Етрополе

ЯНКО ЯНКОВ – ЕДИН ОТ КОЛОСИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ

Янко Янков е роден на (1 ноември 1924г. – 5 януари 1989 г.) в Етрополе в семейството на ветеринарния фелдшер Захари Янков и началната учителка Миленка Янкова – Захариева. На осем години Янко остава сирак без баща. Началното си образование завършва в Етрополе. В периода 1938-1943 год. е ученик в Пета софийска мъжка гимназия „Васил Левски” в София. През 1943 год. е мобилизиран.
След завръщането си от фронта следва машинно инженерство в София, но поради липса на издръжка напуска института. През 1946-1948 год. работи в Градски съвет „Септемврийче”, гр. София, където завежда художествената самодейност в столицата и ръководи драматичния съсътав в „Бодра смяна”. Едновременно с това постъпва във ВИТИЗ в режисьорския факултете при проф. Боян Дановски, откъдето го изпращат да следва в Москва. След завършването на кинорежисура във ВГИК през 1952 год. постъпва на работа в Студия за игрални филми и е поканен от съветския режисьор Сергей Василев за режисьор от българска страна на българо-съветския филм „Героите на Шипка”. Ученик на Сергей Герасимов, дипломната си работа защитава през 1956 год. с първия си игрален филм „Това се случи на улицата”с участието на Апостол Карамитев. „С него българското кино за първи път се обърна към интимната сфера на човека. Филмът се появи срещу течението, срещу патетиката и приповдигнатостта, характерна за тогавашния етап.”, се изказва кинокритикът Божидар Михайлов.
Янко Янков е сценарист и режисьор на следните късометражни филми: „Правдата и свободата”, „Песен за класа”, „Българинът Димитров”, „Тържество”, „Писмо от Габрово”, „Операция „Ярма”, „Домашна работа”, „Костеливият орех”, „Кокичето” -спечелил награда в Оберхаузен. Той се изявява и като актьор във филмите „Един снимачен ден” на режисьора Шаралиев и „Деца играят вън” на режисьорката Иванка Гръбчева.
За „Години за любов“ Янко Янков открива харизмата на Невена Коканова. Макар да става тотална звезда по-късно с „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“, Невена можело да си остане в Ямболския театър, приютена от приятел на баща й, след като на два пъти я късат във ВИТИЗ. Янков я кани в София за ролята на Ема, с което преобръща съдбата й. По време на снимките тя среща бъдещия си съпруг Любомир Шарланджиев, който пък играе в ролята на Чавдар. Така Коканова навлиза в света на киноиндустрията.
Професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” , завеждащ катедра и водещ клас по кино и телевизионна режисура, Янко Янков отдава живота си за науката и творчеството, за голямото изкуство. Той не жали сили и време, активно участвайки в обществения живот. Дългогодишен председател е на Съюза на българските филмови дейци и председател на профкомитета в Студия за игрални филми.

Други филми на Янко Янков:
„Години за любов” (1958 год.). Янко Янков откри за българското кино най-голямата актриса от 50-те години до днес Невена Коканова. Това е достатъчен факт, който го поставя на водещо място в историята на седмото изкуство.
„Стръмната пътека” (1959 год.). Филмът е за живота на миньорите, а част от епизодите са заснети в Етрополе в ресторант „Балкан”.
„Непримиримите” ( 1964 год) – авторският му филм, един ден от неговия живот. Това е филм за войната и против войната. През Отечествената война 1944-45 год. Янко Янков е бил на фронта като шофьор на камионен полк. Той разказва за съдбата и постъпките на своите приятели-герои, току що мобилизирани мирни граждани, които времето прави войници.
„Признание”( 1969 год.)
„Опък човек” ( 1973 год.)– комедия. За нея Янко Янков казва: „Творба кореняшка, българска и в лада си, и в звучението си, и в характера си, и в структурата си…”. И още: „Смешна комедия, съвременна комедия, сатирична комедия и най-важното – сериозна комедия.”
„Адиос мучачос” ( 1978 год.)– в този филм загива единственият му син Серьожа.
„Търновската царица” – в главните роли са Камелия Тодорова и Стефан Данаилов.
– На 15 декември 1981 г. Подписва договор за сценария на 9-серийния филм по романа на Иван Вазов „Под игото”. За него авторът казва: „Основна мисъл – цената на свободата, която един народ узнава след петстотин години робство.” Филмът е заснет в Етрополе и околностите му. За съжаление Янко Янков не успява да го завърши, умирайки през януари 1989 год.
През 2009 г. вдовицата му Нина Янкова и сестрата Ветка вдигат в Етрополе чешма в памет на Янко и я даряват на родния му град.
Уви, днес само най-запалените кинаджии си спомнят името на колоса…

Етрополе

Янко Янков – Етрополе

1 reply
  1. Николай Пенчев
    Николай Пенчев says:

    Творческият път на режисьорът Янко Янков тръгва от театралната трупа в Етрополе под ръководството на учителя Кръстьо Мишев,като в периода 1941-1943 год. е бил също така режисьор-постановчик на любителската трупа. Благодарение на него част от сцените на серийния филм „Под игото“ се снимат в околностите на Етрополе и някои от градските улици, като в голяма част от масовите и батални сцени с голям ентусиазъм се включват много етрополци.

    Отговор

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.