За нашата шампионка Любка Петрова „няма непостижима цел”.
Любка Николаева Петрова е на 20 години. Родена в Етрополе. Занимава се с таекуон-до от 4-годишна, играла е в различни категории като в момента се състезава в категория жени I дан и в категория жени до 67 кг. Завършила е СУ „Христо Ясенов” в Етрополе. В момента учи в Национална спортна академия „Васил Левски”. Целите ѝ занапред са да завърши образованието си и да започна работа, с която да продължи и развитие таекуон-до в родния град.
Тази година тя спечели два бронзови медала в индивидуално спаринг 67 кг. и в отборна надпревара – жени на провелото се Европейско първенство в Копер, Словения. Също така два златни и два сребърни медала в различните дисциплини на Международният турнир ITF „Grand Prix Srbski Soko 2024”, провел се в град Зворник, Босна и Херцаговина. Там получи и купата за най-техничен състезател.
Как се чувствахте след като спечелихте толкова много медали и постигнахте толкова големи успехи?
Чувствам се страхотно след състезанията и спечелването на медалите, тъй като това бяха много силни състезания и опонентките ми също бяха много добре подготвени. Радвам се, че годините тренировки показват, че спортът е важна част от човешкия живот и води до много поводи за радост и гордост. Горда съм да се нарека българка и че държах българското знаме на тези престижни турнири.
Какво ви коства спечелването им и какво означават за вас?
Спечелването на тези медали ми коства доста време, упоритост и дисциплина да тренирам, вместо да излизам по кафета и да се разхождам безцелно. За мен тези медали не означават само лично постижение, а показват, че българите също имат много добри спортисти и хора отдадени на спорта, хора които искат да имат развитие. В личен план спечелването им означава много, тъй като от 3 години се състезавам в категория жени до 67кг., но това е първите ми медали в тази индивидуална дисциплина.
Какви са предишните ви успехи?
Два бронзови медала на европейското първенство в Гърция, два сребърни медала на световното първенство в Беларус, сребърен и два бронзови медала на европейското първенство в Хърватия и два бронзови медала на европейското първенство в Италия.
Какво трябва да притежава един спортист, за да стане шампион?
За да може един спортист да стане шампион, той трябва да притежава воля, дух, борбеност, всеотдайност и най-вече дисциплина. Човек притежаващ тези качества има нужда само от тренировки, за да бъде един от най-добрите.
Как се справяте със съчетаването на тренировки, състезания, обучение, преподаване?
Съчетаването на всичко е доста трудно, но с правилна организация на времето, всичко е възможно и става по-лесно.
А как се справяте с контузиите? Неминуемо се случват такива.
Всяка контузия може да се възстанови, стига да се обърне внимание на време и да ѝ бъде дадена достатъчна почивка и необходимите грижи.
Има ли момент, в който сте искали да се откажете?
Имала съм моменти, в които ми се е искало да се откажа, но семейството и приятелите ми винаги са били до мен, моя упора и подкрепа. Винаги, когато съм искала да се откажа, те не са ми позволявали и са ми давали сили да продължа и да се боря за това, което искам да постигна.
Освен семейството и приятелите кое ви кара да продължавате?
Може би това, че цял живот се занимавам с този спорт и ако сега спра ще усещам празнина, нещо което ми липсва. А и нека не забравяме, че в индивидуалните спортове като нашият, за да изпъкнеш разчиташ на собствените си умения. Друго нещо, което ме кара да продължавам е това, че искам да покажа на семейството и приятелите си, но най-вече на сестричката ми и малката ми братовчедка, че искат ли да постигнат нещо в живота си е необходимо да се борят и да не се отказват при първата трудност.
На кого още дължите успехите си, кой ви помага и изгражда по пътя ви?
Без съмнение успехите ги дължа на треньора ми. Той, наравно със семейството ми, ме изгради като личност и спортист. Те са ми показвали правилия път.
Тренирате деца. Виждате ли потенциал, бъдещи шампиони? Какво е нужно, за тяхното развитие?
За малко бях помощник треньор в моя клуб. През годините много деца преминават през клуба и спорта, но малка част от тях продължават да се занимават, тъй като спорта изисква отдаденост. Някой деца имат потенциал и развитието им е доста по-лесно, но това в никакъв случай не означава, че няма дете или човек, който да не може да постигне успехи. Всеки може да бъде бъдещ шампион, достатъчно е да има желание и хъс. За тяхното развитие са необходими тренировки, но е нужно и те самите да го искат, разбира се. Необходима е и подкрепа от родителите.
Защо е полезен спорта? Как помага за изграждането на физиката, характера, живота?
Спорта е полезен, защото не позволява на тялото ни да се застоява. Той изисква активност, движение, мисъл. Спортът развива физиката ни и характера като ни учи на уважение, дисциплина, отговорност, самоконтрол и други. Този спорт ни учи на лична защита, тъй като на всеки може да се наложи да се защитава.
От какво се нуждае вашият спорт, за да има повече успешни спортисти и въобще деца, които да се занимават с него?
Нашият спорт се нуждае от популярност. Има нужда от това да бъде забелязан и за него да започне да се пише както се пише за футбола и волейбола, за да може родителите да разберат, че съществуват и други спортове, индивидуални спортове.
От какво се нуждаете лично вие, за да се развивате като спортист и като треньор?
За да продължа развитието си като спортист, аз лично се нуждая от всекидневни тренировки, учене на нови неща и упражнения върху техники, които са ми трудни за изпълнение. А за развитието ми като треньор се нуждая от опит и човек, който да ме наставлява по най-правилният и най-добрият начин, както до момента го правеше моя треньор Борислав Витков, притежател на VI дан.
Сега представяте града ни, но бихте ли се състезавали за друг град, в друг клуб?
Не, не бих се състезавала за друг град или отбор. Градът и отборът, от който съм започнала ме е изградил и никога не бих ги предала състезавайки се за други. В момента живея в друг град и тренирам в друг клуб, но на всяко състезание се състезавам по името на ТК „ХУА РАНГ” град Етрополе.
За какво мечтаете? Към какво се стремите в бъдеще?
Мечтая да продължа делото на треньора си и развитието на таекуон-до в града ни да не спира. В личен план се стремя към спечелването на златен медал на европейско и световно първенство. Това са най-големите ми цели в живота ми за напред.
Лични въпроси:
Чай или кафе?- По-скоро чай.
Опишете се с три думи. – Дисциплинирана, отговорна и всеотдайна.
Как се справяте с умората и стреса? – Със стреса се справям отивайки на тренировка, а с умората – разпускайки с приятелите и семейството.
Какво обичате да правите през свободното си време? – През свободното си време обичам да се занимавам с различни спортове, когато времето го позволява, а когато не – обичам да излизам с приятелите си.
Какво или кой ви вдъхновява? – Вдъхновявам се от успехите и борбеността на българските спортисти.
Каква музика слушате? – Слушам всякаква музика.
Какви книги четете? – Напоследък чета книги за спорт.
Любима фраза/мото/девиз. – Няма непостижима цел.
Интервю: Светлана Христова (Бошов)
