Улични хлапета е фондация в обществена полза, целяща да финансира и подпомага талантливи и ученолюбиви деца и юноши, в тяхното развитие.
Учредена е според българското законодателство от Кремена Патева, Валерия Лазарова и Радослава Личева. Родени и израснали в град Етрополе. Освен мечтаната фондация, ги свързва дългогодишно приятелство и „хлапашкият” им нрав.
Кремена Патева е изпълнителен директор на „Евроинс иншурънс груп”. На 39 години, майка на едно от уличните хлапета – Крисия. Кремена е човек с много и винаги грандиозни идеи. Действа с размах и през смях (с редки изключения).
Валерия Лазарова е съосновател на фирма за организиране на събития – „Бионд Ивентс”. На 32 години, майка на най-малкото улично хлапе – Прея. Изключително креативна и най-дипломатичната личност от триото. Валерия твори и организира с еднаква лекота.
Радослава Личева е интериорен дизайнер/проектант в семейният бизнес – „Етрополски Бук”. На 31 години, майка на уличното хлапе – Мария. Радослава е креативна и комуникативна, но голямата ѝ сила са старанието и изпипването на детайлите.
Какво представлява фондацията „Улични хлапета”?
Фондация „Улични Хлапета” е смела идея, дълго бленувана мечта и инструмент за правене на добро.
Каква е основната идея за създаването ѝ?
И на трите ни се занимаваше с нещо значимо. Цял живот сме се възхищавали на хора, които се занимават с благотворителност и други значими проекти. В някакъв момент на всяка от нас вече не ѝ е било достатъчно само да ги подкрепя, а е започнала да мечтае за свой собствен проект. В приятелски разговор установихме, че имаме сходни идеи и представи за това какво точно искаме да правим. И трите искаме да работим с и за деца! Ние самите не сме типичните сериозни възрастни и силно толерираме детското в нас.
Това отговаря на следващия ми въпрос, но все пак искам да попитам защо „Улични хлапета“?
Името беше идея на Кремена. Така е наричала групата деца, които са си играели пред дома ѝ. Асоциацията, която правим със словосъчетанието „Улични хлапета” е: щастливи, свободни, смели и мечтаещи деца.
Разкажете са откриването на фондацията, което организирахте.
Откриването ни имаше 3 основни цели и беше продукт на страшно много време и усилия. Искахме да се заявим, да допринесем и да се популяризираме.
Прекарахме много часове в онлайн срещи и телефонни разговори, в планиране и организиране на всеки детайли – зала, украса, напитки, кетъринг, озвучаване, сцена, осветление, водещ, сценарий, хореографии, неща за продаване на базара и търга и още безброй други… беше много трудно! Но нямаше как да е по друг начин, защото, за да очакваме подкрепа и помощ от хората, първо трябваше да им покажем, че сме сериозни и инвестираме в тази идея. Искахме да заявим, че за тази мечта, сме готови на всичко и можем да го направим истински хубаво и запомнящо се. Четири поредни уикенда събирахме децата за работилници и репетиции. Представете си, в хола ви 10-12 деца на средна възраст 10 години, с цялата им енергия и необузданост. Тези моменти бяха много сплотяващи, зареждащи и ни дадоха вярата, че можем да постигнем много. Но бяха и адски изморителни за нас и всички помагащи в подготовката. Много сме благодарни на всички, които взеха участие, защото събитието наистина изпълни целите си. Събрахме 29 490 лв. за каузата на фондация „Слънчеви Деца 2024”, която е построяването на детски център за деца със специални потребности.
Избрахме тази кауза, защото я смятаме за истински значима и важна. Събитието протече под мотото: „И слънчевите деца са улични хлапета”, защото всъщност няма никакво значение дали подкрепяме наша кауза или чужда, важното е просто доброто да бъде сътворено.
Видяхме голямо вълнение и радост в очите на присъстващите и целят труд беше оправдан.
Защо има нужда от такава фондация?
Ние, всъщност, не се възприемаме като нещо, без което светът не може да съществува, просто смятаме, че когато искаш и можеш да помогнеш, трябва задължително да го направиш. Смятаме, че идеята ни е градивна, в повече от едно направление. Освен каузите, които искаме да подкрепим и проектите, които сме замислили, видяхме примера на едни малки деца, които истински се запалиха в желанието си да правят добро за някой друг. Представете си как дете сглобява и оцветява къщичка за птици, с огромно желание, без после да си я занесе вкъщи – правиха го с голям кеф! Децата станаха задружни и сплотени, чувстваха се горди със себе си, а както обичаме да казваме: „Децата, които успеем да вдъхновим днес, ще градят бъдещето ни, утре”.
В заключение, не смятаме, че сме нужни, но е по-хубаво да ни има, отколкото да ни няма, защото идеята ни е чиста и изцяло градивна.
Как всяка е ангажирана с нея и с какво допринася?
За момента се сработваме безупречно. Всяка прави това, в което е добра и съгласуваме всяко решение. Аз и Валерия поемаме предимно организационно-творческата част, работилниците, визиите, постовете и т.н. Кремена, пък вилнее в ”перформънса”. Отдава ѝ се да измисля хореографиите на децата, костюмите им и сценариите. Разпределяме си задачите и комуникацията с хората по равно. Всяка участва, според възможностите си към момента. Ако някоя от нас е по-заета в даден период, другите две наваксват и за нея. И трите сме много дейни и до момента не сме имали никакви неразбирателства.
