите български манастири – Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец”.

Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица” да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. – ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовността и просветата.

В годините на османското владичество в българските земи се твори висока духовна култура, фактор за съхраняване на християнската вяра и българската идентичност. Изникват множество манастири, които се превръщат в непреодолими крепости на народната свяст, в светилища на народностния дух. Църквите и манастирите стават средища на българската култура и просвета, средища на българската духовност.

Етрополският манастир ”Света Троица” с огромната си книжовно – просветителска дейност е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

В миналото, а и днес, Етрополската котловина се оглася от тържествения камбанен звън на петте градски църкви – „Св. Петка”, „Св. Георги Победоносец”, „Св. Архангел Михаил”, „Св. Никола” и „Св. Пророк Илия”. Нашите деди са построили църквите така, че погледнати отвисоко, образуват кръст.

Етрополе заедно с петте си църкви и манастира „Света Троица” е уникално средище на духовен и културен живот. Подобни градски центрове с изявен поминък има много, но малко от тях имат богатата история на нашия град.

Линк към сайта на манастира:

http://www.etropolskimanastir.etropolebg.com/index.php

Исторически музей – гр. Етрополе

Историческият музей в гр. Етрополе е открит на 7. ХІІ. 1958 год. в сградата на бившето Килийно училище в двора на църквата „Свети Георги”. На 30. ХІІ. 1968 г. в реставрираната сграда на бившия Конак се открива нова експозиция на музея. Настоящата експозиция на Исторически музей – гр. Етрополе е изцяло обновена през 1992 г. Сградата на бившия Конак е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата. Експозицията на музея представя богатото културно – историческо наследство на община Етрополе в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти ХVІв.-ХVІІ в., Занаяти ХVІІІв.-ХІХ в., Занаяти ХІХ в.-ср. ХХв., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от ХVІІ в., Национално-освободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи.

Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта” под № 63.

http://www.museum-etropole.com/index.html

Ежегодна пролетна среща на етрополците, живеещи в София.

Ръководството на земляческо сдружение „Тодор Пеев“ кани Вас, Вашето семейство и приятели, на традиционната пролетна среща на етрополците, живеещи в столицата.
Тази година срещата ще се състои на 18 март от 12.00 часа в ресторант „Лаура“ (бившия „Форум“) , Национален дворец на културата,  пл. България“ № 1.

Цена на куверта – 20.00 лв за брой.  Краен срок за купуване на кувертите – 13.03.2017 г.
Заявки на тел. 02-846 70 81, 0878 32 71 83 (след 20.00 часа) или на имейл cnt06@abv.bg.

Център „Амалипе“ отбеляза „Свети Валентин“

Днес в Етрополе, представители на организацията „Амалипе“, съвместно със здравния медиатор на Община Етрополе и група доброволци, за поредна година проведоха кампания по случай „Свети Валентин“.
За целта бяха раздадени „Валентинки“ под формата на сърца, бе поставено и табло, на което всеки можеше да отправи послания за празника.

http://www.romadevelopment.org/index.php/bg/centrove/etropole

Възпоменание по повод 144 години от гибелта на Васил Левски

Дата: 19.02.2017 год. /неделя/

11:10 часа – Изпълнения на младежки духов оркестър-Етрополе;
Място: Морената на Васил Левски
11:30 часа –Възпоменание по повод 144 години от гибелта на Васил Левски, с участието на ученици от ПГ „Тодор Пеев“;
Място: Морената на Васил Левски
12:00 часа – Поднасяне венци и цветя пред Паметната плоча.
Място: Морената на Васил Левски

Тодор Пеев

Тодор Пеев (Пейов) е роден през 1842 г. в град Етрополе.
Баща му Пейо Стоянов Инджов, притежател на просторна железарска работилница, имала за онова време характер на завод, бил признат за влиятелен чорбаджия и говорел няколко чужди езика.
Когато навършва шест години хаджи Пейо завежда малкия Тодор да учи при даскал Димитър Дидов, по-късно при даскал Симеон Подбалкански и Христо Дидов.
След това е изпратен да се учи в Ловеч при даскал Манол Лазаров.
През 1858г. започва да учи в София при Сава Филаретов- до 1860г. След първата година става помощник учител при Филаретов, като преподава на по малките класове. В края на 1860г. Филаретов го изпраща за учител в Самоков и от този момент започва действителната му учителска дейност.
Разбирайки, че му липсват необходимите знания, за да стане главен учител Тодор Пеев заминава в Цариград и започва да учи във Френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1863-1865).
Препоръчан от директора на колежа става главен учител в гр. Силистра. За две години Пеев организира три учебни класа с 250 ученика, открива паралелки за девици. Отваря училища и в селата, съставя програмите им, обучава учители, прави ревизии, дава препоръки и наставления. Оставя дълбоки следи в целия край.
По настояване на етрополската общност Т. Пеев става главен учител в Етрополе през есента на 1870 г. В града вече е построено главно училище. В новата сграда открива класно мъжко училище, а в старата открива девическо училище с три отделения. И тук въвежда класно-урочната система на обучение.
Същата година дякон Левски пристига в Етрополе и основава ТРК (Таен Революционен Комитет). Негов председател става Тодор Пеев. Ръководител е и на Правешкия таен комитет.
Това е Тодор Пеев- революционер и съратник на Левски и Ботев, един от създателите на Книжовното дружество и негов дългогодишен деловодител и редактор. Създателя на читалище „Напредък“ в Етрополе.Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876).
На 26.07.1904 г. Тодор Пеев се самоубива (разочарован от следосвобожденската действителност).
Той оставя име на предан син на своята родина, добър дипломат и организатор в строителството на съвременна България.

САЙТА НЕ Е ОФИЦИОЗ НА НИКОЯ ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ДРУГА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ. В НЕГО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧАСТНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ПРИДЪРЖА СТРИКТНО КЪМ ПРАВОСЛАВНИТЕ, ПАТРИОТИЧНИТЕ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!

Легенда за падането на Етрополе под турско робство

След падането на Златица изминали 40 години (около 1422 г.) и турците нямали смелостта да нападнат Етрополе. Дълго време те водили преговори, но местното население отказвало да се предаде. То било склонно да направи това, но да му се запази напълно независим стопански живот, като му се определят годишните данъци, които населението лично да събира и отчита. Турците виждали, че Етрополе има завидно стопанство и че самата държава има интерес да се запази градът, но жаждата за плячка се явила като решителна преграда за водене на преговори.

Най-сетне с много силна войска градът бил нападнат от юг в тъмни зори в ранната пролет. Отбранителните сили били зад преградната стена. Пристъпите се оказали безуспешни. Тогава турците си послужили с хитрост. Заповядали на техните орди да се изтеглят към Златица, но направили обходно движение през „Матин дол“ и се озовали над „Вонещил“.

Градските сили се опитали да ги преследват, като минали от акропола към местонстта „Камика“, през „Криволя“ под „Свети Атанас“ на „Бой поляна“. Тук двете сили се срещнали и след няколкочасово сражение се решила съдбата на града.

Турците нанесли значително поражение. И двете страни дали много жертви. Голяма част от населението, предимно жени, деца и старци се разбягали по горите, а борците на крепостта „Боготвор“, затворени в нея продължили съпротивата. Нападателите се видели безсилни да сломят съпротивата им. Тогава на помощ дошъл един албанец със съвета си. Той предложил да се открие начина за водоснабдяване на крепостта. За тази цел няколко коня били хранени със зоб и доста сол, без да им се дава вода. Пуснали жадните коне около крепостта и те открили къде има вода. Започнали да рият по водопроводните тръби. Турците разкрили последните и прекъснали водата за крепостта. Навлезнали в „Боготвор“ и по този начин съдбата на града била окончателно решена. Заловените първенци и жители на града били изклани безмилостно.

След няколко седмици, останалите живи етрополци се завърнали в града. Никъде не се виждали турци. Но след няколко дни те обградили града и вместо да нападнат населението пожелали преговори и настоявали хората да се отдадат на мирен труд. Не след дълго на Етрополе бил даден статут на самоуправляваща се община.

Крепостната стена и всички останали калета били разрушени. „Чери връх“ , „Боготвор“ , „Лишавия камик“ , „Варовитец“ , „Острума“ , „Кесарите“ , „Пиляковец“ и „Слабина“.

Населението дълго лекувало раните си. Убитите при „Бой поляна“ били погребани в дясно от извора „Еминчовец“. Селището загубило най-достойните си синове и дъщери.

Източник: „Етрополе през вековете“- автор Иван Кацаров

Etropole

ВК „ЕТРОПОЛЕ“ СРЕЩУ ЛЕВСКИ-СОФИЯ

Мъжкият отбор на ВК „Етрополе“ се изправя срещу тима на Левски-София за Купата на България (втори кръг). Срещата ще се проведе на 13.02 от 18ч в зала „Чавдар“, гр. Етрополе.
От волейболния клуб призовават всички приятели на спорта да подкрепят отбора.