Какво ви липсва – кауза, хора, идеи, финанси?
Предвид това, колко амбициозна е идеята в главите ни, тук можем да изброяваме до утре.
На първо място имаме нужда от помещение. Беше голямо приключение да творим в дома на Валерия с всичките деца и да ги развозваме напред-назад за репетиции.
За момента се радваме на много поддръжници и подкрепа, така че смятаме, че ще успеем да наберем средства за отделните каузи.
Хора винаги трябват, затова сме толкова искрено благодарни на родителите на нашите хлапета. Идваха на работилниците, помагаха с почистването, с реда, с организацията, дори приготвяха домашни вкусотии за нас и децата.
Каузите не се намират лесно, затова ни е много важно да се популяризираме. Всяко споделяне е много ценно за нас! Също отчитаме и една тенденция хората да омаловажават подкрепата за развитието на талантливи и ученолюбиви деца. С това сме много несъгласни! Ние идеално разбираме, че е важно и необходимо да подаваме ръка за лечение и в помощ на хора, претърпели бедствия и трагедии. Правили сме го и ще продължаваме да го правим, но вярваме, че освен за настоящето, трябва да инвестираме и в бъдещето. Децата, които се разхождат покрай нас днес, един ден ще са доктори, архитекти, полицаи, пожарникари, писатели, художници – те са бъдещето. Не всички от тях, обаче, ще разгърнат своя потенциал, защото не всеки израства в перфектна и безгрижна среда. Защо да не подкрепим и тези от тях, които имат потенциал и желание да се развиват, а нямат тази възможност? Все пак, тези от тях, които днес мечтаят да станат доктори, утре може да лекуват нашите деца и внуци. Хлапето, в което хората са повярвали и са подкрепили по пътя му към успеха, ще порасне благодарен и сърцат човек, който също ще помага! Така работи доброто, то винаги повлича още добрини след себе си. Така че, да, трябват ни много неща, но вярваме, че с времето всичко ще се нареди по най-добрия начин. Избираме да бъдем позитивни.
Какви са успехите на фондацията до този момент?
Считаме за голям успех, че се намерихме и сработихме в името на тази наша мечта.
Също отборът от хлапета, който сформирахме е не просто успех, а истинско богатство.
Първата ни голяма кауза беше събирането на средства за Миро. Той се появи съвсем случайно точно на старта на проекта. Кремена ни разказа за него. Момчето е прието в престижен университет, но таксата е непосилна за него и семейството му.
Миро от малък бил запален по математиката. Знае немски и английски език, в 10-ти клас с негови съученици разработват приложение, одобрено и качено в „Appel Store”. Този проект го кара да се интересува от маркетинг и икономика. Това решава да следва след като завърши гимназия. Постига 1440 точки на SAТ и е приет в „International Economics and Management” в „Becconi university”, в Италия на първата сесия. Годишната такса е 16 700 €. Одобрен е за частична стипендия. Така, за да замине да учи тази година ще са му необходими 6 680 €.
Стартирахме капания за набиране на средства. Събрахме почти 4000 лв. за образованието на Миро. Сега се надяваме още хора да го подкрепят, за да помогнем мечтата му да се реализира.
Намерихме страшно много съмишленици и хора, които вярват в нашата идея и това отчитаме като голям успех.
Какво искате да случите в бъдеще?
Като за начало, ще вземем участие в „Голямото Изложение за малки мечтатели”, което ще се проведе на 26-ти и 27-ми април, в хотел „Grand Hotel Millennium” в гр. София.
Правим го с цел популяризиране, създаване на контакти и намиране на каузи, които да подкрепим.
През пролетната ваканция ще освежим стаята на 4-ти „В” клас, които подкрепиха кампанията на Миро, със средствата събрани от техния училищен базар.
Планираме и колаборация със страхотните момчета от „АероМат”. Те са бивши възпитаници на СМГ, които имат школа за подготовка на деца по математика. Имаме желанието съвместно да организираме „гивауей” в социалните мрежи и да подарим 3 годишни абонамента за подготовка по математика, всеки, от които на стойност приблизително 1 000 лв., на 3-ма от всички участвали.
Искаме да успеем да реализираме тези наши планове на първо време, а дългосрочните ни цели са да се разраснем и разпространим и в други градове.
Каква е разликата между фондация „Улични хлапета“ и сдружение „Millennial Etropole” с които направихме интервю (брой 24) ?
С момичетата от „Millennial Etropole” сме близки приятелки, дори някои от уличните хлапета са техни деца. Подкрепяме се взаимно, но имаме различни идеи, цели и визия. Смятаме, че имат страхотни проекти и се радваме на успехите им!
Какво ви мотивира?
Мотивира ни всичко! Хлапетата, каузите, съмишлениците, но най-много от всичко гласуваното ни доверие и постигнатите резултати.
Какво ще пожелаете на нашите читатели и на всички сегашни и бъдещи улични деца?
Желаем здраве, позитивизъм и повече усмивки. На всички хлапета – да мечтаят смело и да вярват в способностите си. И нека винаги пазим детското в себе си.
Интервю: Светлана Бошов
